Решение № 376 от 9.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8862/2008 г.

Решение № 376 от 9.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8862/2008 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Транспортен диагностично-консултативен център (ТДКЦ) ЕООД Бургас - клон гр. Русе, против решение № 36/27.05.2008 г., постановено по адм. д. № 246/2008 г. от Русенския административен съд с доводи за неправилност на съдебния акт и искане за отмяната му. Ответникът - директорът на РЗОК - Русе не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на съдебното решение. Върховният административен съд, състав на пето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касацонната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С оспореното решение административният съд отхвърля жалбата на ТДКЦ - Бургас, клон Русе, представляван от директора д-р Цветан Илиев Лилов против заповед № РД-09-100/5.02.2008 г. на директора на РЗОК гр. Русе, с която е отказано да бъде сключен договор за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ с ТДКЦ по подадено заявление с вх. № 2904-80/25.01.2008 г. в частта по пакет "Клинична лаборатория". За да постанови този резултат решаващият съд приема, че към момента на постановяване на административния акт жалбоподателят не представя доказателства, че е сертифициран по програми "клинична химия" - 24 цикъл за периода ноември 2007 г. - април 2008 г., поради което отказът, обективиран в оспорената заповед на директора на РЗОК е законосъобразен, издаден от компетентния административен орган в границите на неговата инвеститура, при спазена процедура и правилно приложени материални и правни норми. Решението е правилно, липсват основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяната му. Съдебният акт е постановен при спазени процесуални и материалноправни изисквания и е обоснован, формираните правни изводи са съответни на закона и изцяло се споделят от настоящия касационен състав. Неоснователно касаторът поддържа, че участието в Българската национална система за външна оценка на качеството е достатъчно условие за сключване на договор с директора на РЗОК гр. Русе за изследванията в пакет "Клинична лаборатория". Изискването за представяне на сертификат съгласно чл. 65, т. 65. 10 от Решение № РД-УС-04-127 на УС на НЗОК от 27.12.2007 г. за определяне условията, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска помощ, реда за сключване на договорите с тях и други условия по чл. 55, ал. 2, т. 2, 4, 6 и 7 от ЗЗО противоречи на Наредба № 10 от 10.05.2006 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Клинична лаборатория" относно изискванията за обстоятелствата, подлежащи на установяване от страна на лечебните заведения, сключващи договор с НЗОК по пакет "Клинична лаборатория". Наредба № 10 е издадена на основание чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ). С нея се утвърждава медицински стандарт "Клинична лаборатория" съгласно приложението (Член единствен, ал. 1). Регламентацията на медицинския стандарт включва съгласно раздел I, т. 2 общите изисквания за организацията и дейността на клиничните лаборатории, задължителния (минималния) обем показатели и апаратура за клиничните лаборатории на различни нива на специализирана извънболнична и болнична помощ в Република България, препоръчваните аналитични принципи за осъществяване на дейността на клиничните лаборатории в РБ и задължителните изисквания за осигуряване на качеството на лабораторните изследвания. Решение № РД-УС-04-127/27.12.2007 г. на УС на НЗОК е издадено на основание § 11а във връзка с чл. 55, ал. 3, т. 2 от ЗЗО и с него са определени условията, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска помощ, редът за сключване на договорите с тях и други условия по чл. 55, ал. 2, т. 2, 4, 6 и 7 от ЗЗО. Цитираните подзаконови нормативни актове са издадени на различно правно основание, от различни, овластени от закона органи, регламентират различна материя. Не е налице противоречие между нормите на Наредба № 10 за общите изисквания за извършване на дейността по клинична лаборатория при спазване на медицинския стандарт "Клинична лаборатория" и чл. 65, т. 65.10 от Решението на УС на НЗОК, задължаващо лечебните заведения за извънболнична медицинска помощ, желаещи да сключат договор със съответната РЗОК, на чиято територия са регистрирани в РЦЗ да представят заявление по образец, утвърден от директора на НЗОК, към което да приложат копие от сертификат от Българската национална система за външна оценка на качеството (БНСВОК) по "Клинична лаборатория" или копие на сертификат за успешно приключил контролен цикъл по програмата за контрол на качеството на БНСВОК по микробиология, вирусология, паразитология, микология и инфекциозна имунология-в случаите, когато в структурата на лечебното заведение има съответния вид (видове лаборатории). Именно за да докаже изпълнението на изискванията за осъществяване на дейността по пакет "Клинична лаборатория" е установено задължението за лечебните заведения да представят сертификат по смисъла на чл. 65, т. 65.10 от Решението. В първоинстанционното производство по безспорен начин е доказано, а и от касатора не се спори, че към датата на издаване на административния акт от директора на РЗОК-Русе, кандидатстващото за сключване на договор за извънболнична медицинска помощ търговско дружество не притежава сертификат по програма "клинична химия"-24 цикъл. Законосъобразността на отказа е преценен от решаващия съд спрямо фактите към датата на постановяването му - чл. 142 от АПК, поради което последващото издаване на сертификат за посочената дейност е неотносимо за материалната му законосъобразност, както правилно е прието в мотивите на оспореното решение. По изложените съображения следва да бъде постановено решение за потвърждаване на съдебния акт на Русенския административен съд. Водим от горното, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение