Решение № 3498 от 2.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2647/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на О. М. М., гражданин на Камерун, подадена чрез адвокат Я. Косарова. Жалбата е против решение 2484 от 23.01.2025г., постановено по адм. дело 132/2025 г. по описа на Административен съд София - град. С касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Касаторът иска отмяна на обжалваното решение. Ответникът директорът на дирекция Миграция при Министерство на вътрешните работи (МВР) не изразява становище. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение е неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са налице твърдените касационни основания в касационната жалба, както и, че не е налице необоснованост и неправилност на решението на съда. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл.211, ал.1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София град е отхвърлил жалбата на О. М. М., гражданин на Камерун, срещу заповед 5364з-6128/18.12.2024г. на директора на дирекция Миграция при МВР, за принудително настаняване на чужденеца в СДВНЧ към дирекция Миграция за срок до 6 месеца. За да постанови оспореното решение АССГ е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената писмена форма и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е счел, че оспорената заповед съответства на материалния закон и неговата цел. Административният съд е установил, че са изпълнени изискванията на чл.44, ал.6 от ЗЧРБ за постановяване на оспорения административен акт, а именно наложена на чужденеца ПАМ по чл.39а, ал.1, т.2 от същия закон и съществуваща реална опасност от укриването му. Законосъобразно според първоинстанционния съд са упражнени правомощията на административния орган при преценката му за необходимостта от принудителното настаняване на чуждия гражданин в СДВНЧ. Съдът е приел, че действията на жалбоподателя (след отказа да му бъде предоставена международна закрила), а именно напускането на страната незаконно в посока Западна Европа и връщането му впоследствие обратно от Швейцарска конфедерация сочи на извод за непредвидимо поведение, с което цели да осуети реалното изпълнение на наложената му ПАМ връщане до страна по произход-Камерун . Първоинстанционният съд въз основа на приетите по делото доказателства е установил, че по отношение на чужденеца не съществуват други възможности за налагане на по-лека мярка, тъй като няма близки в страната, не притежава жилище и няма адрес, на който да бъде открит, вкл. в дирекция Миграция МВР, не е постъпвала декларация от български гражданин, с нотариална заверка на подписа за осигуряване на жилище и финансова издръжка на чужденеца по време на престоя му в Република България, не разполага с парични средства, няма валиден паспорт или друг документ за пътуване в чужбина. Настоящият съдебен състав намира обжалваното решение за правилно.. Административен съд София - град е постановил решението си след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, като направените от него изводи кореспондират със събраните по делото доказателства. Принудителното настаняване в специален дом за временно настаняване, предвидено в чл.44, ал.6 от ЗЧРБ, има за цел да обезпечи изпълнението на взета по отношение на чужденеца предходна принудителна административна мярка по чл.39а, ал.1 от ЗЧРБ, която в конкретната хипотеза е връщане до страна на произход. Законът предвижда, че тази мярка - принудително настаняване в СДВНЧ, се прилага в случаите, когато чужденецът възпрепятства изпълнението на заповедта, с която се налага мярката по чл.39а, ал.1 от ЗЧРБ или е налице опасност от укриване. В настоящия случай е безспорно установено, че със заповед на началника на ГПУ Калотина е наложена ПАМ Връщане до страната по произход Камерун , за която е допуснато предварително изпълнение и липсват данни тази заповед да е била оспорена. Установено е, че жалбоподателят не разполага с документи за самоличност и е липсвала декларация от български гражданин за осигурено жилище и издръжка. Установено е също така, че след постановен отказ да му бъде предоставена международна закрила, чужденецът е напуснал страната незаконно и впоследствие е върнат е обратно от Швейцарска конфедерация по реда на Наредбата за отговорността и координацията на държавните органи, осъществяващи дейности по прилагането на Регламент Дъблин и Регламент Евродак. Фактическите констатации, направени от органа, обосновават извод, че към момента на издаване на заповедта е била налице реална опасност чужденецът да се укрие (по смисъла на §1, т.4в от ДР на ЗЧРБ) и по този начин да бъде осуетено изпълнението на приложената по отношение на него ПАМ. Според §1, т.4в от ДР на ЗЧРБ Опасност да се укрие чужденец, спрямо когото е наложена принудителна административна мярка по чл.39а, ал.1, т.2 и 3 е налице, когато с оглед на фактическите данни може да се направи обосновано предположение, че същото лице ще се опита да се отклони от изпълнението на наложената мярка. Данни в тази насока могат да бъдат посочени в обстоятелства, едно от които е лицето да няма никакви документи. Именно това обстоятелство е налице в случая, поради което са неоснователни доводите на касатора за липсата на опасност лицето да се укрие. Други относими обстоятелства в тази насока са установените липса на средства за издръжка на лицето, липсата на близки и нелегалното напускане на границата на България, в резултат на което е върнат от Швейцарска конфедерация. Посоченото, както правилно е приел и първоинстанционният съд, мотивира извод за вероятна основателност от укриване на чужденеца, съответно - затрудняване или осуетяване изпълнението на приложената по отношение на него ПАМ. Неоснователно касаторът твърди, че съдът неправилно, при преценката си дали има опасност лицето да се укрие, не е взел предвид, посочената от него причина да напусне страната, а именно необходимост от [заличен текст], както и твърдението му, че има приятели в България, при които може да отседне. В случая чужденецът е направил голословни твърдения в откритото съдебно заседание, без да ангажира доказателства за тях, поради което правилно същите не са приети от съда, като такива, които могат да променят изводът му, че е налице опасност от укриване на чужденеца. Към датата на издаване на заповедта е липсвала възможност по отношение на оспорващия да бъдат приложени по-леки мерки за административна принуда. Не е установено същият да има средства за издръжка, валиден паспорт или лица, които да му предоставят адрес за пребиваване. Налице е посоченото в чл.15, §1 от Директива 2008/115/ЕО изискване за законосъобразност на заповедта. Неоснователно касационният жалбоподател твърди, че административният орган не е обсъдил и не е мотивирал защо налага най-тежката мярка. В случая в предложение рег. 5364р-30695/18.12.2024г. на началника на ПНМ при дирекция Миграция МВР са изложени мотиви за липса на възможност за прилагане на по-леките мерки спрямо чужденеца. Следва да се има предвид, че заповедта по чл.44, ал.6 от ЗЧРБ е административен акт, издаден при условията на оперативна самостоятелност. Следователно, законодателят е регламентирал една правна възможност, чрез която е предоставил на административния орган право да извърши преценка за всеки конкретен случай. Тази негова преценка е израз на вътрешно убеждение в рамките на предоставената му оперативна самостоятелност да избере по-тежката мярка. В тази връзка излагайки съображения защо избира тази мярка е достатъчно да се приеме, че преценката му е мотивирана. Представените в съдебното заседание пред касационния съд писмени доказателства не могат да се отразят на горните изводи. Всички те са създадени след постановяване на обжалваното решение, поради което не могат да се отразят на неговата правилност. Освен това е недопустимо обсъждането им в касационното производство поради забраната по чл.220 от АПК за нови фактически установявания. И на последно място тези доказателства касаят искане до административния орган за промяна на наложената ПАМ с по-лека такава поради настъпила промяна в обстоятелствата. Тази промяна в обстоятелствата е последваща и няма отношение към правилността на наложената ПАМ. По изложените съображения първоинстанционният съд не е допуснал твърдените нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна. Решението на съда е правилно, постановено е при спазване на материалния закон и е обосновано, т.е. не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,