Решение № 15869 от 21.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4843/2019 г.

Решение № 15869 от 21.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4843/2019 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на пълномощника на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околна среда, последната със седалище и адрес на управление в гр. София, срещу решение № 575 от 30.01.2019 г., постановено по адм. д. № 4308/2018 г. по описа на Административен съд - София-град, в частта му, с която е отменена негова заповед № 50 от 5.02.2018 г., в частите й, с които Община Габрово, Община Перник и Община Брезник са определени като неизпълнили целта по чл. 31, ал. 1, т. 1 ЗУО и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията, дадени със съдебния акт. Релевирани са оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон, които съставляват касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението. Ответникът Община Габрово, чрез процесуалния си представител Р. Кожухарова, в отговор от 22.10.2019 г., моли решението да бъде оставено в сила и претендира разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Община Брезник, не е взел отношение. Ответникът Община Перник, чрез служител с юридическо образование Г. Ганчева, в отговор от 1.04.2019 г. и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд след като съобрази събраните по първоинстанционното дело доказателства, наведените в жалбата оплаквания и след служебна проверка на оспореното решение при условията на чл. 218 АПК приема за установено следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - София-град е заповед № 50 от 5.02.2018 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околна среда, в частите й, с които Община Брезник, Община Габрово и Община Перник са определени като неизпълнили целта по чл. 31, ал. 1, т. 1 ЗУО. Преди разпоредителната част, в административния акт са изложени мотиви, че съгласно цитираната норма във връзка с § 15 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на Закона за управление на отпадъците (ЗОУ), в срок до 31.12.2016 г. общините във всеки от регионите по чл. 49, ал. 9 от ЗУО трябва да постигнат цел за подготовка за повторна употреба и рециклиране на отпадъчни материали, включващи най-малко хартия и картон, метал, пластмаса и стъкло от домакинствата и подобни отпадъци от други източници (битови отпадъци) - най-малко 40 на сто от общото им тегло. Но в § 15 от ПЗР на Закона за управление на отпадъците изрично е посочено следното: "Целите по чл. 31, ал. 1, т. 1 за подготовка за повторна употреба и рециклиране на отпадъчни материали, включващи най-малко хартия и картон, метал, пластмаса и стъкло от домакинствата и подобни отпадъци от други източници, се прилагат, както следва: 1. до 1 януари 2016 г. - най-малко 25 на сто от общото им тегло; 2. до 1 януари 2018 г. - най-малко 40 на сто от общото им тегло; 3. до 1 януари 2020 г. - най-малко 50 на сто от общото им тегло. " Казаното означава, че липсва законово задължение до 31.12.2016 г. общините да постигнат, като цел по чл. 31, ал. 1, т. 1 ЗУО, най-малко 40 на сто от общото тегло на отпадъците. Такова изискване не се съдържа и в приетите на основание чл. 43, ал. 5 от Закона за управление на отпадъците предходна Наредба за третиране на биоотпадъците, приета с Постановление № 235 на Министерския съвет от 2013 г., както и в действащата от 4.02.2017 г. Наредба за разделно събиране на биоотпадъци и третиране на биоразградимите отпадъци. В нормата на чл. 31, ал. 2 ЗУО изрично е посочено, че целите по ал. 1 се постигат поетапно съгласно сроковете, определени в § 15 от преходните и заключителните разпоредби и наредбата по чл. 43, ал. 5. При това положение правилно първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед не съответства на нормативната уредба. Освен това в заповед № 50 от 5.02.2018 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околна среда не е посочено за всяка от общините какво е общото количество на образуваните битови отпадъци на територията им и какво е общото количество на предадените за рециклиране битови отпадъци, поради което не може да се установи правилно ли са изчислени постигнатите през 2016 г. от тях степени на рециклиране, определени в административния акт в проценти. По този съществен въпрос процесната заповед страда от липса на мотиви, което рефлектира върху правото на защита на адресатите на акта, които са страни по делото. Разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от действащата от 4.02.2017 г. Наредба за разделно събиране на биоотпадъци и третиране на биоразградимите отпадъци задължава изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) ежегодно в срок до 30 септември да обобщава и публикува информация за предходната календарна година по общини и региони за изпълнение на целите по чл. 31, ал. 1 ЗУО. Следователно до 30.09.2017 г. административният орган е следвало публикува цитираната информация за 2016 г. Въпросът дали НСИ е публикувал информация от подобно естество, е правно ирелевантен относно задължението органа на ИАОС. Представените от ответника по първоинстанционното дело таблици именувани "Битови отпадъци по общини" не сочат източника на публикацията, респ. нейния издател. Съдържащите се на листове от 62 до лист 64 от адм. д. № 3553/2018 г. по описа на Върховния административен съд, VІ отделение извадки от електронна страница, представени след съдебното заседание по това дело, не съдържат информацията по чл. 12, ал. 2 от Наредбата. Следователно ИАОС не е доказала изпълнението на чл. 12, ал. 2 от Наредбата, което е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като рефлектира върху правото на общините на информация и защита. Алинея трета от чл. 12 на Наредбата предоставя възможност на общините в 30-дневен срок от публикуването на информацията по ал. 2 да изразят становище и да направят предложения за изменение и/или допълнение на информацията. Едва след спазване тези административнопроизводствени правила ежегодно в срок до 20 ноември въз основа на информацията по ал. 2 и становищата на общините по ал. 3, ако такива са представени, в случая оправомощеното от министъра на околната среда и водите длъжностно лице издава мотивирана заповед, с която определя общините, които не са изпълнили целите по чл. 31, ал. 1 ЗУО за предходната календарна година. Допуснатите съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и несъответствието на съдържанието на заповедта с разпоредбата на § 15 от ПЗР на Закона за управление на отпадъците, съставляват отменителни основания по чл. 146, т. 3 и 4 АПК, които правилно са установени от първоинстанционния съд. Не може да бъде споделена тезата на процесуалния представител на Община Перник, че заповед № 50 от 5.02.2018 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околна среда е издадена от некомпетентен орган. В тази връзка съдът е изложил мотиви относно наличието на изрично упълномощаване със заповед № РД-352 от 29.05.2017 г. на министъра на околната среда и водите, както и за съдържанието на разпоредбата на чл. 12, ал. 4 от Наредбата. Последната изрично предвижда подобно възлагане на правомощия, без последното да се свежда до конкретно длъжностно лице. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Устройствения правилник на Изпълнителната агенция по околна среда, цитираната агенция е администрация към министъра на околната среда и водите за осъществяване прилагането на изискванията на законодателството и нормативната уредба, свързани с околната среда, в т. ч. ръководство на Националната система за мониторинг на околната среда (НСМОС). Според чл. 5, ал. 2, т. 23 от правилника, директорът на ИАОС "изпълнява и други функции и задачи, определени с нормативните актове или възложени му от министъра на околната среда и водите", като издава заповеди - чл. 5, ал. 2, т. 16. Съдебното решение е постановено от компетентен съд, в пределите на правораздавателната му власт, след надлежно сезиране с жалби по чл. 12, ал. 6 от Наредбата за разделно събиране на биоотпадъци и третиране на биоразградимите отпадъци. Не се установяват съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Констатациите на назначената и изслушана съдебно-икономическа експертиза, за която касаторът счита, че не е относима към спора, не са коментирани в мотивите на решението. Съдът е изложил нарочни мотиви относно необходимостта от съблюдаването на Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 година и свързаните с нея текстове на чл. 31, ал. 1, т. 1 във връзка с § 15 от ПЗР на Закона за управление на отпадъците, но за да отмени процесната заповед е изложил съображения за нарушения по чл. 146, ал. 3 и 4 АПК. В тази връзка съдът не се е ограничил само с отмяна на заповедта, а е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията, дадени с решението. Поради липса на касационни основания оспореното решение следва да бъде оставено в сила. Община Габрово не сочи данни, че началник на отдел "Правен" Р. Кожухарова е със статута на юрисконсулт, не е представила списък на разноските по чл. 80 ГПК и не е конкретизирала размера на претендираното юрисконсултско възнаграждение. По тези съображения разноски в полза на посочената община не се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,