Решение № 5198 от 20.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13245/2017 г.

ВАСVI отделение20.04.2018 г.докладчик т Наталия Марчева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 403 от 20.10.2017 г., постановено по адм. д. № 440/2017 г. по описа на Административен съд - Д. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 5198 от 20.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13245/2017 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на Директора на Териториално поделение на НОИ гр. Д. срещу решение № 403 от 20.10.2017 г., постановено по адм. д. № 440/2017 г. по описа на Административен съд - Д. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на решението. Ответницата - С. В. Н. от гр. Д., в отговор от 14.11.2017 г., моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С оспорения съдебен акт, решаващият състав на Административен съд - Д. е отменил решение № 25 от 14.07.2017 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ гр. Д. и потвърденото с него разпореждане № 5702058032 от 22.05.2017 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на НОИ гр. Д., в частта, с която на С. В. Н. от гр. Д. е определена пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 70 КСО в размер на 314.94 лв., намален на основание § 5, ал. 2 ПЗР на КСО (отм.) за период от 55 месеца до навършване на възраст от 62 години и 4 месеца по 0.1% за отделните подпериоди съответно в размер на 297.62 лв., 303.26 лв. и 311.15 лв. Съдът е върнал преписката на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на НОИ гр. Д. за определяне на срока и размера на срочната пенсия за ранно пенсиониране по § 5, ал. 2 ПЗР на КСО (отм.) при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с решението. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК се установи, че съдебният акт е валиден и допустим. Същият е постановен при правилно приложение на материалния закон по следните съображения: По първоинстанционното дело е било установено, че С. В. Н. от гр. Д. е подала заявление вх. № МП-12966 от 17.10.2014 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 5, ал. 1 ПЗР на КСО (отм.). С разпореждане № 5702058032 от 7.11.2014 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на НОИ гр. Д., потвърдено с решение № 29 от 21.11.2014 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ гр. Д., исканата пенсия е била отказана. С решение № 10102 от 1.10.2015 г., постановено по адм. д. № 3051/2015 г., Върховният административен съд е отменил решение № 7 от 30.01.2015 г. по адм. д. № 616/2014 г. на АС - Д., както и цитираните административни актове и е върнал преписката за ново произнасяне по същество. Съдът е приел, че нормите на закона следва да бъдат прилагани към момента на осъществяване на правото и към този момент да се прецени възрастта на заявителя по чл. 68, ал. 1 КСО и осигурителния му стаж. Тези задължителни указания на съда не са били спазени от органите на Териториално поделение на НОИ гр. Д. при постановяване на процесните административни актове. Съгласно § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО, изм. - ДВ, бр. 27 от 2014 г., в сила от 1.01.2014 г., до 31 декември 2020 г. включително, учителите придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и за възраст три години по-рано от възрастта им по чл. 68, ал. 1 и учителски осигурителен стаж 25 години и 8 месеца за жените и 30 години и 8 месеца за мъжете. Втората алинея на същия текст предвижда, че на лицата по ал. 1 се изплаща срочна пенсия за ранно пенсиониране от Учителския пенсионен фонд в размер, определен по реда на чл. 70 и намален с 0,1 на сто за всеки месец, недостигащ на лицето до навършване на възрастта му по чл. 68, ал. 1. Към датата на подаване на заявление вх. № МП-12966 от 17.10.2014 г. чл. 68, ал. 1 КСО (изм. - ДВ, бр. 100 от 2011 г., в сила от 1.01.2012 г.) сочи, че право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на 60-годишна възраст от жените и 63-годишна възраст от мъжете и осигурителен стаж 34 години за жените и 37 години за мъжете. От 31 декември 2011 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с 4 месеца за жените и мъжете до достигане на 63-годишна възраст за жените и 65-годишна възраст за мъжете. Втората алинея на същия текст предвижда, че от 31 декември 2011 г. осигурителният стаж по ал. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с 4 месеца за жените и мъжете до достигане на 37 години за жените и 40 години за мъжете. В разпоредбата на § 6б, в сила от 1.01.2014 г., изрично е записано, че през 2014 г. право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 се придобива при навършване на 60 години и 8 месеца от жените и 63 години и 8 месеца от мъжете. При така посочената нормативна уредба незаконосъобразно органите на ТП на НОИ гр. Д. са приели, че Николова навършва възрастта по чл. 68, ал. 1 КСО, а именно 62 години и 4 месеца на 5.06.2019 г. и на тази база са определили, че лицето следва да получава пенсия за осигурителен стаж и възраст в намаления размер по § 5, ал. 2 ПЗР на КСО в продължение на 55 месеца. Казаното означава, че при определяне на възрастта по чл. 68, ал. 1 КСО във връзка с § 5, ал. 2 ПЗР на КСО, не е приложен действащият към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсията материален закон, а редакция на чл. 68, ал. 1 КСО, която не е била в сила. При това положение правилно съдът е приел, че процесните административни актове, в оспорената им част, са незаконосъобразни и ги е отменил. По изложените в тези мотиви съображения се счита, че при постановяване на обжалваното решение не е допуснато твърдяното от касатора нарушение на материалния закон, което обуславя оставянето му в сила. Страните не са поискали присъждане на разноски, поради което съдът не се произнася по този въпрос. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,