Решение № 10576 от 8.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4889/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на М. Г. П., подадена чрез адв. П. Пешев против Решение 558/21.02.2024 г. на Административен съд Благоевград, постановено по адм. дело 968/2021 г., с което е отхвърлена жалбата и против Ревизионен акт 22000119004776-091-001 от 30.11.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение 920/21.06.2021 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София при Централно управление на Национална агенция за приходите, с който на М. Г. П. е установена отговорност по чл.19, ал.2 ДОПК за непогасените данъчни задължения на Атлас 06 ЕООД в общ размер на 554 265,87 лв., в т. ч. главница в общ размер на 391 236,26 лв. и съответстващи лихви в общ размер на 163 029,61 лв.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон. Оспорват се изводите на съда за доказани всички предпоставки за ангажиране отговорността по чл.19, ал.2 от ДОПК, с твърдения, че реално не са изплатени дивиденти, не са извършени действия по отчуждаване на имущество или отклоняване на парични средства от банкови сметки на дружеството. Отделно от това се твърди, че главния длъжник разполага с недвижими имоти, върху които е наложена възбрана, стойността на които е достатъчна за погасяване на всичките му задължения. Искането е за отмяна на решението и отмяна на РА, както и присъждане на разноски за двете инстанции.

Ответникът - директорът на дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител в подробно писмено становище, оспорва касационната жалба и претендира разноски за касационната инстанция в размер на 26 277,97 лв., определено съгласно Наредба 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Заключението на прокурора от Върховна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба.

Върховния административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от страна по делото, срещу решение, което е неблагоприятно за нея и в срока по чл. 211, ал.1 АПК. При разглеждането на жалбата по същество, съдът съобрази следното:

С решението си Административен съд Благоевград е отхвърлил жалбата на М. Г. П. против Ревизионен акт 22000119004776-091-001 от 30.11.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение 920/21.06.2021 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП, с който на лицето е установена отговорност по чл.19, ал.2 ДОПК за непогасените данъчни задължения на Атлас 06 ЕООД в общ размер на 554 265,87 лв., в т. ч. главница в общ размер на 391 236,26 лв. и съответстващи лихви в общ размер на 163 029,61 лв.

Решаващият съд е описал фактическата обстановка по провеждане на ревизията, в това число издадените заповеди за възлагане на ревизия, извършените процесуални действия, констатациите относно задълженията на дружеството, установените взаимоотношения между дружеството и ревизираното лице, наличието на образувано изпълнително дело срещу дружеството и невъзможността да бъдат събрани задълженията и прочие. Съдът е възпроизвел и констатациите, поради което органите по приходите са приели, че е налице основание за ангажиране на отговорността на ревизираното лице по чл.19, ал.2 ДОПК и за какъв размер. В решението са изложени мотиви, че заповедите за възлагане на ревизия, ревизионния доклад и акт са съставени от компетентни органи, оспореният акт е издаден в предвидената от закона форма, като при извършената служебна проверка не е установено допуснато нарушение на административно-производствените правила.

Мотивите на решаващият съд относно материалната законосъобразност на оспорения ревизионен акт са изложени на стр.7 и сл. от решението. Систематизирани за целите на настоящето изложение, същите могат да бъдат сведени до следното: 1. Дадено е тълкуване на разпоредбата на чл.19 ДОПК относно солидарната отговорност на трети лица за задължения на субектите по чл.14,т.1 и 2 ДОПК. Предвид реализирана отговорност на жалбоподателя по чл.19, ал.2 ДОПК, съдът е посочил отделните елементи от фактическия състав на нормата. Отбелязано е още, че с оглед правилата на доказване, на органа по приходите лежи отговорността да докаже, че са осъществени кумулативно всички тези елементи на фактическия състав. 2. Първоинстанционният съд е приел, че анализът на доказателствата и фактите по делото обосновава извод, че в случая са налице всички тези елементи на фактическия състав за ангажиране на отговорността на задълженото лице за задължения на дружеството за процесните данъчни периоди. 3. На първо място е прието за безспорно, че М. Г. П. е била управител на Атлас 06 ЕООД от момента на учредяването му до издаване на процесния ревизионен акт, както и че дружеството има непогасени задължения за данъци и осигурителни вноски /декларирани от самото дружество/ възлизащи общо на 391 236,26 лв. и съответстващи лихви в общ размер на 163 029,61 лв. 4. За спорни са приети останалите кумулативно изискуеми елементи от фактическия състав на чл. 19, ал. 2 ДОПК. 5. Прието е за доказано реалното изплащане на дивиденти. Въз основа на заключение по назначена ССЕ, съдът е приел, че към материалите по делото са налични Протоколи за взети решения за разпределяне на дивиденти в полза на М. П. от дружество Атлас 06 ЕООД за периода от 02.01.2018 г. до 30.03.2018 г. в общ размер на 200 000 лв., а съгласно направените счетоводни записвания по сметка 501 Каса в левове през 2018 г. са осчетоводени изплатени дивиденти в размер на 190 000 лв., което се установявало и от представените отделни разходни касови ордери (РКО). От друга страна, съдът не е кредитирал изводът на вещото лице, че не е налице реално изплащане на дивиденти, базиран единствено на т. 13 от Доклада за дейността на дружеството, приложение към финансовия отчет за 2018 г., доколкото самото вещо лице е посочило, че Докладът за дейността на дружеството противоречи на извършените осчетоводявания в дружеството. Приел е, че от събраните по делото доказателства ГФО за 2018 г., подадената справка по чл. 73 от ЗДДФЛ, представените РКО за изплатени суми и обстоятелството, че от дружеството е удържан данък в размер на 22 050 лв. върху разпределения дивидент, преценени в съвкупност установяват, че сумата в размер на 441 000 лв. е разпределена като дивидент от дружеството на ревизираното лице. 6. Съдът е приел за доказано недобросъвестното извършване на действия по прехвърляне на активи на дружеството под формата на непарична /апортна/ вноска в капитала на Гама 2018 ЕООД. Посочено е, че дружественият договор от 26.10.2018 г. установява, че Атлас 06 ЕООД е направило непарична вноска /апорт/, представляваща недвижими имоти в размер на 389 380 лв. в капитала на новоучредено дружество Гама 2018 ЕООД, Действително непаричната вноска в капитала на търговско дружество не е безвъзмездна сделка, тъй като срещу стойността на имуществото, което подлежи на апорт Атлас 06 ЕООД придобива съответния еквивалентен брой дружествени дялове от капитала на Гама 2018 ЕООД, но непосредствено след непаричната вноска, същите имоти се прехвърлят в полза на новорегистрирано дружество Лъки Проект ЕООД, чрез прехвърляне на цялото търговско предприятие, а на Атлас 06 ЕООД не е заплатена цената на апортната вноска, с което е доказано, че М. П. умишлено е отчуждила имущество в размер на 389 380 лв. на Атлас 06 ЕООД, което е можело да послужи за погасяване на задълженията към НАП. 7. Съдът е приел за безспорно установено, включително със заключение по ССчЕ, че за периода 01.01.2018 г. - 31.12.2018 г. М. П. е отклонявала парични средства в общ размер на 104 770 лв. от банковите сметки на дружеството, като е използвало банковата сметка на ЕТ Н. - М. П.. Това обстоятелство се потвърждавало и със заключението по ССчЕ. За неподкрепено с доказателства е прието твърдението на РЛ, че тези суми са използвани изцяло за погасяване на задължения на Атлас 06 ЕООД към доставчици и за плащане на задължения към НАП. 8. Съдът е изложил мотиви защо приема, че в случая е доказано и съществуването на каузална връзка между поведението на управителя и невъзможността да бъдат събрани задълженията на дружеството. Прието е още, че от събраните по делото доказателства се установява и невъзможността задълженията да бъдат събрани от имуществото на главния длъжник.

На база на гореизложеното е направен краен извод, че органите по приходите са доказали успешно съществуването на всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл.19,ал.2 ДОПК, поради което оспореният ревизионен акт се явява законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.

Решението на Административен съд Благоевград e правилно.

По делото няма спор за факти и същите правилно са възприети от първоинстанционния съд.

От доказателствата по делото се установява, че дружество Атлас 06 ЕООД, на което М. П. е била управител, има непогасени публични задължения в общ размер на 391 236,26 лв. главница, формирани за периода от 01.12.2013г. до 30.06.2019г., включващи корпоративен данък, данък върху доходите на физическите лица, данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения, данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждесранни физически лица,задължителни осигурителни вноски ДОО, ЗО, УПФ, както и лихви в размер на 163 029,61 лв. Същите произтичат от декларации по съответните материални закони, подадени от М. П..

В хода на административното производство е установено, че органите по приходите са предприели действия за обезпечаване и събиране на декларираните публични задължения, било е образувано изпълнително дело срещу дружеството 1130000677/2013. Наложени са обезпечителни мерки запор на банкови сметки и възбрана на недвижими имоти, като НАП е втори по ред взискател. Недвижимите имоти са послужили, като обезпечение пред ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД срещу отпуснати кредити към 31.12.2018г. в размер на 126 060,58 лв. и 390 399 евро. Публичните изпълнители са събрали информация за категоризация на дълга като несъбираем.

Въз основа на предоставени от ревизираното лице /РЛ/ доказателства и данни, налични в информационната система на НАП, ревизиращите са установили, че през 2018г. Атлас 06 ЕООД е изплатило на М. П. дивиденти, чийто размер съгласно подадена справка по чл.73 от ЗДДФЛ е 441 000 лв., а размерът на удържания данък е 22 050 лв. Тези обстоятелства са потвърдени от информацията, съдържаща се в справката за паричните потоци, приложена към издадения за 2018г. ГФО, според който за периода дружеството е декларирало изплатени дивиденти, комисионни, лихви и др. в размер на 451 000 лв.

Наред с горното е установено, че независимо от наличните изискуеми публични държавни вземания и образувано изпълнително дело, с дружествено договор от 26.10.2018г. Атлас 06 ЕООД е направило непарична вноска/апорт/ на недвижими имоти на обща стойност 389 380 лв. в капитала на новорегистрирано дружество Гама 2018 ООД, а непосредствено след това с договор за покупко-продажба на търговско предприятие от 10.12.2018г., имотите са прехвърлени от Гама 2018 ООД на Лъки Проект ЕООД за цена, която никога не е платена и без да са предприети действия за разваляне на сделката. С решение на ОС Благоевград, Лъки Проект ЕООД е обявено в несъстоятелност, с начална дата на неплатежоспособност 31.12.2018г.

Отделно от това, въз основа на информация от търговски банки е установено, че за периода 01.01.2018г. 31.12.2018г. РЛ е отклонявало парични средства от банковите сметки на Атлас 06 ЕООД, като е използвало личната си банкова сметка и тази на ЕТ Н. - М. П. . Изтеглените парични средства от банковата сметка на ЕТ Н. - М. П. през 2018г. възлизат на 104 770 лв. Същите са постъпили от клиенти на обект бензиностанция, собственост на Атлас 06 ЕООД и след пренасочването им към ЕТ Н.- М. П. са изтеглени от М. П..

При така установените факти органите по приходите са приели, че е налице хипотеза по чл.19, ал.2 ДОПК за ангажиране на отговорността на М. П. за въпросните задължения на дружеството, обосновано с това, че като управител недобросъвестно е извършила плащания на пари от имуществото на задълженото юридическо лице, представляващи дивиденти, безвъзмездно е отчуждила имущество на задълженото лице, представляващи парични средства, постъпили от клиенти на дружеството по банкова сметка и апортирала недвижими имоти на дружеството, вследствие на които действия имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са изплатени задължения за данъци и ЗОВ.

При така установената фактическа обстановка, правилно първоинстанционният съд е приел, че са налице всички елементи на фактическия състав за ангажиране на отговорността на задълженото лице за задължения на дружеството за процесните данъчни периоди. Настоящата съдебна инстанция споделя този негов извод при условията на чл.221, ал.2 АПК и го намира за обоснован на фактите по делото и изграден при правилно приложение на материалния закон.

Нормата на чл. 19, ал. 2 ДОПК определя, че управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 носи отговорност за непогасените задължения на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2, когато недобросъвестно извърши едно от следните действия, в резултат на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са погасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски: 1. извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество, включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните; 2. извърши действия, свързани с обременяване с тежести на имуществото на задълженото юридическо лице за обезпечаване на чужд дълг и то бъде осребрено в полза на третото лице.

Тълкуването на разпоредбата налага извод, че същата има следните елементи на фактическия състав:

1. Субект на отговорността - управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник.

1. Наличие на задължение на лице по чл. 14, т. 1 или 2 ДОПК.

1. Извършване на определено действие а/ извършени плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент; б/ отчужди имущество, включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните; в/ извърши действия, свързани с обременяване с тежести на имуществото на задълженото юридическо лице за обезпечаване на чужд дълг и то бъде осребрено в полза на третото лице.

1. Действието следва да е извършено недобросъвестно лицето, което го е извършило, да е знаело за наличието на публични задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски и да е извършило действието с цел намаляване на имуществото на задълженото юридическо лице.

1. Причинно - следствена връзка между извършеното действие, намаляване на имуществото на задълженото лице и невъзможността да бъдат погасени задължения.

1. Граници на отговорността отговорността за непогасените задължения по ал. 2 и 3 е до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото.

Между страните няма спор, че М. Г. П. е била управител на Атлас 06 ЕООД от момента на учредяването му до издаване на процесния ревизионен акт, както и че дружеството има непогасени задължения за данъци и осигурителни вноски /декларирани от самото дружество/ възлизащи общо на 391 236,26 лв. и съответстващи лихви в общ размер на 163 029,61 лв.

Спорът в случая се свежда до това, дали са налице другите елементи от фактическия състав за отговорността дали задълженото лице в качеството си на управител на Атлас 06 ЕООД е извършил действия, попадащи в хипотезите, очертани в ал. 2 на чл. 19 ДОПК и съществува ли причинно следствена връзка - между тези действия и невъзможността да могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски на дружеството.

Неоснователен е касационния довод, че по делото не е доказано реално изплащане на дивиденти в полза на М. Г. П.. Тези доводи са аргументирани с твърдения, че органите по приходите не са установили в кои периоди са формирани касовите наличности на дружеството, осчетоводени като скрито разпределение на печалба през 2018г. В случая нямало извършени плащания на пари от имуществото на дружеството, а само счетоводно отразяване на данъчни събития, възникнали през минали периоди. В тази връзка се позовава на заключение на вещото лице по назначената ССЕ установила, че съгласно т.13 от Доклада за дейността на дружеството, приложение към финансовия отчет за 2018 г., за 2018г. не са разпределяни дивиденти.

Първоинстанционният съд правилно е приел, че реалното изплащане на дивиденти се установява от представените Протоколи за взети решения за разпределяне на дивиденти в полза на М. П. от дружество Атлас 06 ЕООД за периода от 02.01.2018 г. до 30.03.2018 г. в общ размер на 200 000 лв., издадените РКО за изплатени дивиденти в размер на 190 000 лв. и направените счетоводни записвания по сметка 501 Каса в левове през 2018 г. Изплащането на дивиденти се потвърждава и от подадената справка по чл. 73 от ЗДДФЛ за изплатен дивидент през 2018г. в размер на 441 000 лв., и обстоятелството, че от дружеството е удържан данък в размер на 22 050 лв. върху разпределения дивидент, както и от справката за паричните потоци, приложена към издадения за 2018г. ГФО, според който за периода дружеството е декларирало изплатени дивиденти, комисионни, лихви и др. в размер на 451 000 лв. Съвкупната преценка на тези доказателства обуславят категоричен извод, че през 2018г. Атлас 06 ЕООД е изплатило и осчетоводило изплащане на дивиденти на управителя си М. П. в размер на 441 000 лв., независимо кога е формирана касовата наличност за изплащането им. От значение в случая е обстоятелството, че към момента на изплащане на дивидентите през 2018г., Атлас 06 ЕООД е има установени непогасени задължения за данъци и осигурителни вноски, за събирането на които е образувано изпълнително дело 1130000677/2013. Изводът за реално изплащане на дивиденти не се разколебава от констатацията на вещото лице по назначената ССЕ, че в т.13 от Доклада за дейността на дружеството, приложение към финансовия отчет за 2018 г. е посочено, че за 2018г. не са разпределяни дивиденти, доколкото самото заключение установява, че тази точка от доклада противоречи на извършените осчетоводявания от дружеството, а освен това е в противоречие с всички събрани доказателства, представени от РЛ и служебно събрани от НАП.

Неоснователен е касационния довод, че с извършената апортна вноска с дружествен договор от 26.10.2018г. не е осъществена нито една от хипотезите на чл.19, ал.2 ДОПК - отчужди имущество, включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните.

В случая е безспорно установено, че с дружествен договор от 26.10.2018г., Атлас 06 ЕООД е направило непарична вноска/апорт/ на недвижими имоти на обща стойност 389 380 лв. в капитала на новорегистрирано дружество Гама 2018 ООД. Съдружници в Гама 2018 ООД са М. С. Х. с 50 дяла на стойност 50 лв., Атлас 06 ЕООД с 389 380 дяла на стойност 389 380 и Н. Й. П. /дъщеря на РЛ/ с 48 400 дяла на стойност 48 400 лв. С договор за покупко-продажба на търговско предприятие от 10.12.2018г., Гама 2018 ООД продава на Лъки Проект ЕООД търговското предприятие, в активите на което са апортираните имоти за цена, която никога не е платена и без да са предприети действия за разваляне на сделката. С решение на ОС Благоевград, Лъки Проект ЕООД е обявено в несъстоятелност, с начална дата на неплатежоспособност 31.12.2018г.

При тези факти, обоснован е извода на първоинстанционния съд, че описаните разпоредителни действия - апортна вноска от Атлас 06 ЕООД в капитала на новоучредено дружество Гама 2018 ООД на недвижими имоти на обща стойност 389 380 лв. срещу дружествен дял в размер на 389 380 лв. и в последствие продажбата на цялото търговското предприятие от Гама 2018 ООД на Лъки Проект ЕООД за цена, която никога не е платена или поискана и без да е използвана възможността за разваляне на продажбата, реално е довела до безвъзмездно отчуждаване на имущество от капитала на Атлас 06 ЕООД на стойност 389 380 лв., с което е осъществена хипотезата на чл.19, ал.2, т.1 от ДОПК.

Неоснователен е касационния довод, че не е доказано отклоняване на парични средства от банковите сметки на Атлас 06 ЕООД, като е използвана тази на ЕТ Н. - М. П. . В тази насока твърди, че средствата са използвани за плащане на клиенти на Атлас 06 ЕООД.

В случая е безспорно установено въз основа на информация от търговски банки, че за периода 01.01.2018г. 31.12.2018г. РЛ е отклонявало парични средства от банковите сметки на Атлас 06 ЕООД, като е използвало личната си банкова сметка и тази на ЕТ Н. - М. П. . Изтеглените парични средства от банковата сметка на ЕТ Н. - М. П. през 2018г. възлизат на 104 770 лв. Същите са постъпили от клиенти на обект бензиностанция, собственост на Атлас 06 ЕООД и след пренасочването им към ЕТ Н. - М. П. са изтеглени от М. П.. Правилно съдът е приел за неподкрепено с доказателства твърдението на РЛ, че тези суми са използвани изцяло за погасяване на задължения на Атлас 06 ЕООД към доставчици и за плащане на задължения към НАП. Със заключение по назначената експертиза в отговор на поставения въпрос номер 5 - дали с наличните парични средства по банкова сметка на ЕТ Н - М. П. са погасявани задължения на Атлас 06 ЕООД, е даден отговор, че при проверка на движението по цитираната банкова сметка не е констатирано погасяване на задължения към клиенти на Атлас 06 ЕООД, а единствено едно задължение от 1 506,28 лв. към ТД на НАП.

Настоящата съдебна инстанция споделя напълно изводите на административния съд защо е налице недобросъвестно поведение на задълженото лице като един от елементите на фактическия състав на отговорността по чл.19,ал.2 ДОПК. След като е подала собственоръчно декларациите по материалните данъчни закони, с което се свързва възникването на конкретните данъчни задължения, и след като не е заплатила същите въпреки наличието на парични средства в касата дружеството, а напротив, разпределила си е сумите като дивидент, безвъзмездно е отчуждила имущество на задълженото лице, представляващи парични средства, постъпили от клиенти на дружеството по банкова сметка и апортирала недвижими имоти на дружеството, вследствие на които действия имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са изплатени задължения за данъци и ЗОВ, правилно е прието, че поведението на задълженото лице е недобросъвестно.

Не могат да бъдат споделени и оплакванията на касатора, че изводите на административния съд за наличие на причинно-следствена връзка между поведението на ревизираното лице и невъзможността да бъдат събрани задълженията от главния длъжник, са необосновани на фактите по делото и в противоречие с материалния закон.

Тълкуването на нормата на чл.19, ал.2 ДОПК обуславя извод, че отговорността на задълженото лице възниква, когато то извърши недобросъвестно някое от действията посочени в т.1 или т. 2 и в резултат на тези действия имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са погасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски. При наличието на натрупани и текущи задължения към бюджета за ревизирания период, които не са обслужвани от дружеството, а в същото време управителят М. Г. П. е извършила отклоняване на средства от дружеството в своя полза, е обоснован извода, че съществува връзка между това поведение и невъзможността да бъдат събрани задълженията на лицето по чл.14, т.1 ДОПК.

Не могат да бъдат споделени и оплакванията на касатора относно изводите на административния съд по отношение на другия елемент от фактическия състав на чл. 19,ал.2 ДОПК невъзможност да бъдат събрани задълженията на дружеството.

В хода на административното производство е установено, че органите по приходите са предприели действия за обезпечаване и събиране на декларираните публични задължения, било е образувано изпълнително дело срещу дружеството 1130000677/2013. Наложени са обезпечителни мерки запор на банкови сметки и възбрана на недвижими имоти, като НАП е втори по ред взискател. Недвижимите имоти са послужили, като обезпечение пред ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД срещу отпуснати кредити към 31.12.2018г. в размер на 126 060,58 лв. и 390 399 евро. Неоснователен е довода на касатора, че възбранените имоти покриват размера на установените публични държавни вземания. Както се посочи НАП е втори по ред взискател върху възбранените имоти, а отделно от това публичните изпълнители са събрали информация за категоризация на дълга като несъбираем, която не се оборва с други събрани доказателства.

След като е стигнал до извод, че са налице всички елементи от фактическия състав на чл.19, ал.2 ДОПК за ангажиране на отговорността на М. Г. П., в качеството и на управител на Атлас 06 ЕООД за публични задължения на дружеството и е потвърдил процесния ревизионен акт, Административен съд Благоевград е постановил едно правилно съдебно решение. При условията на чл.221,ал.2 АПК същото следва да бъде оставено в сила.

Решението на административния съд е правилно и в осъдителната му част за разноските. Разноските в производствата по оспорване на ревизионния актове се присъждат съобразно правилата на чл.161 ДОПК, която се явява специална норма и игнорира действието на чл.78,ал.8 ГПК . Съобразно чл.161,ал.1, изр.трето ДОПК, на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. При определянето на размера на същото първоинстанционния съд е съобразил и приложил точно разпоредбите на чл.8, ал.1 във вр. с чл.7, ал.2, т.5 от Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

При този изход на процеса, касатора М. Г. П. следва да бъде осъдена да заплати на Националната агенция по приходите София, в качеството й на юридическо лице, в състава на което влиза Дирекция ОДОП София, разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в претендирания размер на 26 277,97 лв., дължимо съгласно 161,ал.1, изр.3 ДОПК, определено при условията на чл.8, ал.1 във вр. с чл.7,ал.2, т.5 от Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение,