Решение № 11017 от 19.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5948/2016 г.

Решение № 11017 от 19.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5948/2016 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 652 от 31.03.2016 г., постановено по адм. д. № 1908/15 г. Административен съд-гр. П., десети състав, е отхвърлил жалбата на "Биоинвест" - ЕООД със седалище и адрес на управление гр. С. Загора, ул. "Г.. Г." №..., вх. ..., ап. ..., представлявано от К. С. К., срещу ревизионен акт № Р-16002414000362-091-001/21.04.2015 г., издаден от Й. Т. М. - началник сектор, възложил ревизията, и Д. А. И. - главен инспектор по приходите, в потвърдената с решение № 555/14.07.2015 г. на директора на Д "ОДОП" - гр. П., в частта за отказан данъчен кредит в размер на 6 364,05 лв. по фактура издадена от "А. Б. С. Фууд"-ЕООД и в размер на 124 660,97 лв. по фактури, издадени от "МТ Комплект" - ЕООД и лихви в размер на 31 165,22 лв. С решението съдът е осъдил жалбоподателят "Биоинвест" - ЕООД да заплати на Д "ОДОП" - гр. П. разноски по делото в размер на 4 151,90 лв. Срещу постановеното решение на административния съд е подадена касационна жалба от "Биоинвест" - ЕООД - гр. В., представлявано от управителя В. С., чрез пълномощника му адв. Р. Р. от АК - С. З. В същата се прави оплакване, че решението на първоинстанционния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Пловдивския административен съд. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. П. чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, но не по съображенията изложени в нея. С решението си Административен съд - гр. П. е отхвърлил жалбата на "Биоинвест" - ЕООД със седалище и адрес на управление гр. С. Загора, ул. "Г. Г." .№..., вх. ..., ап. ..., представлявано от К. С. К., срещу ревизионен акт № Р-16002414000362-091-001/21.04.2015 г., издаден от Й. Т. М. - началник сектор, възложил ревизията, и Д. А. И. - главен инспектор по приходите, в потвърдената с решение № 555/14.07.2015 г. на директора на Д "ОДОП" - гр. П., в частта за отказан данъчен кредит в размер на 6 364,05 лв. по фактура издадена от "А. Б. С. Фууд" - ЕООД и в размер на 124 660,97 лв. по фактури, издадени от "МТ Комплект" - ЕООД и лихви в размер на 31 165,22 лв. Решаващият съд е описал подробно установената фактическа обстановка по време на ревизията, събраните доказателства, основанията, поради които органът по приходите е отказал да признае право на данъчен кредит по процесните две фактури. Възпроизведени са и мотивите на решаващия орган при административното оспорване на акта, както и ангажираните доказателства от жалбоподателя и неговите доводи за незаконосъобразност на ревизионния акт. Първоинстанционният съд е дал тълкуване на разпоредбите на ЗДДС относно възникването на правото на данъчен кредит, като е акцентирал основно на понятието "реалност" на доставката, в това число е направил позоваване на актуална практика на Съда на Европейския съюз и на Върховния административен съд. Съобразявайки това тълкуване и конкретните доказателства по делото е направен краен извод, че ревизиращите органи обосновано са приели наличие на хипотеза по чл. 70, ал. 5 ЗДДС по процесните фактури на двамата доставчици и като правилен и законосъобразен ревизионният акт следва да бъде потвърден, а жалбата като неоснователна отхвърлена. Решението на Административен съд - гр. П. е неправилно като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. Тъй като представителят на Върховна административна прокуратура в съдебното заседание на 4.10.2016 г. е направил възражение за нередовност на жалбата по смисъла на чл. 216 във вр. с чл. 213, т. 2 АПК предвид подаването й от пълномощник, който не е упълномощен от сегашния управител на дружеството жалбоподател, настоящата инстанция намира, че следва първоначално да отговори на това възражение. От данните по делото е видно, че с пълномощно, намиращо се на л. 780 по първоинстанционното дело, с дата 31.07.2015 г., управителят на "Биоинвест" - ЕООД - гр. С. Загора е упълномощил адв. Н. Ц. М. и адв. Р. К. Р., да представляват заедно и поотделно дружеството в производството пред компетентен съд по обжалване на ревизионен акт № Р - 16002414000362 - 091 - 001/21.04.2015 г. В пълномощното е изрично посочено, че пълномощниците се ползват с правата по чл. 34, ал. 1 и 3 ГПК. Касационната жалба на "Бионвест" - ЕООД, по която е образувано настоящето дело, е подадена от адв. Р. Р., като пълномощник на дружеството, на 20.04.2016 г. В заглавната част на жалбата е посочено, че "Бионвест" - ЕООД се представлява от управителя В. С. От приложената на л. 12 от настоящето дело извадка от фирменото досие на дружеството е видно, че В. С. от Украйна е вписан като управител от 18.12.2015. Нормата на чл. 213, т. 2 АПК поставя изискване към жалбата да се приложи пълномощно, когато жалбата е подадена от пълномощник. Настоящият съдебен състав намира, че в случая такова пълномощно е налице, като подалият жалбата адв. Р. Р. има надлежно представителна власт да подаде жалбата от името на дружеството. Избирането на нов управител на дружеството не води автоматично до прекратяване на представителната власт на лицето, което е упълномощено да представлява дружеството. В гореописаното пълномощно по първоинстанционното дело изрично е посочено, че упълномощаването е при условията на чл. 34, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 144 АПК - до завършване на делото във всички инстанции. С оглед на това следва да бъде прието, че касационната жалба е подадена от лице с редовна представителна власт, т.е. същата е редовна, и като такава следва да бъде разгледана. По съществото следва да бъде посочено следното: Правомощията на първоинстанционния съд при разглеждането на жалбата при съдебно обжалване на ревизионни актове се регламентирани в чл. 160 ДОПК, озаглавен "Решаване на делото". Според ал. 1, съдът решава делото по същество, може да отмени изцяло или частично ревизионния акт, да го измени в обжалваната част или да отхвърли жалбата. Алинея втора от същата разпоредба въвежда изискването съдът да преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. За тези обстоятелства съдът следи служебно, независимо от оплакванията, които са развити в жалбата - чл. 168, ал. 1 АПК във вр. с § 2 ПЗР ДОПК, в това число има правомощие да прогласи нищожността на акта дори да няма искане за това - ал. 2 на чл. 168. Макар решението на първоинстанционния съд да е голямо по обем, на практика съдът се е произнесъл само по материалната законосъобразност на ревизионния акт. В решението няма изложени никакви мотиви относно това дали актът е издаден от компетентен орган и в съответната форма и дали са спазени процесуалните разпоредби по издаването му. Този въпрос не може да обсъден за пръв път в касационната инстанция, тъй като това би довело до накърняване на правото на защита на страните предвид двуинстанционността на съдебното обжалване. Още повече, че вече възниква противоречива съдебна практика относно тълкуването на разпоредбите на чл. 119, ал. 2 и 118, ал. 2 ДОПК, които уреждат компетентността на органите, които издават ревизионния акт. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Административен съд - гр. П. е постановено при допуснато съществено процесуално нарушение, което обуславя необходимостта от неговата отмяна при условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане съставът на административния съд при условията на чл. 160, ал. 2 ДОПК следва да се произнесе по отношение на действителността на оспорения ревизионен акт, в това число дали е издаден от компетентен орган и при спазване на административно-производствените правила. При условията на чл. 226, ал. 3 АПК първоинстанционният съд следва да се произнесе по въпроса за разноските за водене на делото пред Върховния административен съд. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,