Решение № 5795 от 24.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2324/2013 г.

Решение № 5795 от 24.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2324/2013 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 25 от 04.01.2013 г., постановено по адм. д. № 2890/12 г. Административен съд - Пловдив, I-во отделение, ХI-ти състав, е отменил решение № 890/29.06.2012 г. на Началника на Митница - Пловдив и е върнал делото като преписка за произнасяне на началника на Митница Пловдив съобразно дадените задължителни указания в мотивната част на решението. С последното съдът е осъдил Митница - Пловдив да заплати на "Кричимфрукт" - ООД - гр. Кричим разноски по делото в размер на 650 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Татяна Симеонова в качеството й на пълномощник на началник на Митница - гр. Пловдив. В същата се правят оплаквания, че решението на Административен съд - Пловдив е неправилно поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - Пловдив и вместо него да постанови друго такова по същество на спора, с което да потвърди решението на началника на Митница - Пловдив. Ответното по касационната жалба дружество "Кричимфрукт" - ООД - гр. Кричим чрез своя процесуален представител взема становище, че решението на Административен съд - Пловдив следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, а по същество е не основателна. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С решението си Административен съд - Пловдив е отменил решение № 890/29.06.2012 г. на Началника на Митница - Пловдив и е върнал делото като преписка за произнасяне на началника на Митница Пловдив съобразно дадените задължителни указания в мотивната част на решението. Решаващият съд е описал фактическата обстановка, свързана с подаването на искане за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител, депозирано по реда на чл. 14 от ППЗАДС, извършената проверка от митническия орган, както и констатациите му, поради което е отказал да издаде исканото удостоверение. Изложени са мотиви, че тези констатации - че природният газ се използва като енергиен продукт за отопление по смисъла на чл. 4, т. 37 от ЗАДС, поради което не попада в приложното поле на чл. 24, ал. 2 от същия закон, са необосновани на обективната действителност и в противоречие с материалния закон. Посочено е, че съгласно заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно-техническа експертиза, природният газ се използва изключително за производство на пара, явяваща се част от технологичния процес за производството на ябълков и вишнев концентрат и концентриране на ябълков мармалад, и основен консуматор на получената пара е вакуум-изпарителната инсталация, посредством която се получава пастьоризация и концентрация на плодовите сокове, като парата не се използва за отопление на административни и битови помещения или като гориво за транспортни средства. На база на това е изграден извод, че е налице хипотезата на чл. 24, ал. 2, т. 4 от ЗАДС за освобождаване от облагане с акциз на енергиен продукт, използван за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление, поради което на жалбоподателя неправилно е отказано издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител. Изложени са и мотиви, че административният орган неправилно се е позовал на чл. 4, т. 37 от ЗАДС, тъй като от данните по делото е установено по безспорен начин, че макар и енергийният продукт да участва в процес, свързан с получаване на топлина, същата не се използва за битови нужди. Като неоснователно е квалифицирано позоваването на чл. 13, ал. 5 от ППЗАДС, която разпоредба следва да се тълкува в съответствие с чл. 24, ал. 2 и чл. 4, т. 37 от ЗАДС, които възприемат като определен критерий целите, за които се използва енергийният продукт. Посочено е, че за да се приеме, че даден вид гориво е енергиен продукт за отопление по смисъла на чл. 4, т. 37 от ЗАДС, е необходимо отделяната топлина при използването му да се употребява в основната й функция, а в конкретния случай е установено, че целта, с която се използва процесния енергиен продукт е производство на ябълков и вишнев концентрат и ябълков мармалад, а не за отопление. Направен е краен извод за незаконосъобразност на отказа за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител. Постановеното решение на Административен съд - Пловдив е правилно и законосъобразно. Основното оплакване, развито в касационната жалба, е за неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Излагат се доводи, че използваният от дружество енергиен продукт попада в приложното поле на чл. 4, т. 37 от ЗАДС, тъй като участва в процес, свързан с отделянето на топлина, а според чл. 24, ал. 2, т. 4 от ЗАДС се освобождават от акциз енергийните продукти, които се използват за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление, поради което решението за отказ за издаване на удостоверение е законосъобразно. Направените оплаквания са не основателни. По делото няма спор от фактическа страна и същата правилно е възприета от първоинстанционния съд. От страна на "Кричимфрукт" - ООД - гр. Кричим е подадено искане до Митница Пловдив за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител. След извършена проверка митническият орган е приел, че природният газ се използва като енергиен продукт за отопление по смисъла на чл. 4, т. 37 от ЗАДС, поради което не попада в приложното поле на чл. 24, ал. 2 от същия закон и е отказал да издаде удостоверение. По изложените по-горе мотиви административният съд е приел този отказ за незаконосъобразен и е отменил същия, като е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне съгласно дадените указания по тълкуването и прилагането на материалния закон. Този извод на първоинстанционния съд е логически обоснован на фактите по делото и при правилно тълкуване на закона. Доколкото начинът на използване на природния газ като акцизно гориво предполага определени технически познания, каквито съдът не притежава, по делото е допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните и възприета от административния съд при условията на чл. 202 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. Въз основа на него е прието, че в дружеството-заявител природният газ не се използва с цел отопление или като моторно гориво, а с него се произвежда пара, съставлява необходима част от технологичния процес на предприятието за производство на ябълков и вишнев концентрат и ябълков мармалад. С оглед на това правилно е прието, че в случая не става въпрос за енергиен продукт за отопление по смисъла на чл. 4, т. 37 от ЗАДС, по която разпоредба определящият критерий е обстоятелството, че продукта участва в процес, свързан с отделянето на топлина, която се използва непосредствено или чрез преносна среда в основната й функция. В конкретния случай се установява, че природният газ участва в процес, свързан с отделяне на топлина, но тази топлина не се използва непосредствено или чрез преносна среда в основната й функция /система за затопляне на помещения съгласно тълковен речник/, а за други, производствени цели, подробно описани в заключението на експерта. В този смисъл твърденията на касатора, че въпросното гориво се използва за отопление, не намират подкрепа в доказателствата по делото, поради което правилно е прието от съда, че е налице хипотезата на чл. 24, ал. 2, т. 4 от ЗАДС и искането за издаване на удостоверение следва да бъде удовлетворено. При постановяване на решението е съобразена и трайно установената съдебна практика, в който смисъл са решенията на ВАС, приложени с писмената защита на пълномощника на ответника по касация. Като е стигнал до същите изводи и е отменил обжалваното решение като незаконосъобразно, Административен съд - Пловдив е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, сочени в касационната жалба, поради което при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса касатора следва да бъде осъден да заплати на ответното по касация дружество разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 300 лв. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,