Решение № 10017 от 1.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12214/2018 г.

Решение № 10017 от 1.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12214/2018 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие"– Благоевград /ОД на ДФЗ – Благоевград/, подадена чрез процесуалния представител юрк. Д. Христова, против решение № 1347 от 17.07.2018 г., постановено по адм. дело № 219/2018 г. от Административен съд – Благоевград, с което, по жалба на Д. Богданов от [населено място], [община], е отменено негово решение № 01/112/09621/3/01/04/01 за налагане на финансова корекция с изх. № 01-013-6500/85 от 26.01.2018 г. Релевирани са доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател твърди, че неправилно съдът е приел, че оспореният акт е незаконосъобразен и излага подробни съображения по приложимите разпоредби на Наредба № 9 от 3 април 2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. на МЗХ и чл. 70, ал. 1, т. 7, във връзка с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ)". Моли ВАС да отмени съдебното решение, като вместо него постанови друго, с което да отхвърли жалбата против оспорения акт. Претендира заплащане на направените по делото разноски В откритото съдебно заседание пред ВАС не изпраща процесуален представител. В писмено становище поддържа касационната жалба и прави възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК. Ответникът–Д. Богданов от [населено място], [община], в представен по делото писмен отговор чрез процесуален представител адв. Бузгьова и в писмено възражение изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли тя да бъде оставена без уважение. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Сочи, че съдът е формирал неправилен извод, че оспорващият е поддържал минимално изискуемия размер на стопанството си, съгласно установеното договорно и нормативно задължение, позовавайки се единствено на заключението на назначената в съдебното производство съдебно-агротехническа експертиза и е игнорирал останалите доказателства по делото. Счита, че отглеждането на гъби, а не подготвянето на трупчета за отглеждане на гъби е залегнало и в бизнес плана на кандидата, представляващ неразделна част от подаденото му заявление за подпомагане. Намира, че цел на мярката не е подпомагането на единица площ, а създаването на ефективно земеделско стопанство с определена бизнес цел - производството на гъби "Кладница", поради което икономическият ръст на стопанството следва да бъде определен при съобразяване на действително усвоената площ за осъществяване на производствената цел, установена при извършените проверки на място. Намира, че при постановяване на решението съдът е допуснал нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което то следва да бъде отменено. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Д. Богданов срещу решение № 01/112/09621/3/01/04/01 за налагане на финансова корекция с изх. № 01-013-6500/85 от 26.01.2018 г. на директора на ОД на ДФЗ – Благоевград. С него, на основание чл. 33, ал. 1 във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 2 и т. 11 от Наредба № 9/3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода (ПРСР) 2007 - 2013 г. (Наредба № 9), както и т. 4. 7 и т. 4. 4, буква "б" и буква "й" от договор № 01/112/09621 от 19.05.2014 г. и на основание чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, е отказано напълно изплащането на финансова помощ, представляваща второ плащане по договор № 01/112/09621 от 19.05.2014 г. му е наложена финансова корекция за цялата сума на одобрената финансова помощ в размер на 48 892 лева, като е посочено, че сумата по първото плащане в размер на 24 446 лева подлежи на доброволно плащане в 14-дневен срок от връчването на решението. С обжалваното пред настоящата инстанция решение от 17.07.2018 г. административният съд е отменил оспорения пред него акт. За да постанови този резултат приел, че той е издаден от компетентен орган, на когото са делегирани права от изпълнителния директор на ДФЗ съгласно заповед № 05-РД/286/01.02.2017 г., в изискуемата форма и без нарушения на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалноправните разпоредби. Съдът е счел, че изводите на административния орган не съответстват на действителната фактическа обстановка. Този извод обосновал със заключението от изслушаната по делото съдебно-агротехническа експертиза, което напълно опровергавало констатациите в акта. Въз основа на това приел, че изискванията за поддържане на минимално изискуемия размер на стопанството били изпълнени съгласно установеното нормативно и договорно задължение, а също и че е налице увеличение на икономическия размер на стопанството най-малко с 4. 5 икономически единици (ИЕ) към периода на проверката за изпълнение на бизнес плана. Обжалваното решение е правилно. Видно от данните по делото, Д. Богданов е подал заявление за подпомагане по мярка 112 "Създаване на стопанства на млади фермери" от ПРСР 2007–2013 г. и представил бизнес- план. На 19.05.2014 г. между него и ДФЗ е сключен договор № 01/112/09621 за отпускане на финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" от ПРСР 2007–2013 г. С договора е определена безвъзмездна финансова помощ в размер на 48 892 лв. за изпълнение на всички инвестиции, основни дейности и цели, заложени в бизнес плана, която следва да се изплати на два етапа - първо плащане в размер на 24 446 лева и второ плащане - в размер на 24 446 лева, при нарастване на икономическия размер на стопанството със 7. 53 ИЕ. Съгласно чл. 1. 2. от договора ДФФ изплаща помощта при условие, че ползвателят е извършил всички инвестиции, основни дейности и цели по одобрения проект, съобразно условията и сроковете, определени в този договор, анексите към него и действащите нормативни актове. Според чл. 4. 4. от договора Фондът отказва да извърши второто плащане и изисква да се възстанови цялата сума на полученото първо плащане заедно със законната лихва към него, в случаите, когато: б. "б" икономическият размер на земеделското стопанство не се е увеличил най-малко с 4, 5 икономически единици към периода на проверка за изпълнението на бизнес плана и б. "й" когато ползвателят не поддържа минимално изискуемия размер на стопанството съгласно чл. 9, ал. 1, т. 8 от Наредба № 9 до годината, избрана за проверка на изпълнението на бизнес плана. По делото е установено, че първото плащане е извършено на 30.05.2014 г. На 21.06.2017 г. земеделският производител подал заявка за окончателно плащане, във връзка с което са извършени административни проверки и проверка на място. Вследствие на тези проверки е прието, че не са спазени разпоредбите на чл. 8, ал. 1, т. 2 и т. 11 от Наредба № 9, а именно: за поддържане на минимално изискуемия размер на стопанството съгласно чл. 9, ал. 1, т. 8 до годината, избрана за проверка на изпълнението на бизнес-плана, както и увеличение на икономическия размер на земеделското стопанство най-малко с 4. 5 ИЕ към периода на проверката за изпълнение на бизнес-плана. Със Заповед № 03-010-РД/485 от 21.09.2017 г. на Директора на ОД на ДФЗ - Благоевград, е наредено да бъде спряна обработката по подадената заявка за второ плащане поради неустановяването на отгледани гъби "Кладница" през годината на изпълнение на бизнес-плана след направените проверки от ДФЗ. С тази заповед е дадена възможност на бенефициента да докаже действителното нарастване на икономическия размер на стопанството, като в срок уведоми писмено ОД на ДФЗ - Благоевград, за наличието на отгледани гъби "Кладница. На 26.09.2017 г. ОД на ДФЗ - Благоевград е издал Докладна записка изх. № 05-2-013/421 до Директора "ТИ" на ДФЗ - гр. София, за необходимостта от извършване на допълнителна проверка на изброените в същата заповед бенефициенти, сред които и Богданов. След извършените допълнителни проверки на 23.11.2017 г. и 24.11.2017 г. е констатирано, че гъби "Кладница" са на 0 кв. м. от трупчетата, респ. че този резултат генерира икономически размер на стопанството от 0 икономически единици. След изпълнение на дължимата процедура Д. Богданов е уведомен, че поради неспазване на разпоредбите на чл. 8, ал. 1, т. 2 и т. 11 от Наредба № 9 му се отказва извършването на второ плащане, както и че дължи връщане на полученото първо плащане по договора в размер на 24 446 лева. Дадена му е и възможност за възражение по основателността и размера на финансовата корекция. Такова възражение е направено, съответно и преценено за неоснователно, поради което е издадено и процесното решение за налагане на финансова корекция. Както бе посочено по-горе, като правно основание на акта са посочени разпоредбите на чл. 33, ал. 1 във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 2 и т. 11 от Наредба № 9 и т. 4. 4, б. "б" и б. "й" от договор № 01/112/09621 от 19.05.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 112. Като фактическо основание е посочено, че земеделският стопанин не поддържа минимално изискуемия ИР на стопанството, за което е получено първо плащане и не изпълнява свои договорни задължения в частта им за наличие на 1050 кв. м. култивирани гъби Кладница и 4, 824 дка естествени ливади, което изразено в икономически единици представлява 11, 79 ИЕ или нарастване със 7, 53 ИЕ. Съгласно чл. 8, ал. 1, т. 2 и т. 11 от Наредба № 9 ползвателят на помощта възстановява цялата сума на полученото по чл. 6, т. 1 плащане заедно със законната лихва към нея и не получава плащането по чл. 6, т. 2 в случаите, когато: икономическият размер на земеделското стопанство не се е увеличил най-малко с 4, 5 икономически единици към периода на проверка за изпълнението на бизнес плана (т. 2), и когато бъде установено, че ползвателят на помощта не поддържа минимално изискуемия размер на стопанството съгласно чл. 9, ал. 1, т. 8 до годината, избрана за проверка на изпълнението на бизнес плана (т. 11). Според чл. 9, ал. 1, т. 8 общият икономически размер на земеделското стопанството трябва да е не по-малко от 4 икономически единици. Според заключението на приетата по делото съдебна агротехническа експертиза икономическият размер на стопанството при сключване на договора е 4, 26 ИЕ. През третата година от изпълнението на бизнес плана същият е 11, 68 ИЕ. Такъв е икономическият размер на стопанството и към датата на издаване на оспореното решение. Според вещото лице, към годината, избрана за изпълнение на бизнес плана, икономическият размер на стопанството е 4, 26 ИЕ, с което е отговарял на изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 8 от Наредбата да е не по-малко от 4 ИЕ. Налице било увеличение на ИР на стопанството с най-малко 4, 5 ИЕ към периода на проверка за изпълнение на бизнес-плана. А към датата на извършване на двете проверки – 6.06.2017 г. и 24.11.2017, ИР на стопанството, изчислен съгласно Приложение № 5 към § 2 от ДР на Наредба № 9/2008 г. и Инструкция за попълване на таблицата за изчисление на икономическите единици на МЗХ е 11, 68 ИЕ. С това било налице увеличение на ИР на стопанството със 7, 42 ИЕ, каквото увеличение е заложено в бизнес плана, т. е. заложените в бизнес плана дейности, инвестиции и цели, са изпълнени. Макар и със заявено възражение срещу приемането на заключението на назначената съдебно-техническа експертиза, ответникът не е ангажирал доказателства, водещи до друг извод. При тези данни правилно първоинстанционният съд е приел, че оспореният пред него административен акт е незаконосъобразен и го е отменил. Неоснователно е възражението в настоящата жалба, касаещо метода на изчисление на икономическия размер на стопанството. Съгласно § 1, т. 3 от ДР на Наредбата, "икономически размер на стопанство" е размерът на земеделското стопанство, изразен в икономически единици. Според § 2 от ДР на Наредбата, икономическият размер на стопанството се изчислява по таблица съгласно Приложение № 5, като в него за код 3094 "Гъби" е посочена мерна единица "кв. м." При тази дефиниция правилно съдът е приел, че икономическият размер на стопанството за гъби е площта на стопанството, измерена в кв. м., върху която са разположени трупчета, заразени с мицел. Наличието на прорасли гъби не е сред факторите, които се преценяват при оценка икономическия размер на стопанството, а и плододаването зависи от климатичните условия. В този смисъл е и практиката на ВАС по идентични казуси –напр. решение № 7700 от 22.05.2019 г. по адм. д. № 9296/2018 г. и решение № 7698 от 22.05.2019 г. по адм. д. № 50/2019 г –двете-на ІV отд. на ВАС Следващото възражение в касационната жалба - че при изчисляването на икономическия размер на земеделското стопанство, следва да се има предвид продукцията гъби в кв. м, а не трупчета, е също неоснователно, тъй като не отчита технологията за екстензивно отглеждане на гъби върху нарязани трупчета. Така и в решение № 14952 от 4.12.2018 г. по адм. д. № 3187/2018 г. на ІV отд. на ВАС. Законосъобразни са изводите на съда по съществото на спора - същите са обосновани и са довели до правилно приложение на материалния закон, поради което настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд. Неоснователно в жалбата се твърди, че съдът не е разгледал констатациите от осъществените проверки на място, съдържащи се в представените по делото контролни листове/л. 165 и л. 195/, които са официални документи по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК и не е съобразил свидетелските показания на авторите им. Следва да се отбележи, че действително контролният лист представлява официален удостоверителен документ, който се ползва с формална доказателствена сила. Тази доказателствена сила обаче може да бъде оборена. В настоящия случай констатациите от проверките, съдържащи се в контролните листове са опровергани от заключението по съдебната агротехническа експертиза, от св. показания на С. Николов и от останалия доказателствен материал. Така и в решение № 7700 от 22.05.2019 г. по адм. д. № 9296/2018 г. на ІV отд. на ВАС. Посочените по-горе категорично установени и относими към спора факти и обстоятелства налагат извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради което съдът правилно го е отменил. Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното съдебно решение е съобразено с материалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 228 АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Искането на ответника по касация за присъждане на разноски по настоящото дело за защита пред ВАС е основателно, с оглед чл. 143, ал. 4 АПК вр. с чл. 228 АПК и доказано, предвид данните в представеното на л. 24 от делото пълномощно, установяващи действително плащане на договореното в размер на 2000 лева адвокатско възнаграждение. Съдът съобрази инвокираното от касатора възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, вр. с чл. 144 АПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение, и с оглед фактическата и правна сложност на спора пред настоящата инстанция, а и неявяването на пълномощника на ответника по касация, го намира за основателно. С оглед чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, счита, че касаторът следва да бъден осъден да заплати на ответника по касация за адвокатско възнаграждение сума в размер на 800 лв. за разноски пред настоящата съдебна инстанция, а за останалата част искането следва да се остави без уважение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,