Решение № 5322 от 27.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3291/2016 г.

Решение № 5322 от 27.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3291/2016 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" гр. С., срещу Решение № 2 от 28.01.2016 г., постановено по адм. гр. дело № 40/2015 г. по описа на Административен съд - Г. с доводи за неправилност, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му. Ответната страна - В. Х. Б. не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в законоустановения срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение Административен съд - Г. е уважил предявения от В. Б. против Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатска защита, произтичащи от отменено като незаконосъобразно наказателно постановление. Осъдил е ответника да заплати на ищеца и сторените по делото разноски. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че с Решение № 706 от 29.11.2012 г. постановено по н. а. х. д. № 712/2012 г. по описа на Районен съд - Г. е отменено, като незаконосъобразно, НП № 27-0000275 от 05.06.2012 г. на Началник ОО КД - ДАИ Г., с което на ищеца е наложено административно наказание - глоба. Това решение не е обжалвано и е влязло в законна сила. За осъществената по делото адвокатска защита Б. е заплатил възнаграждение в размер на 150 лева, съгласно представен договор за правна защита и съдействие. От правна страна административният съд е приел, че са налице кумулативно изискуемите се законови предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Първоинстанционният съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, и въз основа на това е направил верни правни изводи за основателност на исковата претенция. Предявеният пред съда иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност, следва да е налице отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че в случая са установени всички елементи от фактическия състав на изведената от закона отговорност. Исковата претенция е за вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение по сключен договор за правна помощ, за осъществена в съдебно производство по обжалване на наказателно постановление, с което на ищеца е наложена глоба, правна защита. Установено е от доказателствата по делото, че е налице отменен с влязло в сила съдебно решение акт - наказателно постановление, при което е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Този акт, макар и да не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, е издаден при упражняване на санкционираща административна дейност Претендираните вреди, доказани по размер, са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт. Изрично в този смисъл е Т. Р. № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г. съгласно което, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че не са налице сочените от касатора отменителни основания, съдът е тълкувал и приложил правилно закона, поради което решението му следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение