Решение № 792 от 29.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2361/2008 г.

Решение № 792 от 29.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2361/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Василка Илиева Производството е по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК. Образувано е по касационна жалба на адв. С на "Б. пощи" Е. и касационна жалба на адв. П. С. Г. - пълномощник на "Българска т. компания" АД срещу въззивно решение от 17.07.2007 год. на К. окръжен съд по гр. дело № 547/2006 год., с което е оставено в сила решение № 233 от 14.03.2006 год. по гр. дело № 458/2004 год. на Д. районен съд, с което са отхвърлени: 1. иск против О. К. и Й. К. К., с правно основание чл. 26, ал. 1 пред. 1 от ЗЗД, за прогласяване на нищожността на договор за покупко-продажба на едноетажна масивна сграда със застроена площ от 63 кв. м, състояща се от три стаи и две входни предверия, построена в имот с пл. номер 565, кв. 33 по плана на с. С., община К., като противоречащ на закона; 2. иск против Й. К. К. с правно основание чл. 108 ЗС за предаване владението върху описания недвижим имот; 3. иск с правно основание чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.). Жалбоподателят "Б. пощи" Е. релевира оплаквания за неправилност на съдебното решение, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила при обсъждане на събраните по делото доказателства - касационно основание по смисъла на чл. 218б ал. 1, б. "в" ГПК. Моли се за отмяна на атакуваното решение и уважаване на исковите претенции. Жалбата на "Българска т. компания" АД е бланкетна, без да са развити конкретни оплаквания за неправилност на съдебното решение. Моли се за отмяна на атакуваното решение и уважаване на исковите претенции. Ответниците в производството - О. К. и наследниците на починалия Й. К. К. Р. С. К., Ц. Й. К. и А. Й. К. не вземат становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, разгледа жалбите и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл. 218а и сл. ГПК (отм.). Касационните жалби са допустими - подадени са в срока по чл. 218в ал. 1 ГПК (отм.) и са насочени срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по смисъла на чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Разгледана по същество жалбата на "Б. пощи" Е. е основателна в частта относно искове с правно основание чл. 97 ГПК (отм.), чл. 108 ЗС и чл. 431 от ГПК (отм.), а в частта по отношение на иска с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение. Разгледана по същество жалбата на "Българска т. компания" АД макар и бланкетна е основателна. В обжалваното решение въззивния съд, действащ като втора първа инстанция, е следвало да изясни фактическата обстановка по делото и въз основа на това да формира вътрешното си убеждение и да изложи мотивирани правни изводи. /ТР № 1/2001 г. на ВКС/ В настоящия случай съдът само е изброил доказателствата приети от първата инстанция и е възпроизвел приетата от нея фактическата обстановка, без да изложи свои мотиви, правни доводи и изводи. Въззивната инстанция е решаващ, а не проверяващ съд, което произтича от положението й на втора инстанция по същество на спора, поради което тя следва да формира свое вътрешно убеждение, което да отрази в мотивите по делото и ако те съвпадат с тези на първа инстанция, да потвърди решението на същата. Мотивите са неразделна част от решението и те обосновават диспозитива на решението. Поради това диспозитива следва да бъде логически извод от изложените мотиви, а в обжалваното решение такива липсват. Липсата на мотиви води до невъзможност настоящата инстанция да установи как е формирана волята на съда и дали тя се подкрепя от доказателствата по делото. Въззивния съд е допуснал и друго съществено процесуално нарушение, изразяващо се в не произнасяне по допуснато уточнение с протоколно определение от съдебно заседание, проведено на 12.06.2007 год. - иск с правно основание чл. 97 ГПК (отм.) против О. К. и иск с правно основание чл. 108 от ЗС против Й. К. за процесния имот, направено от ищцовите дружества. Неизясняването на правилната фактическа обстановка е довело до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения. Неизяснен е останал въпроса предаден ли е бил имотът по съответния ред от Държавата на О. К. в съответствие с § 7 от ПЗР на ЗМСМА, както и неговия статут. Не е изследван и въпросът дали процесния недвижим имот не е преминал в преобразуваните дружества, съгласно Закона за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество. Съгласно чл. 17а ЗППДОП имуществото, което държавата е предоставила за стопанисване и управление на държавните предприятия, преди тяхното преобразуване в търговски дружества, се счита собственост на тези дружества, освен ако в акта за преобразуване не е предвидено друго. Следва да се установи дали процесния имот не е бил включен в активите на дружествата, защото в такъв случай приватизационния договор би имал транслативен ефект и би породил права. Изложените оплаквания по отношение на иска с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД са неоснователни. Липсват доказателства, от които да се направи извод, че са налице нарушения в процедурата по актуване на имота. Освен това договорът за продажба на чужда вещ не е нищожен. Нищожни са само договорите и то на основанията, които законодателят е обявил за такива. Продажбата на чужда вещ не е изброена сред основанията за нищожност. Следователно дори и да се установи, че продадената вещ е чужда, това не води до нищожност. Това обаче не означава, че действителният собственик е изгубил правото си на собственост, тъй като преобретателят не може да придобие повече права от своя праводател и щом като последният не е собственик на имота, то и първият не е станал собственик. Това обаче не е вследствие на нищожността на договора, а на обстоятелството, че действителния собственик не е изгубил правата си. Поради това решението в тази част е законосъобразно и следва да се остави в сила. С оглед на изложените съображения обжалваното въззивно решение следва да се отмени, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до необосновани изводи, поради което и неправилно е приложен материалния закон. Делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, в частта относно искове с правно основание чл. 97 ГПК (отм.), чл. 108 от ЗС и чл. 431 ГПК (отм.). По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1, изр. 2, пр. 2 от ГПК, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение