Решение № 7142 от 16.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9996/2014 г.

Решение № 7142 от 16.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9996/2014 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП и чл. 12, т. 4 от Наредба № 11 от 3.04.2011 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. Образувано е по касационна жалба на "ГТ" ЕООД гр. Казанлък срещу отказ за изплащане на поисканата субсидия за кампания 2012 г. по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ и Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони /НР1/, обективирано в Уведомително писмо /УП/ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания с изх. № 02-240-2600/5931 от 21.09.2013 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" /ДФЗ/. В жалбата се твърди, че решението е неправилно и се иска отменяването му и отменяване на УП с присъждане на разноски. Ответникът - изпълнителният директор на ДФЗ - редовно призован не се представлява и не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество е неоснователна. По делото е установена следната фактическа обстановка, която не е спорна. С общо заявление от 4.05.2011 г., поправено със заявление от 4.06.2011 г. жалбоподателя е заявил за подпомагане по схеми и мерки за директни плащания - СЕПП и НР, за описани в приложената към заявлението таблица 10 БЗС в землището на с. Търничени, община Павел баня. Съгласно отбелязаното в заявлението парцелите за заявени с култура с код 190 00 - площи с угари. При извършена административна проверка на подаденото заявление ДФЗ е констатирал наличие на площи за подпомагане заявени от повече от един земеделски производител. Земеделския производител е уведомен за тава като му е указано да отстрани застъпването и представи доказателства за това. Извършена е и проверка на място от експерти от РТИ - Хасково, в периода 13.08.2012 г. - 14.08.2012 г., при която е било установено, че в заявените за подпомагане парцели не са установени необработвани площи. След извършените проверки и съобразяване с представените доказателства ДФЗ е издал оспорения пред административния съд отказ от плащане. Установено е, че за декларираните от жалбоподателя площи в размер на 15,24 ха по СЕПП е поискана сума от 4030,12 лв. и за същата заявена площ от 15,24 ха по НР1 е поискана сума от 3874,83 лв. Оторизираната площ съгласно УП е 0,00 лв. и по двете схеми - СЕПП и НР1. За същите площи безспорно е установено, че от общо заявената площ 15,24 ха по СЕПП и 15,24 ха по НР1, недопустима за подпомагане, поради застъпване на площи заявени и от други земеделски производители, е 4,18 ха. Процентното изражение на тази площ, съгласно чл. 58 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 на Комисията от 30.11.2009 г., е 37,79%, съответно санкционираната площ е в размер на 11,06 ха, относима към заявените плащания и по двете схеми и мерки. При тази констатация е отказано финансово подпомагане по двете схеми и мерки, тъй като земеделския производител не е отстранил с надлежни документи застъпванията на площите за БЗС 73688-59-23-4 и БЗС 73688-59-29-3 заявени от друг производител-"Розимекс" ЕООД. В този смисъл е и приетата по делото СТЕ, която потвърждава констатациите на административния орган в оспореното УП. При тази фактическа установеност решението е правилно и следва да бъде оставено в сила, като материалнозаконосъобразно, обосновано и постановено при спазване на съдопроизводствените правила. При установена площ от 11.06 ха, като недопустима за подпомагане, съответна на 37.79%, и в предвид разпоредбата на чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 при това процентното съотношение между декларираната към установената като неподлежаща на подпомагане площ в рамките на 20% до 50%, не се отпуска помощ. В съответствие с тази норма на Регламента, на основание чл. 43, ал. 3, т. 5 ЗПЗП и чл. 12, т. 4 от Наредба № 11/3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. административния орган законосъобразно е отказал изплащане на помощ за заявените за подпомагане земеделски площи. Административен съд София град правилно е приел, че с процесното уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане законосъобразно е отказано изплащането на поисканата от "ГТ" ЕООД субсидия по Схема за единно плащане на площ (СЕПП) и по Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони (НР1) за кампания 2012 г. Този извод на съда следва да бъде споделен, защото след направения анализ на събраните по делото доказателства, и приетата съдебно-техническа експертиза е установено, че по отношение на заявените за подпомагане по СЕПП и НР1 - 15.24 ха е налице недопустимост за 4.18 ха - за 2 имота (БЗС), поради наддеклариране на площи в резултат на застъпване (двойно деклариране - деклариране на част от площите и от друг земеделски производител) за 2012 г. Твърдените от касатора нарушения на чл. чл. 26, 28, 34, 35 и 36 от АПК не водят до промяна на постановения резултат, поради което не са съществени и не следва да бъдат споделяни. Издаденият акт не страда от съществени пороци, които да водят до отмяната му, както правилно е преценил административният съд. В уведомителното писмо са изложени и мотиви по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК - посочени са фактическите и правни основания за издаването му, респ. наличието на фактически основания за издаването на акта съдържащи се в преписката - съдебни решения, документи за собственост, договори и снимки на БЗС, поради което не е нарушено и ограничено и правото на защита на касатора. При тази фактическа установеност като е преценил обжалваното уведомително писмо за законосъобразно и е отхвърлил жалбата срещу него решаващият съд е постановил съдебно решение, което е съобразено с материално правните и процесуалните разпоредби. С оглед на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение,