Решение № 4429 от 10.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 453/2017 г.

Решение № 4429 от 10.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 453/2017 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и чл. 36, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по жалба на С. Н. Т. - съдия в Районен съд - В., срещу решенията, взети по т. 21 от протокол № 25 от заседанието на 22.11.2016 г. на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (СК на ВСС) и по т. 45 от протокол № 26 от заседанието на 29.11.2016 г. на СК на ВСС. С решението по т. 21 от протокол № 25 от заседанието на СК на ВСС, проведено на 22.11.2016 г. е оставено без уважение предложението на С. Н. Т. - съдия в Районен съд - В. за откриване на процедура за атестиране. С решението по т. 45 от протокол № 26 от заседанието на 29.11.2016 г. на СК на ВСС е оставено без уважение предложението за откриване на процедура за предварително атестиране на С. Н. Т. - съдия в Районен съд (РС) - В. В жалбата се излагат оплаквания, доводи и съображения, които се приемат като твърдения за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон, представляващи основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Ответникът по жалбата - Съдийската колегия на Висш съдебен съвет, чрез процесуалния си представител А. Р., изразява становище за неоснователност на жалбата. В писмени бележки от пълномощника, представени на 10.03.2017 г., се излагат съображения, че оспореното решение на СК на ВСС е законосъобразно като постановено от компетентен орган, при спазване на процесуалните и материалноправните изисквания, предвидени в Закона за съдебната власт и Методиката за атестиране на съдия, прокурор, следовател, административен ръководител и заместник на административен ръководител. Върховният административен съд, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото и като извърши проверка на всички основания по чл. 146 от АПК, съгласно изискването по чл. 168, ал. 1 от АПК, приема следното: С. Н. Т. е назначен на длъжност "съдия" в Районен съд - В. на основание чл. 160 от ЗСВ с решение по т. 5.3 от протокол № 50 от 12.12.2013 г. на Висшия съдебен съвет след обявен конкурс за първоначално назначаване. Във връзка с обявен от СК на ВСС по протокол № 12 от заседанието, проведено на 12.07.2016 г. конкурс за повишаване в длъжност и преместване в Окръжен съд - Гражданска и Търговска колегия, на 04.08.2016 г. съдия Тодоров е подал документи за участие в обявените конкурси. Предвид изменението на ЗСВ С. Т. е направил предложение за откриване на процедура за предварителното му атестиране, подадено на 21.10.2016 г. В предложението се е позовал на обстоятелството, че до този момент не е атестиран и на основание чл. 32, ал. 4 от Правилата за провеждане на конкурси за младши съдии и младши прокурори, за първоначално назначаване и за повишаване в длъжност и преместване на съдии, прокурори и следователи, с оглед участието му в конкурса за повишаване и преместване за заемане на длъжността "съдия" в окръжен съд - гражданска колегия, е предложил на Комисията по атестирането и конкурсите към СК на ВСС да започне процедура по атестирането му. С решение по т. С-1 от протокол № 6 от заседанието на Комисията по атестиране и конкурси (КАК) на СК на ВСС, проведено на 31.10.2016 г. е предложено на СК на ВСС да остави без уважение предложението на С. Н. Т. за атестиране. Комисията се е позовала на разпоредбите на чл. 196 и чл. 197 от ЗСВ (в сила от 09.08.2016 г.), като е посочила, че магистратът няма необходимия в посочените разпоредби стаж на длъжността "съдия" за да му бъде проведена атестация. Предложението на КАК е внесено за обсъждане на заседанието на СК на ВСС, по протокол № 23, проведено на 08.11.2016 г., като с решение по т. 14 е отложено за разглеждане за следващото заседание. С решение по протокол № 9 от проведеното на 21.11.2016 г. заседание КАК на СК на ВСС е взело решение по т. 1.1 да предложи на СК на ВСС са остави без уважение предложението на С. Т. за откриване на процедура по атестиране, а с т. 1.2 е допълнил мотивите на т. С-1 от протокол № 6/31.10.2016 г. Помощният орган към СК на ВСС е допълнил, че в конкретния случай намира приложението на § 210 от ПЗР на ЗИД на ЗСВ, според който започналите до влизане в сила на този закон конкурсни процедури за повишаване и преместване в органите на съдебната власт се довършват по досегашните условия и ред. Отчетена е липсата на разпоредба, която да предвижда предварително атестиране, освен периодичното, което се извършва на всеки 4 години до навършване на 61-годишна възраст и атестирането за несменяемост и че стажът на магистрата, който към датата на подаване на предложението за откриване на процедура по атестирането му е 2 години и 6 месеца, поради което КАК на СК на ВСС е извел извода, че липсва законова предпоставка, която да допуска с оглед стажа му, извършване на извънредно или предварително атестиране. Посочено е, че не са налице условията и на § 206, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗСВ, предвиждащ, че съдия, прокурор или следовател, който е атестиран по досегашния ред и участва в конкурс за повишаване в длъжност или преместване или за избор на административен ръководител, подлежи на извънредно атестиране, ако в конкурса участва кандидат, атестиран по новия ред. На заседанието на СК на ВСС, проведено на 22.11.2016 г. по протокол № 25 кадровият орган е взел решение по т. 21 да се остави без уважение предложението на С. Н. Т. - съдия в РС - В., за откриване на процедура за атестиране. СК на ВСС е възприел мотивите на КАК на СК на ВСС. На 17.11.2016 г. С. Т. отново е подал заявление, чрез административния ръководител - председател на РС - В. за атестирането му. Отбелязал е, че с оглед разпоредбата на чл. 203, ал. 5 от ЗСВ, подава заявлението си 6 месеца преди навършване на периода преди изтичането на тригодишния му стаж, необходим за предварителното му атестиране. На заседание на КАК на СК на ВСС, проведено на 21.11.2016 г. по протокол № 9 е взето решение по т. 50.1, с което е предложено на СК на ВСС да остави без уважение предложението за откриване на процедура за предварително атестиране (вх. № 11-07-2814/17.11.2016 г.). Помощната комисия е посочила, че към този момент не са налице предпоставките за провеждане на предварително атестиране по чл. 196, т. 1 от ЗСВ по отношение на заявителя, с оглед целта на този вид атестиране следва да са изтекли поне три години от назначаването му на длъжността "съдия". По отношение на откриването на процедурата 6 месеца преди навършването на трите години КАК е отбелязал, че тази хипотеза е приложима само по отношение на периодичното атестиране и не може да се прилага по аналогия. С решение по т. 45 от протокол № 26 от заседанието на СК на ВСС, проведено на 29.11.2016 г. е оставено без уважение предложението за откриване на процедура за предварително атестиране на С. Н. Т. - съдия в РС - В. Оспорените решения на СК на ВСС, обективирани в т. 21 от протокол № 25 от проведеното на 22.11.2016 г. заседание и в т. 45 от протокол № 26 от проведеното на 29.11.2016 г. заседание на СК на ВСС, са взети от компетентен орган в предписаната от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила за излагане на обосноваващите ги фактически и правни съображения, при точно прилагане на материалния закон и съобразяване с целта му. Решенията са взети с явно гласуване, като присъстващите членове на СК на ВСС са гласували "за" предложението на КАК, като са спазени и изискванията за кворум на колективния орган при необходимото мнозинство за вземане на решение. Неоснователно е възражението на жалбоподателя относно немотивираност на решенията на СК на ВСС. Общото събрание на съдиите от втора колегия при Върховния административен съд в Тълкувателно решение № 1/18.04.2006 г. е изразило становище относно изискването за законосъобразност на актовете на Висшия съдебен съвет. Според мотивите на това решение, административните актове на ВСС следва да съдържат фактическите и правни основания за издаването. Задължението за мотивираност на административните актове е залегнало и в чл. 59, ал. 1 от АПК. А както се приема в съдебната практика - т. 7 от ППВС № 4/1976 г.; ТР № 16/1975 г. на ОСГК и ТР № 4/2004 г. на ОС на ВАС, мотивите за издаване на акта са задължителен реквизит от формата, но няма процесуална пречка те да са отразени и в друг документ, съставляващ неразделна част от процедурата по издаването на конкретния административен акт. В настоящия случай оспорените решения са постановени в изискуемата писмена форма. Към него са изложени отделни мотиви, поради което съгласно правилото по чл. 34, ал. 3, изр. второ от ЗСВ за мотиви на решението, с което се приема направеното предложение, се смятат мотивите на вносителя му, както и изказванията на членовете на Висшия съдебен съвет в негова подкрепа, т. е. съответните решения на Комисията по атестирането и конкурсите от заседания № 6/31.10.2016 г. и № 9/21.11.2016 г. Следователно и в настоящия случай за мотиви на решението на СК на ВСС се считат мотивите на КАК, тъй като СК на ВСС се е произнесъл по внесените от тази комисия предложения, взети с нейни решение по т. С-1 по протокол № 6/31.10.2016 г. и с решения по т. 1.1, т. 1.2 и т. 50.1 от протокол № 9/21.11.2016 г. Видно от протоколите на проведените заседания, оспорените решения съдържат доводи относно направеното предложение на КАК за откриване на процедура по предварително атестиране на жалбоподателя, поради което не може да се сподели доводът за отсъствие на мотиви. Предвид изложеното следва да се приеме, че оспорените решения съдържат мотиви, а отделно от това фактическите основания за издаването им са посочени и в решенията (по т. С-1 по протокол № 6/31.10.2016 г. и по т. 1.1, т. 1.2 и т. 50.1 по протокол № 9/21.11.2016 г.) на КАК, прието на основание чл. 30, ал. 5, т. 2 от ЗСВ. Както се посочи, в случая, за да приеме, да не се открива процедура за предварително атестиране на съдия Тодоров, СК на ВСС е възприел съображенията и мотивите на помощната комисия по атестиране и конкурси и мотивите, изложени в решенията й. По аргумент от разпоредбите на изменения Закон за съдебната власт се е установило, че заявителят не е достигнал три години стаж за предварително атестиране, а редът преди изменението на закона, не предвижда атестиране извън посочените в чл. 196 от ЗСВ случаи . Неоснователни са и наведените възражения за приложението на реда преди влизане в сила на ЗСВ съгласно § 210 от ПЗР на ЗИД на ЗСВ, досежно позоваването на допълнителната т. 75 по протокол № 38 от заседанието на СК на ВСС, проведено на 02.07.2015 г. С посоченото решение на ВСС, е прието, че периодичното атестиране на магистрати със стаж в съдебната система по-малко от изискуемия в чл. 196, т. 2 от ЗСВ 4-годишен стаж следва да се провежда, когато магистратът има натрупан достатъчна професионална дейност, за да може да бъде оценяван, с оглед критериите и показателите по чл. 198 и чл. 199 от ЗСВ. С ДВ, бр. 62 от 2016 г., в сила от 09.08.2016 г. Законът за съдебната власт е изменен, в т. ч. и чл. 196, който предвижда в кои случаи се извършва атестиране. Според посочената норма атестиране се провежда: 1. предварително: на третата година от назначаването на длъжност, а за младшите съдии, младшите прокурори и младшите следователи - преди преназначаването им на длъжност "съдия", "прокурор" и "следовател"; 2. за придобиване на несменяемост - с навършване на 5-годишен стаж като съдия, прокурор или следовател; 3. периодично - на всеки 5 години от атестирането за несменяемост на съдия, прокурор и следовател, на административен ръководител и на заместник на административен ръководител до получаване на две последователни положителни комплексни оценки - "добра" и "много добра" от периодично атестиране, след придобиване на несменяемост; 4. извънредно - в случаите по чл. 197, ал. 5. Видно от изчерпателното изброяване възможността за атестиране, включително за съдия Тодоров с оглед датата на подаване на предложението за откриване на процедура за атестиране, възниква след третата година от назначаването му на длъжността "съдия". В действителност в § 210 от ПЗР на ЗИД на ЗСВ е предвидено започналите до влизането в сила на този закон конкурсни процедури за повишаване и преместване в органите на съдебната власт да се довършват при досегашните условия и ред. Редът за провеждане на конкурси за повишаване и преместване в органите на съдебната власт, до изменението на ЗСВ препраща към глава IX, раздел II "а" от ЗСВ, в който се съдържат и Правилата за провеждане на конкурси за младши съдии и младши прокурори, за първоначално назначаване и за повишаване в длъжност и преместване на съдии, прокурори и следователи (Правилата). Съгласно разпоредбата на чл. 192, ал. 1, изр. 2 от ЗСВ в относимата редакция при определяне на резултата на всеки кандидат се вземат предвид оценката от събеседването и резултатите от проведените до момента периодични атестирания, въз основа на които се прави обща оценка за притежаваните от кандидата професионални качества. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от Правилата, като също се пояснява, че се вземат резултатите от проведените периодични атестирания. Освен изложеното следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 196 от ЗСВ към момента на обявяване на конкурса, за който е кандидатствал съдия Тодоров предвижда атестиране да се провежда 1. за придобиване на несменяемост - с навършване на петгодишен стаж като съдия, прокурор и следовател, административен ръководител и заместник на административния ръководител и 2. периодично - на всеки четири години от последното атестиране до навършване на 61-годишна възраст на съдия, прокурор, следователи, административен ръководител и заместник на административен ръководител. Друг вид атестиране и в частност извънредно периодично атестиране ЗСВ не е установил и регламентирал. Според чл. 6 на приетата от ВСС Методика за атестиране на съдия, прокурор, следовател, административен ръководител и заместник на административен ръководител, обаче, атестиране се провежда в следните случаи: 1) за придобиване на несменяемост, 2) периодично - на всеки четири години от последното периодично атестиране до навършване на 61-годишна възраст и 3) извънредно - за съдии, прокурори и следователи, които не са били атестирани в предвидените в закона случаи.