Решение № 9808 от 08.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5098/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). С Решение № 9767/12.03.2026 г., постановено по адм. дело № 266/2024 г. по описа на Административен съд – София-град, по жалба на „Академика Инвестбилд“ ЕООД е отменен Ревизионен акт (РА) № Р-22221421000175-091-001/17.08.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 1630/15.11.2023 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ („ОДОП“) – София при ЦУ на НАП, в частта на установените задължения по ЗДДС за сумата над 104 330,52 лв. до пълния размер от 107 409,22 лв. – главница, както и за сумата над 48 907,90 лв. до пълния размер от 50 367,13 лв. – лихви, изчислени към 17.08.2023 г. Със съдебното решение е изменен РА, като установените задължения по ЗКПО за 2018 г. вместо в размер на 39 259,46 лв., са определени в размер на 38 120,09 лв., а лихвите – вместо16 473,33 лв., са определени на 15 925,57 лв. В останалата част подадената от дружеството жалба е отхвърлена като неоснователна. Срещу така постановеното съдебно решение са подадени две касационни жалби. С касационната жалба на Директора на Дирекция „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП, подадена чрез пълномощника юрк. Кръстева, първоинстанционното решение се оспорва в частта, с която РА е отменен по отношение на установения корпоративен данък за 2018 г. за размера от 1 139,37 лв. главница, ведно с 547,13 лв. лихви, както и по отношение на ДДС в размер на 3 078,70 лв., ведно с 1 459,23 лв. лихви. Излагат се съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва се реалността на доставката, получена от „Вивабилд Инженеринг“ ЕООД, тъй като стоката не е индивидуализирана в достатъчна степен, както и че от доказателствата по делото не може да бъде формиран извод за последваща реализация. Касаторът оспорва и извода на съда, според който ревизираното дружество е съумяло да докаже реалността на получената от „Стоун Билд Груп“ ЕООД доставка, като се твърди, че не е съобразен предметът ѝ. Сочи се, че представеният приемно-предавателен протокол е непълен и не съдържа предвидените спецификации, като не може да се установи дали се касае за вложения на обекта материал. Доколкото не се доказва реалното получаване на стоките и услугите, касаторът счита, че правилно с РА е отказано признаване на фактурираните разходи за целите на ЗКПО. Искането е за отмяна на първоинстанционното решение в посочената част и за постановяване на друго, с което жалбата срещу процесния РА да бъде отхвърлена. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът – „Академика Инвестбилд“ ЕООД, чрез пълномощника адв. Кирянов, в съдебно заседание, оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила първоинстанционното решение. Касационна жалба е подадена и от „Академика Инвестбилд“ ЕООД, чрез пълномощника адв. Кирянов, с която се иска отмяна на първоинстанционното решение в частта, в която РА е изменен, както и по отношение отхвърлената част от жалбата. Излагат се съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита се, че изводът на съда за липса на реалност на спорните доставки е немотивиран и не намира доказателствена опора. Намира, че необосновано и в разрез с приложимия материален закон решаващата инстанция е приела, единствено въз основа съдържанието на спорните фактури, че предметът на доставките не е индивидуализиран в достатъчна степен, без да извърши дължимия анализ на останалите представени доказателства. Твърди се, че изложените мотиви по отношение на доставчика „Вивабилд Инженеринг“ ЕООД са общи и не отчитат спецификите на всяка от доставките поотделно. Според касатора съдът е предприел твърде формален подход и спрямо фактурите за аванси, приемайки, че преведените по разплащателната сметка на дружеството суми не могат да бъдат съпоставени с фактурите. Намира, че съдът е следвало да съобрази, че съдебно-техническата експертиза е работила въз основа на изображения и позоваване на Google Street view, които не позволяват да се установи с точност вида и обема на извършените СМР. Оспорват се и изводите на решаващата инстанция по отношение на доставките от „Бютимейк“ ЕООД, като се изтъква, че експертизата е установила съответствие между фактурирани и вложени материали и извършени работи, поради което неправилно на дружеството е отказано право на данъчен кредит. Искането е за отмяна на първоинстанционното решение и за постановяване на друго, с което жалбата срещу процесния РА да бъде уважена, а в условията на алтернативност се иска връщане на делото за разглеждане от друг състав на административния съд. Претендира се присъждане на сторените разноски. Ответникът – Директор на Дирекция „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП, чрез пълномощника юрк. Попова, в депозирано писмено становище и в съдебно заседание оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила първоинстанционното решение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационните жалби, направените в тях оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, и съобрази становищата на страните, намира жалбите за процесуално допустими като подадени в преклузивния срок, от легитимирани страни и против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото им съобрази следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд – София-град е бил РА № Р-22221421000175-091-001/17.08.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 1630/15.11.2023 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП, в частта, с която по отношение на „Академика Инвестбилд“ ЕООД са установени задължения по ЗДДС за данъчните периоди м. 05.2018 г., от м. 07.2018 г. до м. 09.2018 г., м. 11.2018 г., м. 01.2019 г., м. 03.2019 г., м. 04.2019 г., м. 06.2019 г., м. 07.2019 г., м. 09.2019 г., м. 10.2019 г., от м. 12.2019 г. до м. 02.2020 г., м. 07.2020 г. и м. 11.2020 г., възлизащи на общо 107 409,22 лв. главница, ведно с 50 367,13 лв. лихви, както и по ЗКПО за данъчните периоди 2018 г. и 2019 г. в общ размер на 59 054,62 лв. главница, ведно с 24 402,13 лв. лихви. В хода на ревизионното производство е установено, че ревизираното дружество е упражнило право на данъчен кредит в общ размер на 85 512,00 лв. по 16 броя фактури, подробно описани в първоинстанционното решение, издадени от „Вивабилд Инженеринг“ ЕООД (предишно наименование „Вива 83“ ЕООД), с предмет „аванси съгласно договор за СМР“, „съгласно договор за СМР“ и „машина за гръб Incline Lover Row”. Въз основа на представените и присъединени към ревизията доказателства, е констатирано, че между „Академика Инвестбилд“ ЕООД, в качеството на възложител, и „Вивабилд Инженеринг“ ЕООД, в качеството на изпълнител има сключен договор за извършване на СМР от 22.03.2018 г. по отношение на обект „Жилищна сграда в УПИ IV - 2163, кв. 102, местност „Кръстова вада“, район „Триадица“, ул. „Борис Велчев“. В чл. 3.1 от договора е посочено, че възнаграждението се определя съгласно действително извършените количества СМР в размер, определен в Приложение № 1, неразделна част от договора. Между страните е подписан Анекс от 12.07.2018 г. към Договор за извършване на СМР от 22.03.2018 г., с който страните конкретизират вида и стойността на възложените СМР – предмет на договора. В Приложение № 2 към Договор за извършване на СМР от 22.03.2018 г. са определени конкретни видове СМР, както и тяхната стойност. В сключения между страните договор не са конкратизирани сумите на авансовите вноски, които следва да се плащат към изпълнителя от страна на „Академика Инвестбилд“ ЕООД. Приходните органи са установили, че „Академика Инвестбилд“ ЕООД и „Вивабилд Инженеринг“ ЕООД са свързани лица по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ДОПК, като управител и на двете дружества е лицето И. Г. М.. По отношение на фактурите с предмет „съгласно договор за СМР“, приходните органи са съобразили, че в хода на производството от ревизираното дружество и от доставчика „Вивабилд Инженеринг“ ЕООД – в рамките на извършената му насрещна проверка, не са били представени приемно-предавателни протоколи за удостоверяване на извършените дейности, като такива са ангажирани с възражението на ревизираното дружество срещу ревизионния доклад, като представените документи не са кредитирани. Изтъкнато е, че в представените протоколи дейностите са възпроизведени така, както са посочени в договора. Отделно – не са посочени имена на лицата, подписали се за възложител и изпълнител, но подписът е един и същ – на управителя на двете дружества – И. М.. Формиран е решаващ извод за липса на реалност на спорните доставки, поради което и на основание чл. 9 вр. чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 ЗДДС на „Академика Инвестбилд“ ЕООД е отказано право на данъчен кредит. Доколкото е отречена реалността на СМР, приходните органи са отрекли правото на данъчен кредит на ревизираното дружество и по фактурите с предмет „аванси съгласно договор за СМР“, като са посочили, че не може да бъде установено преведените по банков път суми към кои фактури се отнасят. Поради липсата на действително настъпили данъчни събития и на основание чл. 25, ал. 1 и ал. 7 ЗДДС на ревизираното дружество е отказано право на данъчен кредит и по посочените фактури. Установено е също, че фактура № 1000000003/26.04.2018 г. с предмет „СМР по договор от 22.03.2018 г.“, издадена от „ВИВА 83 ЕООД, не е представена, поради което разходът по нея не е признат. По отношение на фактурата с предмет „машина за гръб Incline Lover Row”, за да откажат право на данъчен кредит, приходните органи са посочили, че от доставчика – „ВИВА 83 ЕООД, не е представен документ за придобиване на машината, която липса не се преодолява посредством представена фактура за последваща продажба на оборудването. По време на ревизията е констатирано също, че „Академика Инвестбилд“ ЕООД е упражнило право на данъчен кредит в общ размер на 16 985,17 лв. по 3 броя фактури, издадени от „Бютимейк“ ЕООД, с предмет алуминиеви витрини и профили, дограма, стъклопакети, входни врати, парапети и др. Установено е, че между ревизираното дружество, в качеството на възложител, и „Бютимейк“ ЕООД, в качеството му на изпълнител, е сключен договор от 20.07.2018 г. за изпълнение на СМР, като видовете СМР касаят същия обект, довършителните работи по който са били възложени на „ВИВА 83“ ЕООД. Съгласно Договора количествата, цените и сроковете за извършване са определени и описани в Приложение № 1, неразделна част от договора. Към спорните фактури не са представени приемно-предавателни протоколи, като такива са представени с възражението срещу РД, поради което не са кредитирани от ревизиращите. По изложените съображения и на основание чл. 6 и чл. 9 вр. чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 ЗДДС на „Академика Инвестбилд“ ЕООД е отказано право на данъчен кредит по фактурите, издадени от „Бютимейк“ ЕООД. През данъчния период м. 07.2018 г. ревизираното дружество е упражнило право на данъчен кредит в размер на 2 278,75 лв. по фактура, издадена от „Стоун Билд Груп“ ЕООД. В писмени обяснения е посочено, че закупеният по фактурата гранит е вложен в обекта на ул. „Борис Велчев“, но според приходните органи предметът на доставката не е индивидуализиран в достатъчна степен, както и не са представени доказателства за натоварване, транспортиране и разтоварване на стоката. Посочено е, че гранитът би следвало да е монтиран към 03.09.2018 г., от която дата има съставен протокол за посещение на сградата, в който обаче е посочено, че към този момент на стълбищата и терасите няма поставени плочки. Формиран е краен извод за липса на реалност на доставката, поради което и на основание чл. 6 и чл. 9 вр. чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 ЗДДС на „Академика Инвестбилд“ ЕООД е отказано право на данъчен кредит по фактурата, издадена от „Стоун Билд Груп“ ЕООД. С оглед констатациите на приходните органи по отношение приложението на ЗДДС, с процесния РА на „Академика Инвестбилд“ ЕООД са установени задължения за корпоративен данък за данъчните периоди 2018 г. и 2019 г. Изложени са съображения, че доколкото спорните фактури не отразяват действително извършени стопански операции, разходите по тях не следва да се признават за данъчни цели съгласно чл. 10, ал. 1 вр. чл. 26, т. 2 и чл. 16, ал. 2, т. 4 ЗКПО. При оспорване на акта по административен ред оранът по чл. 152, ал. 2 ДОПК го е потвърдил в цялост. В хода на съдебното производство са допуснати съдебно-техническа експертиза и комплексна съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза, заключенията по които са кредитирани от съда и не са оспорени от страните. При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд, след извършена проверка съгласно чл. 146 и чл. 168 АПК, както и на основание чл. 160, ал. 2 ДОПК, е приел, че актът е издаден от компетентни органи, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Относно материалната законосъобразност на РА, са изложени съображения, според които не се установява реалността на доставките, получени от „ВИВА 83 ЕООД, като са споделени мотивите на приходните органи, обусловили некредитирането на представените приемно-предавателни протоколи. Посочено е, че предметът на доставките не е индивидуализиран в достатъчна степен. Потвърдени са и изводите на ревизиращия екип досежно невъзможността преведените авансови плащания да бъдат отнесени към конкретни фактури. По отношение на фактурата за получено фитнес оборудване, въз основа на представени в хода на съдебното производство доказателства, съдът е приел, че се установяват произходът и предаването на машината, както и последващата ѝ реализация, поради което РА е отменен в тази му част. Жалбата на „Академика Инвестбилд“ ЕООД е отхвърлена в частта относно получените от „Бютимейк“ ЕООД доставки на дограма, алуминиеви профили и врати, с мотиви за липса на доказателства за реалност на доставките, както и поради общо формулиране на предмета им. С първоинстанционното решение е отменен РА спрямо фактурата, издадена от „Стоун Билд Груп“ ЕООД, като е прието, че закупеният гранит е вложен в обекта на ревизираното дружество. Доколкото РА е отменен частично с мотиви за доказана реалност на получените доставки на стоки и услуги, съдът е приел, че съответните разходи следва да се признаят за данъчни цели, поради което е отменил акта в съответните му части, с които са установени задължения по ЗКПО. Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно. Разпоредбата на чл. 68, ал. 2 ЗДДС обуславя възникването на правото на приспадане на данъчен кредит на данъчно задълженото лице от кумулативното осъществяване на елементите от регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав. Същият, наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 ЗДДС, включва и установяването на реалното извършване на услугите по облагаемата доставка – арг. от чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, съответно реалното предаване и приемане на стоките по доставката, съобразно изискването на чл. 6, ал. 1 ЗДДС. В тежест на лицето, претендиращо право на данъчен кредит, е да докаже, че декларираните доставки на стоки и/или услуги са изпълнени и че същите са използвани за последващи облагаеми доставки или във връзка с икономическата му дейност. Както е прието в т. 33 от решение на СЕС по дело С-154/20, Kemwater ProChemie s.r.o.: „данъчната администрация не може да сведе проверката единствено до самата фактура. Тя трябва да вземе предвид и допълнителната информация, предоставена от данъчно задълженото лице. От друга страна, именно данъчно задълженото лице, което иска приспадането на ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това. Следователно данъчните органи могат да изискат от самото данъчно задължено лице доказателствата, които считат за необходими, за да преценят дали следва да се допусне исканото приспадане (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C 281/20 и цитираната съдебна практика)“. Националната юрисдикция, в съответствие с националните правила на доказване, следва да извърши цялостна проверка на фактите, за да прецени налице ли са основания за признаване на претендираното право на приспадане. (т. 37 от решение на СЕС от 18 юли 2013 г. по дело С-78/12, Евита К). Материалноправните предпоставки за възникване правото на приспадане са формулирани нееднократно в съдебната практика на СЕС, а и тази на ВАС. С т. 25 от Решение от 13 февруари 2014 г. по дело С-18/13 на СЕС е прието: „Освен това от текста на член 168, буква а) от Директива 2006/112 следва, че за да се ползва от правото на приспадане, е необходимо, от една страна, заинтересуваният да бъде данъчно задължено лице по смисъла на тази директива, и от друга страна, стоките или услугите, на които се основава това право, да се използват впоследствие от данъчно задълженото лице за целите на собствените му облагаеми сделки, а нагоре по веригата тези стоки или услуги трябва да бъдат доставяни от друго данъчно задължено лице (вж. Решение по дело Боник, посочено по-горе, точка 29 и цитираната съдебна практика). Следователно, ако тези условия са изпълнени, приспадането по принцип не може да бъде отказано.“. По касационната жалба на Директора на Дирекция „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП: Неоснователно в касационната жалба се поддържа, че не са ангажирани надлежни доказателства във връзка с реалността на доставката по фактура № 10000000001/21.07.2020 г., издадена от „Вивабилд Инженеринг“ ЕООД, с предмет „Машина за гръб Incline Lover Row”. Основните мотиви, обосновали отказа правото на данъчен кредит по посочената фактура, се свеждат до липса на първичен документ за придобиване на оборудването от доставчика, както и се твърди, че предметът на доставката не е индивидуализиран в достатъчна степен. В тази връзка, следва да се посочи, че в хода на съдебното производство, от страна на „Академика Инвестбилд“ ЕООД, са представени договор за доставка на оборудване от 11.03.2014 г., сключен между „Дамати“ ЕООД, в качеството му на доставчик на „Вива 83“ ЕООД, с предмет доставка на фитнес оборудване от американската компания Startrac. Към договора е представено и Приложение А, съдържащо описание на оборудването, включително фактурираната машина, подписано и подпечатано двустранно от управителите на „Дамати“ ЕООД и „Вива 83“ ЕООД. Съгласно Приложение Б към Договора закупеното оборудване е предадено, съответно прието от прекия доставчик – „Вива 83“ ЕООД. От ревизираното дружество са представени и доказателства за придобиване на оборудването от предходния по веригата доставчик („Дамати“ ЕООД). Противно на твърденията на приходната администрация, за доставката на машината, получена от „Вива 83“ ЕООД, е налице плащане по банков път, в който смисъл е и заключението по ССчЕ. По делото е представена и фактура за последваща реализация на оборудването. Правилно и обосновано административният съд е приел, че „Академика Инвестбилд“ ЕООД е доказало наличието на изискуемите предпоставки, обуславящи законосъобразното упражняване правото на данъчен кредит по отношение на получените доставки по фактура № 0000000498/19.07.2018 г., издадена от „Стоун Билд Груп“ ЕООД с предмет гранит и рязане на гранит. В подкрепа реалността на доставката към фактурата е представен приемно-предавателен протокол № 1764/09.07.2018 г., данните от който кореспондират с фактурата – предмет на доставката, като са посочени брой стъпала и квадратни метри на нарязаните плочи. Според заключението по СТЕ видът и количеството на материала отговарят на реално вложените в обекта, като противно на твърденията на приходната администрация, възложената на „Стоун Билд Груп“ ЕООД доставка се различава от тези, уговорени с „Вива 83“ ЕООД. При установена реалност на посочените доставки, правилно съдът е отменил РА и по отношение на установените допълнителни задължения по ЗКПО, тъй като разходите, като документално обосновани, следва да се признаят за данъчни цели съгласно чл. 26, т. 2 вр. чл. 10, ал. 1 ЗКПО. По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна, а първоинстанционното решение в оспорените му части – правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. По касационната жалба на „Академика Инвестбилд“ ЕООД: Обосновано в касационната жалба се твърди, че дружеството е представило достатъчно и убедителни доказателства, обосноваващи извод за реалност на доставките по процесните фактури. Противно на изложените в съдебното решение мотиви, „Академика Инвестбилд“ ЕООД, чиято е доказателствената тежест, е съумяло да докаже горепосочените предпоставки за признаване правото му на данъчен кредит по фактурите за СМР услуги и аванси във връзка с тях, издадени от „Вива 83“ ЕООД, както и по фактурите с доставчик „Бютимейк“ ЕООД. По-конкретно, установява се от доказателствата по делото, че фактурите, издадени от „Вива 83“ ЕООД, с предмет съгласно договор за СМР, са издадени във връзка с услуги, предоставени по отношение на обект по отношение на обект „Жилищна сграда в УПИ IV - 2163, кв. 102, местност „Кръстова вада“, район „Триадица“, ул. „Борис Велчев“, съгласно сключен между дружествата Договор от 22.03.2018 г. Към всяка от фактурите е приложен двустранно подписан Протокол за отчитане и приемане на действително извършени СМР (Протокол Обр. 19), съдържащ подробно описание на действително извършените СМР – напр. „доставка и полагане на хидроизолация с посипка“; „полагане на машинна мазилка по етаж 1, 2, 3 и 4 в сграда“ и т.н. В протоколите са отразени мярка, количество, единична цена и обща стойност на извършените услуги. Налице е счетоводно отразяване на стопанските операции и включване на спорните фактури в счетоводствата на двете дружества, както и е налице разплащане, в който смисъл е заключението по неоспорената ССчЕ. По отношение на доставчика е била извършена ревизия, приключила с издаване на РА № 22221423005793-091-001/28.05.2024 г. с обхват на ревизията по ЗДДС 01.07.2020 г. – 28.02.2021 г., частично припокриващ се с процесния, в който РА не се установяват констатации за неправомерно или начислен без основание ДДС. Нещо повече – според заключението по ССчЕ не се установява дружеството – доставчик да има непогасени задължения към бюджета. Според допълнителното заключение по СТЕ, изготвено след извършен допълнителен оглед на сградата, вещото лице е дало становище, че видовете СМР, описани в представените протоколи обр. 19, отговарят по вид и количество на действително изпълнените в обекта. Експертизата в частта, даваща становище относно възможността/невъзможността СМР да бъдат извършени от „Вива 83“ ЕООД, не следва да се кредитира, тъй като надхвърля поставените задачи и е изготвена въз основа на изображения от Google Street View, чието качество е неясно и които не се ползват с достоверна дата. Не могат да бъдат споделени и съображенията на приходните органи и на съда по отношение на фактурите, отразяващи авансови плащания във връзка с договора за СМР. Основният мотив, довел до отказ правото на данъчен кредит по тези фактури, е обвързан с липсата на реалност на СМР, както и невъзможност за съпоставка между сумите, посочени в данъчните документи, и тези, преведени по банков път. Както вече бе посочено, реалността на СМР е доказана посредством ангажираните от дружеството доказателства, поради което и на основание чл. 25, ал. 7 вр. ал. 1 ЗДДС в полза на „Академика Инвестбилд“ ЕООД следва да се признае право на данъчен кредит по фактурите с предмет авансови плащания. В РД и РА не се съдържат конкретни съпоставки и констатации относно разминаванията. С оглед изложените съображения, първоинстанционното решение, в посочената му част, следва да бъде отменено и вместо него да бъде уважена жалбата на дружеството против РА. Основателно в касационната жалба се сочи, че първоинстанционният съд неправилно е приел за недоказани и доставките по фактурите, издадени от „Бютимейк“ ЕООД. С процесният РА са установени задължения по ЗДДС в резултат на отказано право на данъчен кредит по 3 броя фактури с предмет дограма, врати, профили и др. Възложените услуги са уговорени между страните съгласно Договор от 20.07.2018 г., като е представено и Приложение 1 към Договора, в което се съдържа конкретно и детайлно описание на предмета на доставките – напр. „алуминиева витрина, студен профил, цвят: тъмен дъб; пълнеж: 20 мм Бяло 5 мм/Бяло 4 мм“. Във връзка с доставките се установява, че същите са вложени на обекта на дружеството, като е налице счетоводно отразяване на стопанските операции и включване на спорните фактури в счетоводствата на двете дружества, както и е налице разплащане, в който смисъл е заключението по неоспорената ССчЕ. Предметът на доставките е индивидуализиран в достатъчна степен, като от заключението по СТЕ се установява, че доставките се различават от уговорените и доставени от „Вива 83“ ЕООД, противно на доводите на данъчните органи. Според експерта отразените във фактурите стоки и материали съответстват на действително вложените в обекта на дружеството. Съобразно изложеното, решението следва да бъде отменено в тази му част, като жалбата на дружеството следва да бъде уважена по отношение на установените допълнителни задължения по ЗДДС във връзка с фактурите, издадени от „Бютимейк“ ЕООД. Доколкото изпълнението на кумулативните предпоставки относно правото на данъчен кредит е доказано, първоинстанционното решение се явява неправилно и в частта, с която е отхвърлена жалбата относно съответните задължения по ЗКПО. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. Разпоредбата на чл. 26, т. 2 ЗКПО гласи, че не се признават за данъчни цели разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. В конкретния случай се установява наличието на реално осъществени стопански операции, които са и документално обосновани, поради което условията за признаване на разходите са изпълнени. Следва да се посочи, че фактура № 1000000003/26.04.2018 г. с предемт „СМР по Договор от 22.03.2018 г.“, издадена от „Вива 83“ ЕООД, не е представена по делото. Във връзка с посочения данъчен документ на „Академика Инвестбилд“ ЕООД са установени, видно от РД (стр. 7 и стр. 8), единствено задължения по ЗКПО, а не както погрешно се сочи в Решение № 1630/15.11.2023 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП такива по ЗДДС. С оглед изложеното и доколкото данъчният документ не е представен, решението следва да бъде оставено в сила по отношение на установения корпоративен данък в размер на 8 950,00 лв., ведно със съответните лихви, в резултат на непризнатия за данъчни цели разход по фактурата в размер на 89 500,00 лв. По разноските: При този изход на спора, разноски се следват в полза на всяка от страните. За първоинстанционното производство „Академика Инвестбилд“ ЕООД е понесла разноски в общ размер на 10 470,24 евро. Съобразно уважената част от жалбата, в полза на дружеството се следват разноски в размер на 9 919,50 евро. В полза на приходната администрация се следва юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК вр. чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ в размер на 50 евро, който размер е съобразен с фактическата и правна сложност на спора, отхвърлената част от жалбата и осъществената от юрисконсулта защита. За касационната инстанция „Академика Инвестбилд“ ЕООД е понесло разноски в общ размер на 9 247,86 евро, от които, пропорционално на уважената част на жалбата, в полза на дружеството се следва сума в размер на 8 761,40 евро. В полза на приходната администрация се следва юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК вр. чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ в размер на 50 евро, който размер е съобразен с фактическата и правна сложност на спора, отхвърлената част от жалбата и осъществената от юрисконсулта защита. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение