Решение № 4114 от 22.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14679/2011 г.

Решение № 4114 от 22.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14679/2011 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Марийка Димова Дерменджиева и Радослав Димитров Дерменджиев срещу решение № 1165 от 16.08.2011 г. по адм. д. № 599/2011 г. на Административен съд Бургас с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Областен управител на област Бургас не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че не са налице касационни основания и затова оспореното решение следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежни страни и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение е отхвърлена жалбата на Марийка Димова Дерменджиева и Радослав Димитров Дерменджиев против заповед № РД - 20 - 05/28.02.2011 г. на Областния управител на област Бургас, с която на основание чл. 5, ал. 2 от Закона за политическата и гражданска реабилитация на репресирани лица / ЗПГРРЛ / и чл. 4 от Наредбата за прилагането на чл. 4 от закона им е отказано признаване право на еднократно парично обезщетение, поради недоказаност на претърпяна от техния наследодател Димитър Радев Дерменджиев незаконна репресия по смисъла на ЗПГРРЛ. Спорът е решен при наличие на относимите доказателства, които са анализирани подробно и задълбочено. При изяснена фактическа обстановка са направени обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. В конкретния случай отказът на Областния управител е мотивиран с влязло в сила решение от 23.09.1993 г. на Регионалната комисия за политическа и гражданска реабилитация, с което Димитър Радев Дерменджиев не е признат за правоимащо лице по смисъла на закона, поради липса на политически характер на репресията във връзка с изтърпяното наказание по при съда № 767 от 1952 г. на Бургаския окръжен съд. На същото решение се е позовала и Централната комисия по чл. 4 от ЗПГРРЛ, която в своя акт от 25.01.2011 г. е приела, че се касае за влязъл в сила стабилен административен акт, с който искането за установяване на репресия е отхвърлено, поради липса на политически характер на осъждането. По делото е установено, че наследодателят на жалбоподателите е осъден с влязла в сила присъда за това, че на 20.05.1952 г. се е опитал да премине през границата на страната без разрешение на надлежните органи на властта. С решението на комисията осъждането не е квалифицирано като незаконна репресия, тъй като не е установено деянието да е извършено по причини, свързани с произход, политически убеждения или религиозни вярвания. Касае се за обстоятелство, което е елемент от фактически състав на чл. 1 от ЗПГРРЛ и е релевантно за правото на обезщетение по чл. 2 от закона. Ето защо, независимо от това, че разпоредбите на чл. 1, т. 11 и на чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗПГРРЛ са въведени с изменението, обн. в ДВ, бр. 29 от 5.04.2005 г., обосновано и законосъобразно административният съд е приел, че не са налице материалните предпоставки за признаване на право на еднократно парично обезщетение и че оспореното решение на областния управител е законосъобразно. По изложените съображения, касационната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Оспореното решение е валидно, допустимо и правилно и затова следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение