Решение № 146 от 23.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2486/2015 г.

Решение № 146 от 23.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2486/2015 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Пламен Стоев Производството е по чл. 290 - 293 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу въззивно решение № 102 от 16.01.15 г., постановено по в. гр. д. № 1715/14 г. на Софийския апелативен съд, 10 с-в, с оплаквания за недопустимост и неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК. С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение № 5151 от 20.12.13 г. по гр. д. № 23/11 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е признато за установено по отношение на [фирма], [фирма], и [фирма], че [община] е собственик на поземлен имот № 62-футболно игрище, находящо се в кв. 8, п. I, с площ от 8000 кв. м. по плана на [населено място], [община] при посочени в решението съседи, както и на сондаж № 1-минерална вода, представляващ поземлен имот № 007144 с площ от 0,119 дка и сондаж № 2-минерална вода, представляващ поземлен имот № 007195 с площ от 0,095 дка по плана на същото село, като е осъдил [фирма] да предаде на [община] владението върху последните два имота /сондажи № 1 и № 2/ и е отменил нот. № 11/05 г. за покупко-продажба на трите имота на основание чл. 537, ал. 2 ГПК. С определение № 288 от 3.07.15 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта му, с която е отменен нот. акт № 11/05 г. относно поземлен имот № 62-футболно игрище, находящо се в кв. 8, п. I, с площ от 8000 кв. м. по плана на [населено място] /по отношение на двата сондажа касационната жалба е оставена без разглеждане като процесуално недопустима съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК/. Касационното обжалване е допуснато при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса подлежи ли на отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК нотариален акт, удостоверяващ сделка. Върховният касационен съд, състав на II г. о., като извърши проверка на обжалваното решение в посочената му част във връзка с наведените от касатора основания, намира следното: Поставеният въпрос е решен в противоречие с дадените с ТР № 3/12 г. на ОСГК на ВКС задължителни разяснения, според които на отмяна по посочения ред подлежат само констативни нотариални актове, удостоверяващи право на собственост върху недвижим имот, а не и нотариалните актове, удостоверяващи правни сделки, с които се прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот. Лицата, които претендират в исков процес самостоятелни права върху предмета на сделката, се ползват със защита срещу легитимиращото действие на нотариалния акт, който я обективира, чрез вписването на исковата молба, както и на постановеното в исковото производство съдебно решение. В разглеждания случай в противоречие с цитираната задължителна практика на ВКС въззивният съд е приел, че нот. акт № 11/05 г., обективиращ договор за покупко-продажба на посочения имот, следва да бъде отменен на основание чл. 537, ал. 2 ГПК. Ето защо въззивното решение в тази му част е неправилно и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК следва да бъде отменено. Тъй като не е налице самостоятелен иск за отмяна на нотариалния акт, а за правна последица, то не следва да се постановява решение от ВКС, отхвърлящо такъв иск. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът по жалбата следва да бъде осъден да заплати на касатора сторените от него в настоящото производство разноски в размер на 55 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II г. о.