Решение № 3775 от 11.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5603/2019 г.

Решение № 3775 от 11.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5603/2019 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на адвокат Ж. Димова, в качеството й на процесуален представител на "Доктор Г. Богданова – Амбулатория за първична медицинска помощ – индивидуална практика" с местонахождение на лечебното заведение в гр. Сливен срещу решение № 30 от 8.03.2019 г., постановено по адм. д. № 201/2018 г. по описа на Административен съд – Сливен. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на съдебния акт и на писмена покана изх. № 29-05-129 от 17.08.2016 г. Претендират се и разноски за две съдебни инстанции. Ответникът – Директорът на Районна здравноосигурителна каса гр. Сливен, чрез юрисконсулт Денчева, в писмен отговор от 4.11.2019 г., поддържа теза за законосъобразност на решението и моли същото да бъде оставено в сила, като в полза на Районна здравноосигурителна каса гр. Сливен да бъдат присъдени разноски за касационна инстанция, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационна жалба е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 30 от 8.03.2019 г., постановено по адм. д. № 201/2018 г., Административен съд – Сливен е отхвърлил жалбата на "Доктор Г. Богданова – Амбулатория за първична медицинска помощ" с местонахождение на лечебното заведение в гр. Сливен срещу писмена покана изх. № 29-05-129 от 17.08.2016 г. на Директора на Районна здравноосигурителна каса гр. Сливен. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоят тричленен състав на Върховния административен съд констатира, че решението е валидно и допустимо. В мотивите към съдебния акт се съдържат изчерпателни отговори на всички оплаквания на жалбоподателката срещу издадения административен акт, които се споделят от касационна инстанция. На основание чл. 218, ал. 1 АПК, Върховният административен съд обсъжда посочените в жалбата пороци на съдебния акт. През процесното І тримесечие на 2016 г. правоотношенията между страните са се уреждали от договор № 200236 от 13.02.2015 г., който съгласно § 2 от цитирания и на основание § 3 от Националния рамков договор за медицинските дейности за 2015 г., е в сила от 1.01.2015 г. Правилно и въз основа на събраните доказателства, първоинстанционният съд е приел, че през цитираното тримесечие жалбоподателят е надвишил определения му брой СМД (бл. МЗ-НЗОК) с 49 бр. на обща стойност 931 лв., а определените му стойности на МДД (бл. МЗ-НЗОК № 4) – със сумата 128. 77 лв., като сбора им е в размер на 1059. 77 лв. При постановяване на решението са съобразени допълнително отпуснатите на изпълнителя с двустранни протоколи медицински дейности, както и допустимите превишения по чл. 39, ал. 3 и ал. 4 от индивидуалния договор. С посоченото поведение лечебното заведение е нарушило клаузите на чл. 38 от цитирания индивидуален договор, чиито текстове регламентират, че в рамките на тримесечието ("За всяко тримесечие... "), възложителят е този, който определя на изпълнителя броят на назначаваните СМД и стойността на назначаваните МДД. За всяко тримесечие възложителят и изпълнителят подписват към договора протокол за определяне на броя на назначаваните СМД и стойност на назначаваните МДД, съгласно чл. 24, ал. 4, т. 1 от НРД 2015 г. Така посоченото тримесечно разпределение кореспондира с разпоредбите на чл. 3, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2016 г., съгласно които в рамките на стойностите по чл. 1, ал. 2, ред 1.1.3. 2 и ред 1.1.3. 4, Националната здравноосигурителна каса утвърждава за всяка районна здравноосигурителна каса (РЗОК) и за всяко тримесечие към договорите с изпълнителите на извънболнична първична и на извънболнична специализирана медицинска помощ броя на назначаваните специализирани медицински дейности в съответствие с чл. 1, ал. 2, ред 1.1.3. 2, както и стойността на назначаваните медико-диагностични дейности в съответствие с чл. 1, ал. 2, ред 1.1.3. 4. Разпоредба с аналогично съдържание е записана и в чл. 3, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2015 г. Разпределението на бюджета на НЗОК по тримесечия, макар и в рамките на бюджетната година, е трайно утвърдено законодателно решение, което не може да бъде пренебрегвано. Цитираната от касатора норма на чл. 41, ал. 3 от договор № 200236 от 13.02.2015 г. следва да се тълкува и прилага съвместно с тази на чл. 40, към която изрично препраща. Първите два текста на чл. 40 предвиждат, че разпределението и преразпределението на броя СМД и стойностите на МДД се извършва от възложителя при заявена необходимост с мотивирано искане, преди изтичане на съответното тримесечие и в рамките на средствата за това тримесечие. В чл. 40, ал. 3 е регламентирано, че неусвоените брой СМД и стойност за МДД от предходното тримесечие могат да се преразпределят пропорционално на допълнително заявените за отпускане такива между изпълнителите на ПИМП и СИМП, които са ги надвишили с допълнителни протоколи за същото това тримесечие. Касаторът не може да черпи права от текста на чл. 40, ал. 3 от договор № 200236 от 13.02.2015 г., респ. от този на чл. 15 от Правилата за реда за определяне на броя на назначените специализирани медицински дейности и стойността на назначените медико-диагностични дейности към договорите с изпълнители на първична и специализирана медицинска помощ, в относимата му редакция, които текстове са с идентично съдържание. Това е така, тъй като, за да участва в пропорционалното преразпределение на неусвоените брой СМД и стойност на МДД от предходното тримесечие, изпълнителят на ПИМП и СИМП трябва да ги е заявил пред РЗОК, което Амбулаторията не е сторила. Всичко казаното налага изводът, че брой СМД и стойност на МДД, включително и допълнителни такива, могат да бъдат определяни само от Касата и то след мотивирано искане на изпълнителя. При липса на искане (заявяване) преди започване на производството по издаване на процесната писмена със заповед № РД-09-457 от 12.07.2016 г., жалбоподателят не е бил в процедура по чл. 40, ал. 3 от договора, респ. по чл. 15 от Правилата и за него не е приложим текста на чл. 41, ал. 3 от същия договор. Следователно не може да бъде прието, че писмената покана е преждевременно издадена. По делото е било безспорно установено, че и през следващите ІІ, ІІІ и ІV тримесечия на 2016 г. Амбулаторията е надвишила определените й регулативни стандарти, за което са били издадени писмени покани. Съдебните производства са приключили неблагоприятно за лечебното заведение – решение № 6738 от 22.05.2018 г. по адм. д. № 8591/2017 г., решение № 15214 от 7.12.2018 г. по адм. д. № 12914/2017 г. и решение № 4204 от 20.03.2019 г. по адм. д. № 4860/2018 г., всички на VІ отделение на ВАС. Правилно първоинстанционният съд е приел, че отговорността на лечебното заведение е по чл. 41, ал. 1 от договор № 200236 от 13.02.2015 г. за неизпълнение на задълженията по чл. 38 от същия, която отговорност е реализирана по реда чл. 76а ЗЗО. Съгласно чл. 46, ал. 1 ЗЗО, изм., обн. ДВ, бр. 107 от 2002 г., редът за предоставяне и изискванията към изпълнителите на отделните видове медицинска помощ по чл. 45 се определят в НРД и в договорите между РЗОК и изпълнителите. Според чл. 24, ал. 4, т. 1 от Националния рамков договор за медицинските дейности за 2015 г., неразделна част към договорите с изпълнителите на медицинска помощ представляват протоколите за брой на назначаваните специализирани медицински дейности и стойност на назначаваните медико-диагностични дейности – за изпълнителите на ПИМП и СИМП, определени по реда на ЗБНЗОК от Надзорния съвет на НЗОК. Следователно е налице нормативно регламентирана задължителност на цитираните договори и протоколите към тях в отношенията между страните. Нормата на чл. 2, ал. 1 ЗЗО, в редакцията й изм. ДВ, бр. 48 от 2015 г., дефинира задължителното здравно осигуряване като дейност по управление и разходване на средствата от здравноосигурителните вноски за закупуване на здравни дейности, което се осъществява от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и от нейните териториални поделения – районни здравноосигурителни каси (РЗОК). Задължителното здравно осигуряване предоставя пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК. Алинея трета от същия текст, нова, обн. ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изрично регламентира, че Националната здравноосигурителна каса закупува от изпълнителите на медицинска помощ здравни дейности по ал. 1, определени по вид, обем и цена. Изложеното налага извод, че изпълнителите на медицинска помощ нямат право сами да определят или преразпределят броя на СМД и стойностите на МДД (изключват се случаите, когато това става в едно лечебно заведение между лекарите), както и да излизат от рамките на двустранно подписаните протоколи за съответното тримесечие. Липсва правно основание първоначално да се издават направления, без предварително искане до Касата и нейното разрешение, обективирано в посочените протоколи, а след това да се черпят права от посоченото неправомерно поведение. Стигайки до аналогични фактически и правни изводи първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на материалния закон. Необосноваността като касационно основание не опорочава фактическите констатации на съда, поради допуснати от него процесуални нарушения. Тя обхваща грешките на съда при формиране на неговото вътрешно убеждение в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките на съда при прилагане на правилата на логическото мислене, на каузалните връзки между явленията и др. подобни. Грешки от категорията на посочените не са били допуснати при постановяване на оспорения съдебен акт. Не може да бъде споделена и тезата на касатора за отпаднало основание за издаване на писмената покана, развита пред касационната инстанция, предвид обявяването за нищожно на Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 г. по чл. 54, ал. 9 и чл. 59 а, ал. 6 от Закона за здравното осигуряване на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса. Решение № 1341 от 31.01.2019 г., постановено по административно дело № 8647/2018 г. по описа на Върховния административен съд, тричленен състав на VІ отделение, е обнародвано в ДВ, бр. 5 от 17.01.2020 г. и е в сила от 17.01.2020 г. В Тълкувателно решение № 2 от 27.06.2016 г. по тълк. д. № 2/2015 г. на ОСС на ВАС I и II Колегия е прието следното: "Спрямо подзаконовия нормативен акт законодателят е въвел специална правна норма – чл. 195, ал. 1 АПК, съгласно която подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение. От посочената разпоредба следва изводът, че за периода от приемане на подзаконовия нормативен акт до неговата отмяна с влязло в сила съдебно решение, този акт се счита за законосъобразен и поражда валидни правни последици. " Проведеното административното производство по контрол е в съответствие с разпоредбите на чл. 72, чл. 74 и чл. 76а ЗЗО, а материалноправните предпоставки за възникване на отговорността е по договор № 200236 от 13.02.2015 г. Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 г. по чл. 54, ал. 9 и чл. 59 а, ал. 6 от Закона за здравното осигуряване на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса е обн. в ДВ., бр. 25 от 31.03.2016 г. и е в сила от 1.04.2016 г., т. е. не е относимо към процесното І тримесечие на 2016 г. Така изложените мотиви налагат изводи за липса на визираните в настоящата жалба касационни основания, поради което оспореното решение се оставя в сила. Разноски в полза на касатора не се присъждат, предвид изхода на спора. На основание чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, "Доктор Г. Богданова – Амбулатория за първична медицинска помощ – ИП" с местонахождение на лечебното заведение в гр. Сливен дължи на РЗОК – Сливен сумата 100 лв. разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение за касационна инстанция в минимален размер. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,