Решение № 9331 от 13.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 298/2020 г.

Решение № 9331 от 13.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 298/2020 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, чрез юрк. Лолова против решение № 14399 от 28.10.2019 г. по адм. дело № 2314/2019 г. на Върховния административен съд, седмо отделение. В жалбата се излагат подробни доводи по същество, разгледани от първата инстанция, и такива за немотивираност, необоснованост и незаконосъобразност на решението – касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 от АПК и се претендира отмяна на решението със законните последици. Ответникът "У." ЕООД, със седалище и адрес на управление с. Калугерово, общ. Лесичово, обл. Пазарджик не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се потвърди решението като законосъобразно и обосновано. Върховният административен съд, петчленен състав, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна, а разгледана по същество – неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение е отменена по оспорване на "У." ЕООД заповед № РД – 08 – 531/5.12.2018 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, в частта по т. 1. 1, в частта "минимум една година от датата на заявяване". Прието е, че оспорената заповед съставлява общ административен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 179 АПК, а за оспорващото дружество е налице активна процесуална легитимация, тъй като притежава лиценз № 18944/9.03.2018 г. за международен превоз на товари за чужда сметка или срещу възнаграждение, и е подало заявление за участие в процедурата по разпределение на ЕКМТ / СЕМТ разрешителни № 32-09-00-187/14.12.2018 г. до Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" /ИА "АА"/. Изложени са съображения за спазване срока за оспорване, считано от съобщаване на заповедта на 5.12.2018 г. чрез публикуването на интернет страницата на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията. С подробни мотиви е обоснован извод за постановяване на заповедта при спазване на процедурните правила и от компетентния орган. Възражението за немотивираност на заповедта, в оспорената й част, е възприето като неоснователно, предвид ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ и изготвения доклад от 5.12.2018 г. на изпълнителния директор на ИА "АА". Незаконосъобразността на заповедта, в оспорената част, е обоснована с това, че въведеното изискване за минимум година притежаван лиценз на общността, независимо, че се поставя пред всички кандидати за участие в разпределението на квотите за извършване на международен превоз на товари по шосе, ограничава конкуренцията необосновано, тъй като не почива на ясен критерий за неблагонадеждност. Освен това изискването за благонадеждност, се изследва в друго производството - по издаване на лиценза на общността /чл. 7 ЗАвтПр/. Прието е и нарушение на принципите за равнопоставеност и съразмерност /чл. 6, ал. 2 АПК/, както и засягане с оспорения административен акт на права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В тази връзка е прието, че обосновката на административния орган, че изискването за притежаван в рамките на една година лиценз е във връзка с рационалното и ефективно използване на ЕКМТ/СЕМТ разрешителните с оглед наличието на минимален опит в международните автомобилни превози на товари не почива на конкретни критерии, обвързващи сигурността на превозите с продължителността на периода на лиценза. За неоснователен е приет и доводът, че заповедта е съобразена с Ръководството за държавните органи и превозвачите за използването на многократните ЕКМТ разрешителни, издадено от Европейската конференция на министрите на транспорта, тъй като Ръководството посочва общите принципи и цели, които отделните държави трябва да заложат в законодателството си, уреждащо ЕКМТ/СЕМТ разрешителните, които трябва да се постигнат в рамките на общия пазар, но не визира критерии, относими към преценката за нивото на предоставяне на услугата. Освен това е прието, че оспореното изискване /притежаван в рамките на една година лиценз/ от заповедта не спомага за постигане на заложената цел да се осигури сигурност и достатъчно високо ниво на извършваните транспортни услуги, тъй като не става ясно с какво предлаганата услуга от превозвач с лиценз от например 11 месеца е на по-ниско ниво от тази на превозвач с лиценз от по-дълъг период. Изложени са мотиви и за предела на съдебния контрол при "оперативна самостоятелност", която е обвързана от съда и със спазване на принципите за ненарушаване на конкуренцията и равно третиране на стопанските субекти. Именно тези принципи е длъжна да спазва всяка страна-член на ЕКМТ, упражнявайки предоставеното й право да въведе във вътрешното си законодателство различни критерии, на които следва да отговарят лицата, кандидатстващи за разпределение на многостранните и многократни разрешителни. В тази връзка е прието, че заповедта, в оспорената й част, не съответства и на целта на закона, тъй като оспореното изискване по никакъв начин не създава сигурност, ред, отчетност и възможност за по-ефективен контрол при извършване на превозите, като не допринася и за повишаване нивото на безопасността на движението по пътищата и на международния превоз на пътници и товари. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно, съобразено с изяснената по делото фактическа обстановка. Съдът е обсъдил всички фактически обстоятелства, доказателствата в тяхната съвкупност и доводите на страните. Безспорно е, че с оспорената частично заповед, на основание чл. 32, ал. 1 от Наредба № 11/31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари / по делегация на чл. 25, ал. 2 и чл. 29, ал. 2 от ЗАвтПр/ се въвеждат задължителни критерии при разпределението на ЕКМТ/СЕМТ разрешителните за 2019 г., предназначени за "Евро V сигурен", "ЕЕV сигурен" и/или "Евро VI сигурен", като за българските превозвачи се изисква да отговарят на условия по точки от 1 до 16, между които и това по т. 1. 1 - да притежават лиценз на общността за международен автомобилен превоз на товари срещу заплащане от минимум една година от датата на заявлението. Заложеното изискване за минимум на лиценза от една година, което е процесно, не може да бъде критерий при разпределението на ЕКМТ/СЕМТ разрешителните, както правилно е приел тричленният съдебен състав, тъй като от една страна дублира изискванията на чл. 7 ЗАвтПр, а от друга е дискриминационно и нарушава принципа на равнопоставеност на участниците /заявители/ в процедурата по разпределение на ЕКМТ / СЕМТ и то необосновано. Това е така, тъй като проверката за благонадеждност, професионална компетентност, финансова стабилност, опит и установеност на територията на РБългария на превозвачите, се преценява по законовите изисквания в предходен етап при издаване на лиценз. Обоснован е и изводът, че веднъж получил лиценз на общността, превозвачът може да участва в разпределението на ЕКМТ/СЕМТ разрешителните, без поставяне на изисквания, които препятстват постигане целта, заложена в Ръководството за държавните органи и превозвачите за използването на многократните ЕКМТ разрешителни, издадено от Европейската конференция на министрите на транспорта. Доводът за несъобразяване на първоинстанционния съд с нормите на ал. 5 и ал. 12, чл. 32 от Наредба № 11/31.10.2002 г., които очертават "целта на закона" е неоснователен, тъй като тези норми регламентират негативните последици за превозвача при описаните изчерпателно нарушения и не могат да се обвържат с изискванията за предоставяне на разрешителното при разпределението на ЕКМТ/СЕМТ и то "по принцип", с оглед превенция за недопускане на бъдещи нарушения от превозвача. Несъстоятелно е и твърдението за вътрешно противоречие в изводите на първоинстанционния съд, тъй като мотивите на обжалваното решение са в унисон с фактическата обстановка, изяснена по делото, и кореспондират на посочените правни норми, поради което се споделят от настоящата инстанция по реда на чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК. Останалите доводи касаят съществото на спора и са разгледани от първата инстанция, поради което не следва да се обсъждат – предмет на контрол за законосъобразност в настоящата инстанция е съдебното решение, а не оспорения административен акт. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да се остави в сила като обосновано и законосъобразно, постановено при липса на основание по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна, а касационната жалба – без уважение като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,