Решение № 7343 от 21.7.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по три касационни жалби, подадени от П. Дрангажова, Б. Неделчев и А. Павлов, всички чрез пълномощника им адв. Т. Златев, против решение 7302 от 06.12.2021 г., постановено по адм. дело 7820/2021 г. на Административен съд - София-град (АССГ), Второ отделение, 40 състав, с което са отхвърлени жалбите им против решение 615/02.07.2021 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД, Комисията), петчленен разширен заседателен състав, постановено по преписка 564/2018 г. В трите касационни жалби са развити сходни доводи за неправилност на съдебното решение, поради необоснованост на изводите на съда - неправилно тълкуване на фактите и извеждане на погрешни изводи и неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. И в трите касационни жалби се иска отмяна на оспореното съдебно решение. Претендират се разноски за производството. Ответникът - Комисията за защита от дискриминация (КЗД), чрез процесуалния си представител юрисконсулт Главчев, оспорва касационните жалби и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на претендираните от касаторите разноски за адвокатски хонорар. Ответникът - И. Димитров, чрез пълномощника си адв. Я. Методиева, в писмен отговор и в с. з. по същество оспорва касационните жалби и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира разноски за касационното производство и прави възражение за прекомерност на сумите, заплатени за адвокатско възнаграждение от касаторите. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Счита, че съдебното решение е правилно и предлага да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационните жалби са подадени от надлежни страни, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за тях, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211 от АПК, поради което са процесуално допустими. Разгледана по същество, касационната жалба, подадена от Б. Неделчев е неоснователна, а касационните жалби, подадени от П. Дрангажова и А. Павлов са основателни. Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред АССГ е Решение 615/02.07.2021 г. на КЗД, петчленен разширен заседателен състав, постановено по преписка 564/2018 г., с което на основание чл. 65 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр) Комисията е установила, че настоящите касатори са извършили спрямо И. Димитров пряка дискриминация по чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр и им е наложила административни наказания "глоба", в размер на по 500 лева за Б. Стоилов и А. Павлов, и в размер на 250 лева за П. Александрова. На Б. Стоилов, в качеството на директор на Националното училище за танцово изкуство (НУТИ) е дадено задължително предписание за предприемане на мерки за предотвратяване на всички форми на дискриминация. Съдът е събрал относимите за спора доказателства и след като подробно ги е обсъдил е установил вярно и точно фактите по спора. Установил е, че производството пред КЗД е образувано по жалба от И. Димитров, с оплакване за дискриминационно третиране по признак "лично положение", изразяващо се в това, че на проведения на 03.07.2018 г. конкурс в НУТИ за учител "теоретично обучение танцово изкуство" е бил допуснат кандидат - Б. Мутафчийски, който не притежава нужната квалификация и образование да упражнява тази дейност, но тричленната комисия за подбор в състав, включващ А. Павлов и П. Александрова го е допуснала до конкурса и е предложила назначаването му, съответно същият е назначен от директора Б. Стоилов. Образувана е преписка, разпределена на тричленен състав, който с Решение 445/01.08.2019 г. е отменил определението от заседание на 13.05.2019 г. за приключване на събирането на доказателства и обявяване на преписката за решаване като производството е върнато във фаза "събиране на доказателства", тъй като са установени данни за осъществена спрямо жалбоподателя дискриминация по признак, който не е посочен в жалбата. - "образование" и с оглед въведения допълнителен признак разглеждането на преписката не е от компетентността на тричленен състав. На основание цитираното решение, с Разпореждане 1506/08.10.2019 г. на председателя на КЗД преписката е преразпределена на петчленен заседателен състав, който е провел производството и е издал оспореното пред АССГ решение. Съдът е установил, че същото е подписано от членовете на състава, присъствали на заседанието, взето е с мнозинство четирима от петимата членове, като е подписано с особено мнение от председателя, съответно е приел, че оспорения административен акт е постановен от компетентен орган, в пределите на предоставената му от закона власт. Приел е, че решението е постановено в изискуемата писмена форма, съдържа фактически и правни основания за приемането му, не са допуснати нарушения на административно производствените правила, тъй като производството е образувано по редовна и допустима жалба, проведено е проучване, изготвен е доклад, страните са своевременно уведомени за предприетите действия като на ответниците е дадена възможност да изразят становище, по първоначалната жалбата и уточнението на същата и по представените доказателства. Доказателствата са анализирани в мотивите на решението и същото е издадено при изяснена фактическа обстановка. Първоинстанционният съд е приел, че правилно е приложен и материалният закон. По отношение фактите по спора, съдът е възприел като правилно установени фактическите констатации на КЗД. От доказателствата категорично е установено, че кандидатът в конкурса за цитираната по-горе учителска длъжност Мутафчийски не притежава нужната квалификация и образование, но конкурсната комисия след проведеното събеседване с кандидатите, предложила на длъжността на бъде назначен този кандидат, тъй като е бил член на фолклорен ансамбъл "Пирин" и е носител на репертоара на ансамбъла и ще бъде полезен за учебния процес в НУТИ, специалност "Български танци". Изискуемата квалификация и образование са посочени в публикувана на 14.06.2018 г. обява на НУТИ за конкурс за новата учебна година 2018/2019 г., като в т.4 е предвидено, че изискванията за длъжността учител "теоретично обучение - български танци" са за притежание на висше образование в областта на танцовото изкуство и педагогическа правоспособност. И. Димитров отговаря на изискванията за разлика от назначения кандидат. В решението на КЗД, с оглед така установените факти е прието, че комисията за подбор, назначена за осъществяване на процедурата, е следвало да се съобрази с обявата и утвърдената длъжностна характеристика, като допусне до събеседване само кандидатите, които отговарят на конкретното изискване за заемане на длъжността. Този извод е споделен от първоинстанционния съд, който е посочил, че заемането на педагогически длъжности е регламентирано от Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО) и Наредба 12 от 01.09.2016 г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти (Наредба 12/2016 г.), отменена с § 9 от ПЗР на Наредба 15 от 22 юли 2019 г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти, ДВ, бр. 61 от 2 август 2019 г., в сила от 02.08.2019 г., но приложима към конкретния случай с оглед датата на провеждане на конкурса 03.07.2018 г. Съгласно чл. 23 от Наредба 12/2016 г., длъжностите на педагогически специалисти се заемат от лица, придобили висше образование в съответствие с длъжността с професионално направление, в съответствие с Класификатора на областите на висшето образование и професионалните направления и професионална квалификация, необходима за изпълнението на съответната длъжност. С ПМС 125/24.06.2002 г. за утвърждаване Класификатор на областите на висше образование и професионалните направления за област "Изкуства" са включени следните професионални направления: 8.1 "Теория на изкуствата"; 8.2. "Изобразително изкуство"; 8.3. "Музикално и танцово изкуство"; 8.4 "Театрално и танцово изкуство". За заемане на длъжността "учител по български танци" кандидатите трябва да отговарят на изискванията за професионално направление "Музикално и танцово изкуство" от област на висше образование "8.Изкуства", което е посочено и в утвърдената от директора на НУТИ длъжностна характеристика. Назначеният на обявената за заемане по чл. 68, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда (КТ) длъжност - Мутафчийски не отговаря на нормативните изисквания, а И. Димитров, който е отговаря на същите не е назначен. Първоинстанционният съд е посочил, че допускането до участие в процедурата на лице, което не отговаря на законовите изисквания опорочава обявения подбор, като назначаването е обусловено от субективни възприятия и обстоятелства, които не са предварително обявени - опит в ансамбъл "Пирин". Личните качества на лицето и посоченото обстоятелство, дало превес при вземането на решението на конкурсната комисията биха били релевантни при условие, че Мутафчийски отговаря на останалите изисквания, както правилно е посочила и КЗД. Съставът на АССГ е посочил, че правилно в решението на КЗД е прието, че работодателят може да поставя допълнителни изисквания, но минимумът, на който трябва да отговаря всеки кандидат е този, разписан от закона. Посоченото обуславя извод за различно третиране на двамата участници от членовете на конкурсната комисия и директора на училището, което не попада в нито една от хипотезите, посочени в чл. 7 ЗЗДискр, изискващи различното третиране на основата на някой от признаците по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр да е обективно оправдано за постигането на законна цел и да не надвишава необходимото за постигането й. Посоченото обосновава осъществяване на акт на дискриминационно третиране, като ответниците не представят доказателства, че принципът на равно третиране не е нарушен - не е доказано наличието на обстоятелство, обуславящо избора и назначаването на Мутафчийски, с оглед което е правилен изводът на административния орган, че жалбоподателят е по-неблагоприятно третиран по признак "образование" съгласно чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр, с което е извършено нарушение на Закона за защита от дискриминация. По отношение неравното третиране по признака "лично положение", решаващият състав на КЗД е приел, че не се установява нарушение от страна на ответните страни по преписката, тъй като липсва такава отличителна черта, специфична характеристика, белег на личното положение на жалбоподателя Димитров, който значимо и същностно го характеризира и заради който и въз основа на който е третиран различно спрямо лицето, с което се сравнява, който извод е споделен и от съдебния състав. Съдът е посочил също така, че размерът на наложените административни наказания "глоба" на лицата, осъществили нарушението по чл. 4, ал. 2 вр. ал. 1 ЗЗДискр съответства на тежестта на извършеното от всяка от страните нарушение и осъществява целта на административното наказване. По тези доводи съдът е приел, че оспореното решение на КЗД е законосъобразен административен акт, не страда от пороци по чл. 146 от АПК, поради което е отхвърлил жалбите. Така постановеното съдебно решение е частично неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон. При правилно установени факти, съдът е изградил изводи, които не намират опора в закона по отношение приетото, че е осъществена пряка дискриминация от членовете на комисията за подбора - П. Дрангажова и А. Павлов. Преди всичко следва да се уточни, че решението на КЗД, в частта, с която е прието, че не е извършена дискриминация по признака "лично положение" не е оспорено пред АССГ, съответно се е стабилизирало и не е предмет на съдебното производство. Предмет на произнасяне е само приетото от КЗД и първоинстанционният съд осъществяване на пряка дискриминация по смисъл на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр, по защитения признак "образование". Съгласно чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, в случая признака "образование", отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. За да е изпълнен фактическия състав на нормата, съответно за да е налице пряка дискриминация, следва да е осъществено по-неблагоприятно третиране, което да е на основата на защитен признак и да е налице пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното третиране и защитения признак. Законовата дефиниция също така изисква да се установи, че лицето, което твърди, че е по-неблагоприятно третирано, да е третирано въз основа на признак по чл. 4, ал. 1, в сравнение с някого другиго, който не притежава защитения признак. Лицето сравнител е необходимо да е в "сходна" или "сравнима" ситуация. В случая участниците в проведената подборна процедура са само двама, като лицето, което е по-благоприятно третирано, тъй като не само е допуснато до процедурата за заемане на учителската длъжност, без да отговаря на условията за назначаване, но е и назначено на длъжността, не е носител на защитения признак. При това положение, настоящият състав намира, че няма пречка същото да бъде лице сравнител, а и обстоятелствата обуславят сравнима ситуация, тъй като положението на потърпевшия и сравнителя е на участници в един и същ конкурс, като разликата между положението им е само по защитения признак. При тези обстоятелства, правилно решаващият съд е приел, че директорът на НУТИ - Б. Неделчев е осъществил акт на дискриминационно третиране - пряка дискриминация по защитения признак "образование", по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр, като са установени елементите от фактическия състав - наличие на защитен признак, спорно третиране, установено в сравнение с другиго, който не носи защитения признак, както и каузална връзка между тях. В тази част решението е обосновано, както и правилно е приложен материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Възраженията в касационната жалба на Б. Неделчев, относно приложението на чл. 213 от ЗПУО, предвиждащ хипотези, при които учителска длъжност може да се заеме от лица без висше образование и без професионална квалификация "учител" са неоснователни, доколкото в самите условия на подбора изрично са въведени изисквания, кандидатите да притежават професионална квалификация "учител", както и висше образование. Проведената процедура е опорочена, тъй като до участие е допуснат кандидат, който не отговаря на изискванията за заемане на длъжността и за допускане до участие в състезателната процедура. В този смисъл не може да бъде обосновано и приложението на чл. 7 от ЗЗДискр, както се твърди в касационната жалба, тъй като с допускането на по-благоприятно третирания участник до конкурса не се постига законна цел по смисъла на нормата. Неправилно обаче, първоинстанционният съд е приел, че и членовете на комисията за подбор - П. Дрангажова и А. Павлов са осъществили пряка дискриминация по отношение И. Димитров. Дейността на тези лица е свързана с участие в един помощен орган, като предложението на същия орган - конкурсната комисия не е задължително за директора на училището, който не е обвързан от него. Същите са изразили едно мнение за качествата на двамата кандидати, но решението кой да бъде допуснат до конкурса, както и кой да бъде назначен е на директора, който носи отговорността във връзка с упражняване на правомощията си по чл. 216, ал. 1 от ЗПУО. Освен това и по-важното в случая е, че преценката на касаторите П. Дрангажова и А. Павлов, като членове на комисията за подбора и предложението им да бъде назначен Мутафчийски не е свързана със защитения признак "образование", поради което не може да се приеме, че същите са осъществили пряка дискриминация по този защитен признак. Действията им са незаконосъобразни, тъй като същите е следвало да преценят дали кандидатът, който са приели, че е носител на значителен опит и ще бъде по-полезен на учениците отговаря на изискванията за допустимост до подборната процедура, но не са свързани със защитения признак, тъй като видно от становищата им, дадени в подборната процедура и отправени до директора на училището, те са взели отношение само по представянето на кандидатите пред комисията относно теоретичните им знания и практическа подготовка, като предпочитанията им са обусловени от опита на назначения кандидат. Приемайки, че П. Дрангажова и А. Павлов са извършили пряка дискриминация по сочения защитен признак, по отношение Димитров, както административния орган - КЗД, така и първоинстанционният съд са постановили необосновани с оглед доказателствата по делото и несъответни на закона актове. Следва да бъде отменено решението на АССГ в тази част като неправилно и вместо него се постанови друго, с което се отмени и решението на КЗД, в частта по отношение П. Дрангажова и А. Павлов. С оглед изхода на делото, разноските, изчислени по компенсация, следва да бъдат оставени, така както са направени от страните. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение,