Решение № 587 от 19.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1455/2015 г.

ВАСПетчленен състав19.01.2016 г.докладчик Албена Радославова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 14820 от 10.12.2014 г., постановено по адм. д. № 10395/2014 г. по описа на Върховен административен съд, първо отделение. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 587 от 19.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1455/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Висшия адвокатски съвет- гр. София чрез председателя му адв. Ралица Негенцова срещу решение № 14820 от 10.12.2014 г., постановено по адм. д. № 10395/2014 г. по описа на Върховен административен съд, първо отделение. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон- касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Неправилно съдът бил приел, че с разпоредбата на § 2 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, Висшият адвокатски съвет бил излязъл от правомощията си, делегирани му с чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата /ЗА/. Незаконосъобразен бил и изводът му, че Висшият адвокатски съвет няма правомощия по закон да определя минималния размер на адвокатските възнаграждения при условията на прекомерност. Моли съдебното решение да бъде отменено, като, вместо него, петчленният състав на ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли протеста на прокурора от ВАП срещу § 2 от ДР на цитираната по-горе Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения /Наредбата/. Редовно призован за датата на съдебното заседание, касаторът се представлява от адв. Бенатов и адв. Виодорова, които поддържат касационната жалба, а по същество молят съдебното решение на ВАС, тричленен състав да бъде отменено по съображения, изложени в жалбата, както и по подробно развити от тях доводи в хода по същество. Ответникът, Върховна административна прокуратура, редовно призован, се представлява от прокурор Симона Попова, която оспорва касационната жалба, а по същество дава заключение за неоснователност на същата жалба. Ответникът Никола Дельов Тодев, редовно призован се явява лично. Оспорва касационната жалба, а по същество твърди неоснователност на същата, съответно - правилност на първоинстанционното решение. Правните си доводи излага както в писмено възражение на касационната жалба, така и устно в хода на делото по същество. Касационната жалба е подадена срещу съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване, от страна в съдебното производство, за която същият е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С решението си ВАС, тричленен състав на Първо отделение в производство по чл. 185 и следващите от АПК, инициирано по протест на прокурор от ВАП, е прогласил за нищожна нормата на § 2 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет, Обн. ДВ бр. 64 от 23.07.2004 г., изм. И доп. Бр. 2 от 9.01.2009 г., доп. бр. 43 от 8.06.2010 г., изм. И доп. Бр. 28 от 28.03.2014 г. Обявената за нищожна разпоредба на § 2 от ДР на Наредбата гласи: "В случаите по чл. 64 от Гражданския процесуален кодекс (отм.), както и в случаите на чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс и чл. 161, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс присъденото възнаграждение не може да бъде по-ниско от двукратния размер на възнагражденията, посочени в тази наредба." За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата делегира на Висшия адвокатски съвет правомощието с подзаконов нормативен акт да определи минималните размери на адвокатските възнаграждения, които се договарят между адвокат и клиент. С приемането на разпоредбата на § 2 от ДР на Наредбата Висшият адвокатски съвет е излязъл извън пределите на тези свои правомощия, тъй като с правната норма се създават правила за съда как да процедира в случаите на "прекомерност" по смисъла на цитираните разпоредби от процесуалните кодекси, с което едновременно се надхвърлят рамките на предоставената с чл. 36, ал. 2 от ЗА законова делегация и се дописват разпоредби от по-висок ранг - тези на процесуалните кодекси, цитирани в разпоредбата на § 2 от ДР на Наредбата. С определяне на минимум, равняващ се на двукратния размер на адвокатските възнаграждения по Наредбата, под който съдът при преценката си за "прекомерност" не може да падне, по недопустим начин се регулира поведението и свободната преценката на съда в условията на чл. 78, ал. 5 от ГПК и чл. 161 от ДОПК, каквото процесуално правомощие и законова делегация по силата на чл. 36, ал. 2 от ЗА Висшият адвокатски съвет няма. ВАС, тричленен състав на Първо отделение е приел за неоснователен застъпения от процесуалния представител на ВАС довод за присъединяване на препращащата норма на чл. 78, ал. 5 от ГПК към делегиращата норма на чл. 36, ал. 2 от ЗА, с което разпоредбата на § 2 от ДР на Наредбата била постановена в рамките на предоставена по закон делегация и не е нищожна. Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 препраща към минималните размери на адвокатските възнаграждения между адвокат и клиент за съответния вид работа, в който предел е и предоставената на ВАС делегация по чл. 36, ал. 2 от ЗА. Тази граница обаче е премината с разпоредбата на § 2 от ДР на Наредбата, с която се определя, че в случай на "прекомерност" съдът не може да присъжда разноски под двукратния размер на минималните адвокатски възнаграждения, определени между адвокат и клиент. Съдът не е споделил и довода на ответника за налагане на санкция на спечелилия делото клиент чрез обявяване нищожността на § 2 от ДР на Наредбата. Тричленният състав на ВАС се е позовал на свободата на договаряне между адвокат и клиент и наличието на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, предварително уведомяваща клиента, че в случай на възражение за прекомерност в процеса от другата страна, така договореното адвокатско възнаграждение може да падне до социално справедлив размер, но не по-ниско от минималния размер на определените в Наредбата адвокатски възнаграждения. Решението на тричленния съдебен състав на ВАС е правилно. Обосновано първоинстанционният съд е заключил, че разпоредбата на § 2 от ДР на Наредбата е нищожна като постановена извън пределите на предоставената на Висшия адвокатски съвет материална компетентност, очертана със законовата делегация на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Правилно съдът, изхождайки от правната същност на наредбата като вид подзаконов нормативен акт и разпоредбите на чл. 2 и чл. 7 от Закона за нормативните актове, е приел, че наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен, като компетентността на органа- издател се определя от Конституцията или със закон. Тази компетентност не може да се делегира другиму - т. е. тя е задължителна и рестриктивно определена както по отношение органа, комуто е предоставена, така и по отношения предметния й обхват. Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения е приета от орган, определен със закон - Висшия адвокатски съвет и съгласно предоставената му с разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата законова делегация - да определи минималните размери на адвокатските възнаграждения в отношенията клиент- адвокат за съответния вид работа. Правилно тричленният състав на ВАС, Първо отделение е приел, че разпоредбата на § 2 от ДР на Наредбата е нищожна като постановена извън предоставената на Висшия адвокатски съвет с нормата на чл. 36, ал. 2 от ЗА материална компетентност. С разпоредбата на § 2 не се определя минималният размер на адвокатските възнаграждения в отношенията клиент- адвокат за съответен вид работа, а се определя минимума, до който съдът, при направено от насрещната страна в процеса възражение за "прекомерност" може да слезе при преценката си за основателност на това възражение - в този случай съдът по силата на § 2 от ДР на Наредбата е длъжен да присъди като съдебни разноски поне двукратния размер на минималното адвокатско възнаграждение. Обосновани са развитите от съда съображения за това, че в този случай по недопустим начин се прави опит да се регулира свободната преценка на съда в случаите на възражение за "прекомерност" - правомощие, което Висшият адвокатски съвет няма нито по силата на чл. 36, ал. 2 от ЗА, нито по силата на препращащата норма на чл. 78, ал. 5 от ГПК, съгласно която при възражение за прекомерност съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Доколкото с разпоредбата на § 2 от ДР на Наредбата се определя пак минимален размер, но той не е за съответен вид работа и не касае отношенията адвокат-клиент, в какъвто предел е законовата делегация, предоставена на Висшия адвокатски съвет по чл. 36, ал. 2 от ЗА, а с нея се задължава съдът при възражение за "прекомерност" да присъди съдебни разноски най-малко в двойния размер на минималните адвокатски възнаграждения, определени с Наредбата, правилно съдът е приел, че тази разпоредба е нищожна като постановена извън материалната компетентност на издалия я орган. В тази връзка не може да се приеме за основателен развития от процесуалните представители на касатора довод за това, че обявената за нищожна разпоредба всъщност била в рамките на предоставената на Висшия адвокатски съвет законова делегация, тъй като отново определяла минимален размер на адвокатските възнаграждения. В случая разграничителен критерий за това, дали нормата е в рамките на материалната компетентност на приелия я орган или не, е правният субект, който следва да се съобразява с така определения минимален размер на възнаграждението - разпоредбата на чл. 36, ал. 2 предоставя на ВАС законовата делегация с наредба да определи размера на минималните адвокатски възнаграждения в отношенията клиент-адвокат за съответен вид работа, а с разпоредбата § 2 от ДР на Наредбата се определя минимален размер на съдебни разноски в случаите на възражения за прекомерност, които съдът е длъжен да присъди. Очевидно е, че законовата делегация на чл. 36, ал. 2 от ЗА ангажира само клиентите, договарящи адвокатски възнаграждения по договори за правна помощ и съдействие, но по никакъв начин не дава възможност на Висшия адвокатски съвет да подменя и ограничава до определен размер, различен от минималните размери на адвокатските възнаграждения за съответен вид работа, свободната преценка на съда при възражение за "прекомерност". Не може да бъде споделена и развитата от адв. Бенатов правна теза за " присъединяване към делегацията" чрез препращане по силата на чл. 78, ал. 5 от ГПК към делегиращата норма на чл. 36, ал. 2 от ЗА, в резултат на което разпоредбата на § 2 от ДР на Наредбата била постановена в рамките на законова делегация, предоставена по силата на ГПК. Подобно "присъединяване към делегацията", даващо на Висшия адвокатски съвет материалната компетентност да приеме текста на § 2 от ДР на Наредбата, би била налице, ако чл. 78, ал. 5 от ГПК съдържаше и допълнителен текст от рода на: " ... но не по-малко от минимално определения размер в случай на прекомерност, определен по реда и от органа по чл. 36 от Закона за адвокатурата". При липсата на такъв текст, разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК само препраща, но не се присъединява и не допълва законовата делегация по чл. 36, ал. 2 от ЗА. А разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата не предоставя на Висшия адвокатски съвет материалната компетентност да определя минимални адвокатски възнаграждения извън тези за определен вид работа в отношенията клиент-адвокат. Правилно ВАС, тричленен състав на първо отделение е приел, че развитите от присъединилия се към оспорването Никола Дельов Тодев доводи за незаконосъобразност на атакуваната правна норма, дори и да са основателни, не следва да бъдат разгледани подробно, предвид констатирания от съда по-тежък порок на същата - нищожност на разпоредбата като постановена извън материалната компетентност на приелия я орган. С оглед гореизложеното касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното с нея съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,

Цитирани разпоредби

2