Решение № 6688 от 17.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5045/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на „Табахната“ ЕООД, гр. Пазарджик, подадена чрез процесуалния представител адв. Найденов, срещу решение № 187 от 16.01.2026 г., постановено по адм. дело № 750/2024 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед № 1017 от 19.06.2024 г. на кмета на Община Септември и е осъдено да заплати разноски по делото. В касационната жалба се твърди необоснованост и неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се и доводи относно незаконосъобразността на оспорената заповед. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което се прогласи нищожността на оспорената заповед, а в условията на евентуалност се отмени оспорената заповед, както и се присъдят разноски по делото. Ответникът – кмета на Община Септември, редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. В приложен по делото писмен отговор, чрез процесуалния представител адв. Иванов, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски по делото, както и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на касационния жалбоподател. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Производството пред Административен съд – Пазарджик е образувано по жалба на „Табахната“ ЕООД срещу заповед № 1017 от 19.06.2024 г. на кмета на Община Септември, с която на основание чл. 225а, ал. 1, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, е наредено на жалбоподателя, в качеството му на собственик, да премахне незаконен строеж „База бетоново и варово стопанство“, находящ в УПИ III – „складова база на СП „БКС““, кв. 143 по плана на гр. Септември. В мотивите на заповедта е посочено, че строежът е пета категория и е изграден след 2007 г., без одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж в нарушение на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. За да отхвърли жалбата срещу оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган в съответствие с чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ и заповед № 1010/18.06.2024 г. на кмета на Община Септември, както и предвид на това, че процесният строеж е пета категория. Прието е от съда също така, че заповедта е издадена в предвидената от закона форма, без допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в съответствие с приложимите материално-правни норми. Съдът приема за безспорно в случая, че е налице строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, за който не са представени необходимите строителни книжа, поради и което същият правилно е квалифициран от ответника като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Въз основа на приетите по делото писмени доказателства, в това число и съдебно-технически експертизи, съдът приема също така, че процесният строеж не попада и в изключенията на чл. 151 от ЗУТ. За неподкрепени от доказателствата по делото съдът приема и твърденията на жалбоподателя, че процесният строеж е търпим, тъй като е изграден в периода 1985 г. – 1987 г. Според съда от всички събрани по делото доказателства, включително и заключенията на вещите лица, се установява, че в сочения от жалбоподателя период е била изградена „База бетоново стопанство“, но в различен вид и постройки от констатираните в процесната заповед, доколкото с нея са приети за незаконни два метални навеса с площ от 68 кв. м. и 86 кв. м; три едноетажни сгради с площ: 108 кв. м.; 51 кв. м. и 12 кв. м; варник с 12 броя клетки и открита площадка, състояща се от 4 броя клетки. Административният съд приема, че описаните в заповедта сгради са с различни параметри от Акта за частна общинска собственост /АЧОС/ от 02.07.1998 г. и решение № 827 по протокол № 53/17.09.2024 г. на Общински съвет – гр. Септември, както и от постановлението за възлагане на недвижим имот от 2019 г., както и не са нанесени в застроителния план на гр. Септември, поради и което процесните постройки са построени след 2019 г., след промяната на собствеността на имота. Въз основа на това обосновава извод, че спрямо процесния строеж са неприложими хипотезите за търпимост нито по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, нито по § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Така постановеното решение е неправилно и необосновано, като постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Относимите към спора факти не са изяснени, което е и пречка за надлежна проверка за правилно приложение на материалния закон. Първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не е изпълнил задълженията си по чл. 171, ал. 2, изр. второ от АПК, във връзка с чл. 9, ал. 3 и ал. 4 от АПК, произнасяйки се без да събере необходимите за правилното решаване на спора доказателства. При заповед за премахване на незаконен строеж, поради отсъствие на строителни книжа, какъвто е процесния строеж, съдът е длъжен да събере доказателства и изложи правни изводи за търпимост на строежа на основание § 16 от ПР на ЗУТ или § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, в зависимост от годината на извършване. В процесния случай обаче изводът на съда относно годината на изграждане на процесния строеж – след 2019 г., и съответно липсата на предпоставките за търпимост на този строеж, е немотивиран и направен при неизясненост на фактите. По делото не е установена с надлежни доказателствени средства по безспорен начин, включително с допускане на допълнителна съдебна-техническа експертиза, годината, съответно периода, на изграждане на процесните постройки, които според твърденията на оспорващия са изградени в периода 1985 г. – 1987 г. В тази връзка следва да се има предвид, че от една страна по делото са представени доказателства – постановление за възлагане на недвижими имот от 2019 г.; АЧОС № 9/1998 г.; удостоверение № 20/23.02.2006 г., издадено от главния архитект на Община Септември; решение № 827 по протокол № 53/17.09.2014 г. на Общински съвет – гр. Септември; технически проект от 1981 г. за обект „Варобетоново стопанство на СП „ВКС“ – гр. Септември, които установяват изграждането в периода 1985 г. – 1987 г. и съществуването в УПИ III – „складова база на СП „БКС““, кв. 143, на три обекта – едноетажни масивни сгради за бетонов и варов възел със застроена площ от 13 кв. м. и 10 кв. м., навес за материални със застроена площ от 107 кв. м. и открита площадка, включително и варница от 6 клетки, а от друга страна разпитано в откритото съдебно заседание на 10.06.2025 г. вещото лице инж. Бурова заявява, че годините на построяване на процесните сгради са 1983 г., 1985 г. и 1986 г., както и разпитано в откритото съдебно заседание на 16.12.2025 г. вещото лице инж. Колчев също заявява по отношение на сградите, цитирани в представените по делото документи, че има съвсем минимални разлики в квадратурите, както и че предназначението на сградата в момента е офис. Същевременно част от разпитаните свидетели също така сочат, че част от процесните постройки, включително и варници, са съществували преди приетата от съда година на изграждане на строеж „База бетоново и варово стопанство“. От своя страна административният съд, кредитирайки само част от показанията на свидетелите и позовавайки се на заключенията на вещите лица, приема, че е била изградена в сочения от оспорващия период „База бетоново стопанство“, но в различен вид и постройки от констатираните в процесната заповед, поради и което обосновава извод, че процесните постройки са изградени след промяна собствеността на имота – след 2019 г. Действително, както сочи и първоинстанционният съд, описаните като незаконни строежи в оспорената заповед са с различни параметри от тези, описани в представените по делото писмени доказателства, но в тази връзка следва да се съобрази също така и обстоятелството, че част от описания в оспорената заповед строеж са както варник с 12 броя клетки, така и едноетажна масивна сграда със застроена площ около 12 кв. м. и открита площадка, които строежи са описани и в представените по делото писмени доказателства. С оглед на това и доколкото вещото лице инж. Бурова приема за период на изграждане на процесния строеж 1983 г. – 1986 г., а вещото лице инж. Колчев не може да даде отговор на въпроса за годината или периода на изграждане на процесния строеж „База бетоново и варово стопанство“, то изводът на съда за изграждането му след 2019 г., и то позовавайки се на приетите две съдебно-технически експертизи, се явява необоснован. В тази връзка следва да се има предвид, че правилното определяне на годината, съответно периода на изграждане на строежа, е съществено и относимо към спора обстоятелства доколкото определя и приложимостта в конкретния случай на § 16 от ПР на ЗУТ, които алинеи въвеждат различни предпоставки, съответно § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, за да се приеме, че не подлежи на премахване съответният незаконен строеж или част от него, доколкото и в процесния случай по делото са налице доказателства, които сочат, че части от процесния строеж са изградени преди 2019 г. С оглед на това първоинстанционният съд е следвало първо по безспорен начин да установи действителната година или период на изграждане на всяка една от процесните постройки, разпоредена за премахване, като събере служебно доказателства за това, включително и чрез допускане, дори и да няма искане от страните за това, на съдебно-техническа експертиза, и извърши преценка за търпимостта им, която е пряко обвързана с последиците на заповедта и нейната законосъобразност, тъй като макар и незаконен строежът не подлежи на премахване, ако е търпим. Доколкото релевантен по делото въпрос не е бил изяснен, включително и от вещите лица по двете допуснати съдебно-технически експертизи, то съдът е следвало на основание чл. 201, във вр. с чл. 144 от АПК, да назначи допълнителна или повторна експертиза, която да даде пълно, обосновано и ясно заключение по основния относим към правния спор въпрос, като за целта съдът е следвало да допусне и поисканата от самия жалбоподател експертиза с въпроси, формулирани в молбата му от 01.10.2024 г. Едва след изясняване на тези обстоятелства е възможна и преценката за законосъобразност на оспорения административен акт по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК и на основанията, визирани в чл. 146 от АПК. Посочените нарушения на съдопроизводствените правила са съществени, тъй като са довели до неизясняването на делото от фактическа страна и до немотивиране на обжалваното решение – чл. 172а, ал. 2 АПК, което е и определящо за правилността на съдебното решение и същевременно представлява пречка касационната инстанция да се произнесе по съществото на спора. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, а делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – Пазарджик, при което съдът следва да се произнесе относно законосъобразността на оспорената заповед като попълни делото с всички допустими и относими доказателства, включително чрез допускане на допълнителна съдебно-техническа експертиза, обсъди в съвкупност събраните доказателства и да обоснове фактическите и правните си изводи относно релевантните по спора факти и обстоятелства. При този изход на спора не се възлагат разноски за настоящото производство. Въпросът относно възлагането им следва да бъде разрешен при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,