Решение № 6952 от 9.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 460/2021 г.

Решение № 6952 от 9.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 460/2021 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 237 и следващи от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано по молба за отмяна на директора на Териториална дирекция София на Националната агенция за приходите (ТД на НАП София), чрез юрк. К. Р., на Решение № 6008 от 02.11.2020 г. по адм. д. № 5419/2020 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). С влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска, по жалба на М. Е. от гр. София са отменени Решение №ПИ-210/29.05.2020 г на директора на ТД на НАП София, с което е оставена без уважение жалба № 59-00- 548/20.05.2020 г. срещу разпореждане на публичния изпълнител при ТД на НАП № С200022-137- 0001978/06.03.2020, с което е отказано отписване по давност на задължение за глоба в размер на 300 лева, представляваща наложено наказание по чл. 37, ал. 1, т. 4 от Наказателния кодекс, с присъда от 26.05.2014 г, на Софийски районен съд (СРС), НО, 112 състав, по НОХД № 3358/2014 г., потвърдена с решение № 385 от 01.04.2015 г. по ВНОХД № 5415/2014 г. по описа на Софийски градски съд (СГС), НО, XIII- ти въззивен състав, влязло в законна сила на 01.04.2015 г. и посоченото разпореждане на публичния изпълнител и съдът е изпратил делото като преписка на публичния изпълнител при ТД на НАП - София, за произнасяне с изричен писмен акт по искането за прекратяване на изпълнителното дело, при спазване задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. Молителят твърди, че е налице основание за отмяна по чл. 239, т. 4 АПК, защото посоченото решение противоречи на влязлото в сила Определение № 5632 от 27.07.2020 г. по адм. д. № 5234/2020 г. на АССГ, оставено в сила с Определение № 12061 от 29.09.2020 г. по адм. д. № 9103/2020 г. на Върховния административен съд. С посоченото определение на АССГ е оставена без разглеждане жалбата на М. Е. против същото Решение №ПИ-210/29.05.2020 г на директора на ТД на НАП София, поради влязло в сила съдебно Решение № 1797 от 15.03.2019 г. по адм. д. № 414/2019 г. на АССГ, с което окончателно е разрешен спорът по възражението на г-н Е. за изтекла погасителна давност относно глобата от 300 лв. по НОХД № 3358/2014 г. на СРС. Според молителя по адм. д. № 5419/2020 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), по което е постановено решението, чиято отмяна се иска и адм. д. № 5234/2020 г. на Административен съд София-град (АССГ) има пълно тъждество на страни, оспорен акт и основание. Ответникът по молбата за отмяна-М. Е. от гр. София, не взема становище. Върховният административен съд, като обсъди допустимостта на молбата за отмяна и изложеното в нея, намира молбата процесуално допустима като подадена от легитимирана страна, за която съдебният акт, чиято отмяна се иска е неблагоприятен, в преклузивния срок по чл. 240 АПК против подлежащ на отмяна окончателен съдебен акт, а по съществото й съобрази следното: Съгласно чл. 239, т. 4 АПК съдебен акт подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Ясно е, че хипотезата на нормата изисква пълен обективен и субективен идентитет на производствата, приключили с еднакви съдебни актове, като при наличието на тази хипотеза съдът по отмяната отменя само неправилния от двата съдебни акта. В случая още от обстоятелствена част на молбата за отмяна се вижда, че молителят претендира наличие на два различни по вид съдебни акта – окончателно решение на АССГ по съществото на спор с правно основание чл. 268 вр. чл. 267, ал. 2, т. 5 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), с който по жалба на г-н Е. е отменено разпореждане на публичния изпълнител при ТД на НАП № С200022-137- 0001978/06.03.2020, с което е отказано отписване по давност на задължение за глоба в размер на 300 лева, представляваща наложено наказание по чл. 37, ал. 1, т. 4 от Наказателния кодекс, с присъда от 26.05.2014 г, на Софийски районен съд (СРС), НО, 112 състав, по НОХД № 3358/2014 г., потвърдена с решение № 385 от 01.04.2015 г. по ВНОХД № 5415/2014 г. по описа на Софийски градски съд (СГС), НО, XIII- ти въззивен състав, влязло в законна сила на 01.04.2015 г. и прекратително определение на АССГ, с което е оставена без разглеждане предишна жалба на г-н Е. против същото разпореждане на публичния изпълнител при ТД на НАП № С200022-137- 0001978/06.03.2020. С втория съдебен акт не се разрешава правен спор по същество, за да може този акт да бъде основание за отмяна на Решение № 6008 от 02.11.2020 г. по адм. д. № 5419/2020 г. на АССГ. В мотивите на определението на АССГ се цитира решение на АССГ по съществото на спор между същите страни, но това решение нито е приложено към молбата за отмяна, нито е посочено като основание за отмяна на Решение № 6008 от 02.11.2020 г. по адм. д. № 5419/2020 г. на АССГ. В производството за отмяна на влезли в сила съдебни актове, което е извънреден извънинстанционен способ за защита срещу неправилни съдебни актове, служебното начало е изключено и съдът по отмяната се произнася само по искането за отмяна, както е заявено в молбата и на посочените в нея фактически и правни основания. По изложените съображения, Върховният административен съд, състав на осмо отделение