Решение № 3543 от 9.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 714/2020 г.

Решение № 3543 от 9.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 714/2020 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на "Аетос Фамили Хаусес" ООД, ЕИК 200823854, представлявано от управителя П. Янев, подадено чрез пълномощник адв. Кокаларова, за отмяна на влязло в сила решение № 4797 от 2.04.2019 г., постановено по адм. д. № 4379/2018 г. по описа на Върховния административен съд. В искането за отмяна са развити доводи за наличие на основанията по чл. 239, т. 3 АПК. Моли решението да се отмени и да му се присъдят направените в настоящото производство разноски. Ответникът – изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие" гр. София, чрез процесуалния си представител взема становище за неоснователност на искането и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящето производство. Искането за отмяна е подадено от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в установения от закона срок и е процесуално допустимо. Разгледано по същество е неоснователно. С решение № 4797 от 2.04.2019 г., постановено по адм. д. № 4379/2018 г. по описа на Върховния административен съд, чиято отмяна се иска, е отменено Решение № 91 от 23.01.2018 г., постановено по адм. д. № 1811/2017 г. по описа на Административен съд – Бургас и вместо него е постановено друго по съществото на спора, с което е изменено оспореното пред съда решение № 02/311/00185/301/04/01, изх. № 01-2600/1113 № 4/23.05.2017 г. за налагане на финансова корекция на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), гр. София. Приложението на извънредния способ за отмяна на порочни, влезли в сила съдебни решения по чл. 237 АПК е допустимо само когато е налице някое от изчерпателно посочените в чл. 239, т. 1-6 от АПК отменителни основания. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 3 от АПК, посочена от подателя на искането като основание за отмяна на решението на Върховния административен съд, актът подлежи на отмяна когато е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. В случая искането се основа на обстоятелството, че с Решение № 15652 от 14.12.2018 г., постановено по адм. дело № 11440 по описа за 2017 г. на тричленен състав на Върховен административен съд, оставено в сила с решение № 8020 от 29.05.2019 г. по адм. дело № 1757/2019 г. по описа на същия съд, е обявена за нищожна "Методика за определяне на санкциите след плащане по проекти по Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г.", утвърдена от Изпълнителния директор на ДФЗ, на чието приложение се основава решението, чиято отмяна се иска. Подалото искане дружество счита, че обявената нищожност на подзаконовия нормативен акт пряко рефлектира върху правилността на решението, чиято отмяна иска и налага ревизирането му по реда на извънредния способ. Настоящият петчленен състав на ВАС, Първа колегия, приема, че обявяване нищожността или отмяната на подзаконова норма, на която е основан съдебният акт не съставлява основание за отмяна по чл. 239, т. 3 АПК. Нормативният акт, който съгласно чл. 1 а от Закона за нормативните актове съдържа общи правила за поведение, не представлява "акт на друго държавно учреждение" по смисъла на чл. 239, т. 3 АПК. Разпоредбата има предвид административен акт, като властническо волеизявление, издадено въз основа на закона, на което е основано съдебното решение, който акт впоследствие е отменен по надлежния ред, като от отмяната му следват различни фактически констатации от тези, възприети в съдебния акт, чиято отмяна се иска. Отделно от това отмяната на подзаконовия административен акт, съгласно чл. 195, ал. 1 АПК, за разлика от отмяната на индивидуалните и общи административни актове, има действие занапред - подзаконовият нормативен акт се смята за отменен не от момента на издаването му, а от деня на влизането в сила на съдебното решение. Предвид изложеното, искането за отмяна по чл. 239, т. 3 АПК, което молителят основава на обявяване нищожността на подзаконов нормативен акт е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. С оглед неоснователността на искането за отмяна основателно е това за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, направено в представения по делото писмен отговор на процесуалния представител на ответника – изпълнителен директор на ДФЗ. В тази връзка следва "Аетос Фамили Хаусес" ООД да бъде осъдено да заплати на ДФЗ сума в размер на 150, 00 лв., съставляваща юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо и ал. 3 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия