Решение № 335 от 15.06.2010 г. на ВКС по н. д. № 237/2010 г.

Решение № 335 от 15.06.2010 г. на ВКС по н. д. № 237/2010 г., I н. о., НК, докладчик съдията Ивета Анадолска Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимите Т. Ж. Н. и К. В. Г. против въззивно решение № 248/09.12.2009 г., постановено по в. н. о. х. д. № 446/09 г. на Пловдивския апелативен съд. В жалбата, поддържана и в съдебно заседание са касирани всички основания по смисъла на чл. 348, ал. 1 НПК. Заявено е искане в алтернативна даденост, за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане, респ. - неговото изменение, с намаляване размера на наложеното наказание лишаване от свобода и приложение института на "условното осъждане". Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на постъпилата жалба. Върховният касационен съд, като съобрази становището на страните и провери правилността на атакувания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 347 НПК, намира следното: С атакувания съдебен акт е изменена присъда № 117 от 16.09.2009 г., постановена по н. о. х. д. № 1730/09 г. на Пловдивския окръжен съд, досежно правната квалификация на извършеното във вр. с чл. 18, ал. 1, а по отношение на Н. чл. 26, ал. 5 НК и намален размера на наложените наказания - за Н. от десет на осем години лишаване от свобода, а за Г. осем на шест години лишаване от свобода и присъдата потвърдена в останалата й част. С първоинстанционната присъда е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимите Н. и Г. за извършено престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 3 НК и им е наложено наказание лишаване от свобода за срок от десет години на Н., с активизиране по реда на чл. 68, ал. 1 НК на наказание една година лишаване от свобода, определено с присъда, постановена по н. о. х. д. № 1758/07 г. На РС - Пловдив, а на Г. години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален"строг" режим в затворническо общежитие от "закрит" тип. Жалбата на подсъдимите е неоснователна. Съдебното производство е проведено по глава 27 НПК. При постановяване на атакувания съдебен акт, не са допуснати заявените съществени процесуални нарушения, ограничаващи правата на подсъдимите и представляващи касационно отменително основание по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 във вр. с ал. 1, т. 2 НПК. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 1 и чл. 107, ал. 3 НПК, съдът в пределите на своята компетентност е длъжен да вземе всички мерки за осигуряване разкриването на обективната истина, като събере и провери, както доказателствата, които разобличават подсъдимия или отегчават неговата отговорност, така и доказателствата, които го оправдават или смекчават отговорността му. В изпълнение на тези процесуални задължения, е извършена съвкупна оценка на събрания доказателствен материал, изследвани и проверени са в еднакъв обем и обвинителните и оправдаващи дейците доказателства. Въззивният съд е обсъдил внимателно показанията на свидетелите В от престъплението. Същите са еднопосочни, логични и последователни, с отлики в детайлите, обяснени с различния ъгъл на възприятие и стреса, изпитан от тях в динамично развиващата се ситуация, при виталната им застрашеност. Всичко това е преценено на фона на останалите доказателствени източници. Не може да бъде възприето възражението на защитата, свързано с процесуално нарушение, резултат на неправилното приложение на чл. 340, ал. 1 НПК, предвид "същественото изменение" на първоинстанционния съдебен акт. Този довод на защитата за процесуална незаконосъобразност, изведен на базата на корекцията на присъдата е несъстоятелен, поради правомощията на въззивната инстанция за начина и реда на обявяване на съдебните актове. По отношение нарушените според защитата процесуални права на Г., във връзка с липсата на превод на първоинстанционната присъда, това възражение е опровергано от категоричните писмени доказателства в противоположен смисъл, а възможността да изтърпи наказанието лишаване от свобода в своята страна, по искане на осъденото лице по смисъла на чл. 310, ал. 4 НПК е процесуално нарушение, но не от категорията на съществените. Този пропуск е отстраним в хода на изпълнение на присъдата и разрешим в евентуално бъдещо производство по трансфер на осъдени лица, съобразно чл. 454, ал. 1 НПК, предвид двустранния договор за екстрадиция и взаимна правна помощ по наказателни дела между Р, ратифициран на 27.04.1994 г., обн. ДВ, бр. 11/1995 г. и в сила от 01.07.1994 г. Въззивната инстанция е постановила своя акт в съзвучие с разпоредбата на чл. 303, ал. 1 НПК, забраняваща присъдата да почива на предположения Прието е, на базата на събрания доказателствен материал, за установено по категоричен и несъмнен начин авторството на извършеното деяние и вината на дейците. Въз основа на непротиворечиво приетата фактическа обстановка, материалният закон е приложен правилно. С деянието си касаторите, в съучастие са осъществил субективните и обективни признаци на чл. 199, ал. 2, т. 3 НК. Отнемането противозаконно на чуждо имущество, е съпроводено с употреба на сила, с цел противозаконно своене, предметът на престъпното посегателство е в особено големи размери и извършителите са били са въоръжени. Несъстоятелни са възраженията, свързани с явната несправедливост на наложеното наказание, върху който довод е поставен акцент от защитата в съдебното заседание. Законосъобразни са изводите на съдилищата по отношение отмерването на наказателната санкция, следваща се на дейците за извършеното от тях престъпно посегателство. Изключително дръзкият начин на реализирането му, демонстративния и скандален начин по който е осъществено, е оценено подобаващо, а наказанието - индивидуализирано по реда на чл. 55 НК, защото приложимостта на чл. 58а, ал. 1 НК е по неблагоприятен за тях вариант и не следва да се обсъжда. С наложените наказания лишаване от свобода, след корекцията, извършена от въззивната инстанция, се постигат целите му в личен и обществен план. Съобразено е с високата степен на обществена опасност на деянието и не особено високата на дейците и с всички смекчаващи отговорността обстоятелства, оценени съвкупно. В достатъчна степен при определяне на размера апелативният съд е отчел и младата възраст на касаторите и наркотичната им зависимост, емоционалната връзка на Г. със страната ни, както и по-големият престъпен принос на Н. и първоначалното колебание на Г. да участва в задружната престъпна дейност. Предвид изложеното, касационната инстанция намира, че атакуваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила, като правилен и законосъобразен. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение