Решение № 1583 от 2.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9979/2010 г.

Решение № 1583 от 2.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9979/2010 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Валентин Николов Георгиев от гр. Айтос против Решение № 623/04.06.2010 г. по адм. д. № 1743/2009 г. на Административен съд - гр. Бургас, с което е отхвърлена жалбата срещу Ревизионен акт № 900959/20.08.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Бургас, потвърден с Решение № РД-10-290/20.11.2009 г. на Директор на Дирекция "ОУИ" - Бургас, с който на основание чл. 132, ал. 2 от ЗДДС (отм.) и чл. 108, ал. 2, във вр. с чл. 102, ал. 3 от ЗДДС, са определени допълнителни задължения за ДДС за ревизирания данъчен период 15.09.2006 - 30.09.2006 г., както следва: за м. 07.2007 г., м. 09.2007 г., м. 10.2007 г., м. 12.2007 г., м. 01.2008 г., м. 02.2008 г., м. 03.2008 г. и м. 06.2008 г. общо в размер на 69 264,65 лв., ведно с начислената лихва за забава. Изложени са доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, иска се отмяна на решението и постановяване на друго по същество, с което да се отмени изцяло РА. Застъпено е алтернативно становище за частично изменение на РА само за периодите от 2007 г. като се вземе предвид декларирания доход в коригиращата декларация за 2007 г. Претендират се разноски по делото, съобразно уважения размер на отменени данъчни задължения. Ответната страна - ДД "ОУИ" - Бургас не взема становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. За да отхвърли жалбата срещу РА, първоинстанционният съд е приел, че задължението за регистрация по ЗДДС е задължение на данъчния субект по смисъла на чл. 108, ал. 1 от ЗДДС (отм., приложим за 2006 г.). Извършването на служебна регистрация по ЗДДС не е елемент и част от ревизионното производство, поради което твърдяните от жалбоподателя нарушения по регистрацията не могат да бъдат пренасяни като пороци в ревизионното производство. Съдът се е позовал и на общия правен принцип, че жалбоподателят не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение. По съществото на спора, относно дължимостта и размера на допълнително начисления ДДС в ревизираните периоди, съдът е приел за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че поради допусната техническа грешка, като реализиран оборот през 2007 г. неправилно е посочена сумата от 332 008 лв., а същият следва да се счита, че е в размер на 166 004 лв. и съобразно това да се определи размера на публичното задължение. Съдът се е позовал на данните по ГДД за 2007 г., в приложенията на която жалбоподателят е посочил размерът на доходите от продажба на непреработени продукти от селско стопанство в размер на 332 008 лв., който се потвърждава и от представената в хода на ревизионното производство обобщена справка, изготвена от самия жалбоподател на дата 27.04.2009 г., в която за 2007 г. стойността на продажбата на селскостопанска продукция е посочена в същия размер 332 008 лв. Съобразно това, съдът не е взел предвид и изготвеното заключение на вещото лице, което предлага различни варианти на средната продажна цена на пшеницата през 2007 г., съобразно които да се определи размера на реализирания оборот от извършените продажби на тази стока. Решението е правилно. При данъчната ревизия на ДЗЛ, регистриран като земеделски производител от 30.05.2005 г., е констатирано, че към м. 08.2006 г. е достигнат оборот в размер на 58 680 лв., поради което и на основание чл. 108, ал. 1 от ЗДДС (отм.) е възникнало задължение в 14-дневен срок, считано от изтичането на календарния месец, през който е достигнат оборота, ДЗЛ да подаде заявление за регистрация по ЗДДС, т. е. най-късно до 14.09.2006 г. Поради това, че в законния срок жалбоподателят не е подал заявление за регистрация, е бил служебно регистриран по ЗДДС по инициатива на органа по приходите с Акт за регистрация № 02042080016330/21.07.2008 г., редовно връчен на лицето на 23.07.2008 г. Актът за служебна регистрация по ДДС не е обжалван и е влязъл в сила. Тези факти са безспорни между страните и са в съответствие с декларираните от жалбоподателя приходи по ГДД за 2006 г., както и в съответствие с представената от него справка за извършени продажби на селскостопанска продукция. Правилно е тълкувана и приложена от съда разпоредбата на чл. 132, ал. 2 от ЗДДС (отм., приложим за данъчните периоди през 2006 г.). Съгласно текста, данъчнозадължените лица дължат и данък като регистрирано по този закон лице за периода от изтичането на срока за подаване на заявление за регистрация до датата на регистрацията или до датата, на която са отпаднали основанията за регистрацията му. Аналогична е разпоредбата и чл. 102 от сега действащия ЗДДС, приложим за доставките в процесните данъчни периоди през 2007 г. и 2008 г. Регистрация по инициатива на органа по приходите е възможна в случай, че се констатира неизпълнение на задължението от страна на данъчния субект за регистрация по ДДС, както е в конкретния случай. Съдът правилно е приел за неоснователни възраженията на жалбоподателя за допуснати нарушения от страна на органа по приходите по служебната регистрация, с твърдения, че задължение за приходния орган да извърши служебна регистрация по ДДС възниква от момента, в който задължението е възникнало за данъчния субект и извършената регистрация две години след тази дата е незаконосъобразно. Съдът се е позовал на обстоятелството, че извършената служебна регистрация по ЗДДС е с отделен акт на органа по приходите, който в случая е влязъл в сила, без да е обжалван от ДЗЛ, на когото своевременно е връчен. Регистрацията по ДДС, извършена от органа по приходите не е елемент и част от ревизионното производство, в което е издаден РА, предмет на оспорване, поради което възраженията за нарушения в процедурата по издаване на акта за служебна регистрация по ДДС не могат да бъдат обсъждани в производството по оспорване на РА, още по-малко - да бъдат пренасяни като нарушения и в ревизионното производство. По съществото на спора, относно дължимостта и размера на допълнително начисления ДДС в ревизираните периоди, основните възражения на жалбоподателя са свързани със стойността на извършените от него доставки през 2007 г., в какъвто смисъл са и доводите за неправилност на съдебното решение, изложени в касационната жалба. Възражението, че поради допусната техническа грешка от ДЗЛ в ГДД като реализиран оборот през 2007 г. неправилно е посочена сумата от 332 008 лв., като същата следва да се счита 166 004 лв. и съобразно нея да се определи размера на публичното задължение, правилно е прието от съда за неоснователно. В Приложение № 3, таблица 4 на ГДД за 2007 г. жалбоподателят е посочил доходи от продажба на непреработени продукти от селско стопанство в размер на 332 008 лв. Същата сума е посочена в представената в хода на ревизионното производство обобщена справка, изготвена от самия жалбоподател на дата 27.04.2009 г. за извършените продажби през 2007 г. на селскостопанска продукция. Отново същата сума е посочена и в самостоятелната справка само за 2007 г., изготвена от ДЗЛ, с посочени обороти за отделните месеци. Поддържаното от страна на жалбоподателя възражение в хода на съдебното оспорване на РА е, че за реализираното количество от 737 795 кг. пшеница през 2007 г. неправилно е посочил единична цена от 0,45 лв. за килограм, като същата следва да се счита за 0,225 лв. за килограм. Жалбоподателят се позовава на коригиращата ГДД по чл. 50 от ЗОДФЛ за 2007 г., която е подал с вх. № 94-В-124/18.09.2009 г. С уведомително писмо изх. № 94-В-124/04.12.2009 г. на ТД на НАП - Бургас, поради подаване на коригиращата декларация след изтичане на законовия срок по смисъла на чл. 104, ал. 1 от ДОПК, който е до 30.04.2008 г., ДЗЛ е уведомен, че коригиращата декларация не може да бъде приета. Подадената след изтичането на срока по ал. 1 декларация за промени се смята за неподадена и не поражда правни последици за целите на данъчното облагане, както правилно са приели данъчният орган и съдът. Следователно, след като в срока по чл. 104, ал. 1 от ДОПК жалбоподателят не е подал коригираща декларация, а такава е подал едва през м. септември 2009 г., същата не е породила никакъв правен ефект, съобразно нормата на чл. 104, ал. 2 от с. к., поради което законосъобразно при определяне на публичното задължение на лицето са съобразени посочените от него данни в първоначално подадената ГДД за 2007 г. По делото е допусната и приета съдебно-икономическа експертиза със задача да установи нов размер на облагаемия оборот, на база средна пазарна цена на реализираната продукция. Вещото лице е предложило варианти за определяне на пазарни цени. С РА задълженията по ЗДДС на ревизираното ДЗЛ са установени по данните от подадените от него ГДД, включително и изготвени от същото лице справки за реализирана селскостопанска продукция, разграничена по месеци през 2006 г., 2007 г. и 2008 г. Установяването на облагаемия оборот на база средни пазарни цени, при наличие на декларирани цени на продажба от самия данъчен субект, е недопустимо, поради което съдът правилно не е анализирал и кредитирал заключението на експерта. По изложените съображения не се установяват твърдяните в касационната жалба основания за отмяна на обжалваното съдебно решение и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, първо отделение,