Решение № 7023 от 10.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3524/2021 г.

Решение № 7023 от 10.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3524/2021 г., VI о., докладчик съдията Александър Митрев Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ София-град), чрез гл. юрисконсулт И. Б. срещу решение № 77 от 6.01.2021 г., постановено по адм. дело № 272/2020 г. Административен съд София – град (АССГ), с което е отменено Решение № 1040-21-659/6.12.2019 г. на директора на ТП на НОИ София – град, с което са потвърдени разпореждания № 214-00-4136-3 от 20.06.2019 г.; № 214-00-4136-4 от 20.06.2019 г. и № 214-00-4136-5 от 20.06.2019 г. на ръководителя по осигуряване и безработица и преписката е изпратена на административния орган – ръководител по осигуряването за безработица в ТП на НОИ София – град за произнасяне в съответствие с указанията, дадени в съдебното решение. Наведените в жалбата възражения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, допуснато при преценка на съвкупния доказателствен материал, довело до неправилно приложения на нормите на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО, във вр. с чл. 10, ал. 1 КСО, § 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО и необоснованост са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго по същество на спора, с което да се потвърди издадения административен акт. Претендира се присъждане на направените съдебно – деловодни разноски за двете инстанции и на внесената държавна такса. Ответникът – Л. П., ЕГН: [ЕГН], действаща чрез процесуалния си представител адвокат А. Ч. изразява становище за нередовност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира разноски по чл. 38 от Закона за адвокатурата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за процесуална допустимост на жалбата, като подадена в срок от надлежна страна по делото, срещу подлежащ на съдебно оспорване акт, но неоснователна по същество. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира, че касационната жалба в частта срещу първоинстанционното съдебно решение, в която е уважена жалбата на Л. П. срещу решение № 1040-21-659/6.12.2019 г. на директора на ТП на НОИ София – град, в частта, в която са потвърдени разпореждане № 214-00-4136-3 от 20.06.2019 г. и разпореждане № 214-00-4136-4 от 20.06.2019 г. на ръководителя на осигуряването за безработица към ТП на НОИ София – град, е недопустима. С разпореждане № 214-00-4136-3 от 20.06.2019 г. на ръководителя на осигуряването за безработица на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО е отменено разпореждане № 214-00-4136-1/29.07.2016 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО по отношение на Л. П.. С разпореждане № 214-00-4136-4 от 20.06.2019 г. на ръководителя на осигуряването за безработица на основание чл. 54ж, ал. 1 и във вр. с чл. 10 от КСО е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО на Л. П.. На основание чл. 119 от КСО (изм. - ДВ, бр. 94/29.11.2019 г., в сила от 3.12.2019 г.) решенията на административния съд по чл. 118 от КСО подлежат на касационно обжалване по реда на АПК, с изключение на постановените по жалби срещу актовете по чл. 117, ал. 1, т. 1 и т. 2, буква "б", буква "д" - за суми до 1000 лв., букви "е" и "ж". Изменената разпоредба на чл. 119 от КСО е съобразена с чл. 131 от АПК, който допуска изключения от двуинстанционния съдебен контрол, когато в АПК или в друг закон е установено друго. Предмет на настоящото касационно производство е съдебно решение, постановено по жалба срещу решение, издадено в тази му част по оспорване на разпореждане от категорията по чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "б" от КСО, попадащо в хипотезата на отказ за отпускане на обезщетение за безработица. Отмяната на влязло в сила разпореждане на отпускане на обезщетение за безработица има правния ефект и последици именно на отказ за отпускане на такова обезщетение. Налице е процесуална пречка за допускане на касационен контрол. Върховният административен съд не е компетентен да разгледа спора, тъй като решението на административния съд в тази му част е окончателно. В този смисъл и на основание чл. 215, т. 4 от АПК във връзка с чл. 119 и чл. 117, ал. 1, т. 2, буква "б" от КСО, касационната жалба в тази част следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото - прекратено. Касационната жалба срещу първоинстанционното решение, в частта, в която е уважена жалбата на Л. П. против решение № 1040-21-659 от 6.12.2019 г. на директора на ТП на НОИ София – град, в частта в която е потвърдено разпореждане № 214-00-4136-5 от 20.06.2019 г. на ръководителя по осигуряването за безработица в ТП на НОИ София – град е процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Допустимостта на цялостното касационното оспорване в тази му част следва от разпоредбата на чл. 119 от КСО, която изключва от забраната за касационно оспорване решенията на съда, постановени срещу актове, постановени срещу разпореждания за възстановяване на неоснователно получени плащания по държавното обществено осигуряване по чл. 114, ал. 3 и 4 от КСО, включително такива за безработица, за суми над 1000 лева, като в настоящият случай сумата е в размер на 1187. 22 /хиляда сто осемдесет и седем лв. и 22 ст. / - главница и 335. 83 /триста тридесет и пет лв. и 83. ст/ - дължима лихва от датата на неоснователно полученото обезщетение до датата на настоящето разпореждане. Като извърши дължимата проверка по реда на чл. 218 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение установи, че касационната жалба в допустимата част е основателна. При извършването на преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав приема за установено следното: С разпореждане № 214-00-4136-5 от 20.06.2019 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ София – град на основание чл. 54ж, ал. 3 и във вр. с чл. 114, ал. 1 от КСО, е наредено Л. П., с ЕГН: [ЕГН] да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода 14.07.2016 г. до 18.09.2016 г. АССГ в това отношение не е възприел извода на административния орган, че поради неупражняване на трудова дейност за Л. П. не е възникнало осигуряване по това правоотношение, поради което осигурителни вноски не са били дължими и предвид липсата на търговска дейност на дружеството осигурител "БОГАРТ СОФИЯ" ЕООД за 2016 г., лицето Л. П. е неосигурено, поради което неоснователно му е било изплатено ПОБ за периода 14.07.2016 г. до 18.09.2016 г. Първоинстанционният съд приема, че обективно няма как на жалбоподателката – Л. П. да са известни обстоятелства, отнасящи се до упражняваната търговска дейност на "БОГАРТ СОФИЯ" ЕООД през 2016 г., местонахождение на ведомости за работни заплати и други първични счетоводни документи, подавани от дружеството ГДД и отчети, внасяни осигурителни вноски, правоприемство след смъртта на собственика на дружеството, настъпила след прекратяване на трудовото и правоотношение и т. н. С оглед посоченото извода за недобросъвестно поведение от страна на П. при получаване на ПОБ за времето от 14.07.2016 г. до 18.09.2016 г. се явява необоснован и незаконосъобразен, поради което липсва основание за издаването на разпореждане № 214-00-4136-5 от 20.06.2019 г. на ръководителя на осигуряването за безработица. Решението на първоинстанционният съд е валидно и допустимо, но неправилно. Предвид установените обстоятелства и на основание чл. 53ж, ал. 2, т. 1 от КСО, с разпореждане № 214-00-5890-3 от 20.06.2019 г. на ръководителя за осигуряване за безработица е отменено разпореждане № 214-00-4136-1 от 29.07.2016 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица, на основание чл. 54ж, ал. 1, т. 3 от КСО с разпореждане № 214-00-4136-4 е отказано отпускане на такова обезщетение, а на основание чл. 54ж, ал. 3 вр. сд чл. 114, ал. 1 от КСО с разпореждане № 214-00-4136-5 е наредено на Л. П. да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода 14.07.2017 до 18.09.2016 г. в размер на 1187. 22 лв. и 335. 83 лв. дължима лихва от датата на неоснователно полученото обезщетение до датата на разпореждането. АССГ правилно е приел, че решението на ръководителя на ТП на НОИ – София-град и потвърдените с него разпореждания са издадени от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Разпоредбата на чл. 54а, ал. 1 от КСО, в относимата редакция, създава право на парично обезщетение за безработица за тези лица, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването, и които имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168 и които не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда или законодателството на друга държава. Легална дефиниция за понятието "осигурено лице" е дадена в § 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби (ДР) на КСО (бр. 98 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г.), според която "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски; осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност, съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1-3 и 5 от КСО. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО сочи, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 от КСО или чл. 4а, ал. 1 от КСО и за които са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й. Наличието на валиден трудов договор е предпоставка за възникване на трудово правоотношение, но за възникването на осигурителното правоотношение са необходими още и основанията, изброени в чл. 10 от КСО в тяхното кумулативно проявление. Задължителна предпоставка за възникването и съществуването на осигурителното правоотношение, а оттам и на правото на парично обезщетение за безработица, е реалното осъществяване на трудова дейност от страна на лицето. Нито в хода на административното производство, нито в съдебното такова Л. П. е успяла да опровергае констатациите от извършените от ТД на НАП – София, Изпълнителна агенция "Главна дирекция по труда" и ТП на НОИ – София-град проверки. Вследствие на същите е установено, че няма данни за подавани от работодателя "Богарт София" ЕООД годишни данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО и годишни финансови отчети за 2015 г. и 2016 г., както и че след настъпилата на 15.07.2016 г. смърт на управителя, в Търговския регистър (ТР) липсва информация за управляващ и представляващ дружеството. Наследниците на управителя са декларирали, че "нямат представа, че тяхната майка е имала фирма" и не са упълномощавали никого да представлява дружеството. В ТР няма данни след смъртта на едноличния собственик на дружеството наследниците да са поискали да продължат дейността, съгласно чл. 157, ал. 1 от Търговския закон (ТЗ), нито данни за друго правоприемство. Няма и данни за преведени осигурителни вноски за ДОО за времето от 23.06.2016 г. до 14.07.2016 г. Липсата на доказателства за осъществявана от дружеството търговска и стопанска дейност през този период, включително и за реализирани приходи, изключва осъществяването на трудова дейност в негова полза от лицата, за които има подадени данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. Както правилно е посочил съдът, при невъзникнало осигурително правоотношение осигурителните вноски не са били дължими. Разпорежданията са издадени след служебното заличаване по реда на чл. 3, ал. 13 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. на Министъра на финансите на подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. Производствата по даване на задължителни предписания по чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО, както и по служебно заличаване на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, се развиват и протичат между компетентния орган – НОИ, и техния адресат - съответния работодател, осигурител, като участие на осигуреното лице не е предвидено в регламентиращите ги специални разпоредби. Цялостният анализ на събраните доказателства и наличните данни обосновават извода, че лицето не е извършвало трудова дейност в полза на дружеството през процесния период. С оглед гореизложеното може да се направи обоснован извод, че след като реално не е осъществена трудова дейност, не е възникнало и осигурително правоотношение с произтичащото от него право на обезщетение и П. не попада в кръга на осигурените лица по смисъла на чл. 10 от КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Не е налице една от предпоставките по чл. 54а от КСО за възникване на правото на парично обезщетение за безработица. Съгласно чл. 114, ал. 1 от КСО недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили. Коректни са изводите на административните органи, възприети и от първоинстанционния съд, за недобросъвестността на заявилото обезщетение за безработица лице. След като жалбоподателката не е полагала труд и не е упражнявала трудова дейност при търговеца – работодател, и въпреки това е заявила получаване на парично обезщетение за безработица и го е получавала за процесния период, тя е действала недобросъвестно. В КСО не се съдържа легална дефиниция за понятието "добросъвестност" при получаване на осигурителни плащания. С оглед общите принципи на правото, за добросъвестно получени осигурителни плащания следва да се считат тези, за които осигуреното лице е имало съзнанието и субективното убеждение, че му се дължат. Недобросъвестно ще е лицето, което е знаело или предполагало, че няма право да получи съответното плащане. Понеже правния спор е напълно изяснен от фактическа страна и не се налага да се правят нови фактически установявания, той следва да бъде разрешен по същество, като се отхвърли поради неоснователност, подадената първоначална жалба до първоинстанционния съд от Л. П. срещу решение № 1040-21-659/6.12.2019 г. в частта, с която е потвърдено разпореждане № 214-00-4136-5/20.06.2019 г. на ръководителя за осигуряването за безработица. С оглед изхода на правния спор, основателна се явява претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Същото на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ следва да се определи в размер на 200. 00 /двеста/ лева общо за двете инстанции. Основателна е и претенцията за присъждане на заплатената държавна такса за касационното обжалване в размер на 200. 00 /двеста/ лв. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,