Решение № 14647 от 10.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3356/2011 г.

Решение № 14647 от 10.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3356/2011 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Митница Аерогара - София при Агенция "Митници" чрез процесуалния представител Станимир Алексиев срещу решение № 42/5.01.2011 г., постановено по адм. дело № 6250/2010 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е отменен мълчалив отказ на началника на ТМУ Аерогара - София да се произнесе по искане на "Руел - 2000" ООД - гр. София за възстановяване на недължимо събрани суми след неправомерна промяна на тарифния номер на стоки при режим внос с вх. № 2600-2709/25.06.2010 г. Със същото решение е изпратена преписката на началника на ТМУ Аерогара - София за произнасяне по същество на искането на "Руел - 2000" ООД и издаване на индивидуален административен акт в срока по чл. 57, ал. 1 АПК, считано от получаване на административната преписка. С решението в полза на "Руел - 2000" ООД са присъдени разноски в размер на 50 лв. Касаторът излага оплаквания за недопустимост на съдебното решение и недопустимост на жалбата на "Руел - 2000" ООД, тъй като законът не дава възможност за обжалване на мълчалив отказ. Сочи и за допуснати нарушения от съда на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представени са писмени бележки от юриск. Алексиев, който в съдебно заседание поддържа касационната жалба. Ответникът по касационната жалба "Руел - 2000" ООД - гр. София чрез управителя Венцислав Михайлов и адв. Замфиров я оспорват, като поддържат депозирания по делото писмен отговор срещу касационната жалба и са направили искане за присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отмени мълчаливия отказ на митническия орган да се произнесе по искане на "Руел - 2000" ООД за възстановяване на митни сборове първоинстанционния съд се е позовал на решение от 26.10.2009 г. по адм. дело № 17/2009 г. на АССГ, с което е отменено решение № 616/17.10.2008 г. на началника на Митница Аерогара - София за определени допълнителни митни сборове при внос на стоки по ЕАД 08BG005103Н0001080 от 27.03.2008 г. Това решение на АССГ е оставено в сила с решение № 6331/13.05.2010 г. по адм. дело № 15898/2009 г. на ВАС, I отделение. Относно възраженията на митница Аерогара - София за недопустимост на жалбата на "Руел - 2000" ООД съдът е приел, че то е неоснователно. Позовал се е на разпоредбата на чл. 243 от Регламент № 213/92 г. на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността, която задължава държавите-членки да осигурят възможност на лицата да оспорват засягащите ги актове поне на две нива, но не се създава зависимост между оспорването на акта на първото ниво и възникването на право на оспорване на второто ниво. Правото на съдебно обжалване в случая не е предпоставено от административно обжалване и произнасяне на горестоящ административен орган, като по тези съображения е прието, че жалбата е допустима. С оглед решението на АССГ, оставено в сила с решение на ВАС, I отделение съдът е приел, че за "Руел-2000" ООД е възникнало право да иска възстановяване на недължимо събрани суми, което е направено с искане № 2600-2709/25.06.2010 г. Обжалваното решение е правилно постановено. Неоснователно е релевираното оплакване в касационната жалба, че обжалваното съдебно решение е недопустимо, като постановено по недопустима жалба. Няма задължение за страната, която обжалва в случая мълчаливия отказ за издаване на индивидуален административен акт по повод искане за възстановяване на недължимо събрани митни сборове да обжалва първо по административен ред, а след това пред съда. Такова задължение съществува при обжалване на ППСПДВ, тъй като изрично това е посочено в чл. 211з и чл. 211и ЗМ. Такова задължение за другите актове, издавани от митническите органи не съществува. Правилно първоинстанционния съд се е позовал на разпоредби от Регламенти № 2913/92, № 2913/92 и 450/2008, които задължават държавите - членки да осигурят възможност за обжалване на засягащите съответните лица актове поне на две нива. Законосъобразен е изводът на съда, че в цитираните регламенти не е поставена зависимост между оспорването на акта на първо ниво и възникването на право на оспорване на второ ниво. Относно компетентността на митническия орган законосъобразно съдът се е позовал на чл. 30 ППЗМ, освен това искането за възстановяване е било подадено до началника на Митница Аерогара - София, поради което и индивидуалният административен акт е следвало да бъде издаден от този компетентен орган. Решението, което е отменено от АССГ също е било издадено от началника на Митница Аерогара - София, поради което същият орган е компетентен да се произнесе и по искането за възстановяване на недължимо събрани митни сборове, вследствие отменено предходно решение на митнически орган. По съществото на спора решението също е правилно. При наличието на влязло в сила решение, с което е отменено решение на митнически орган за определени митни сборове по повод на внос от "Руел - 2000" ООД на мултивитамини "Анималс", "Калций с витамин Д" и "Калций 600 мг", то митните сборове, заплатени от дружеството са недължимо събрани и подлежат на възстановяване - аргумент от чл. 214, ал. 2 ЗМ. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно постановено и не са налице сочените от касатора отменителни основания, нито решението е недопустимо. Последното като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Предвид изхода на делото и направеното искане на ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноски в размер на 2 040 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,