Решение № 8286 от 30.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4355/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Сити Кеш ООД срещу решение 2568 от 18.03.2025 г. по адм. дело 8/2025 г. на Административен съд Пловдив. С обжалваното решение АС Пловдив е отменил отказ на Сити Кеш ООД, обективиран в писмо от 20.12.2024 г. да предостави на Г. С. Д. информация за обработваните лични данни, ведно с копие на носителите на тези лични данни, а именно договор за потребителски кредит 843320 от 10.04.2023 г. и върнал преписката на административния орган за предприемане на действия по искането на Г. Д., при спазване на указанията на съда, в едномесечен срок от влизане в сила на решението. Касационният жалбоподател поддържа, че решението е неправилно поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК. Излага доводи, че съдът неправилно е отменил отказ на дружеството да предостави информация за обработваните лични данни на Г. Д., т. к. не е сезиран с такова искане, а само относно копие от договора за потребителски кредит. Намира, че съдът неправилно е тълкувал и приложил член 15, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2016/679, като счита, че разпоредбата не предвижда изрично задължение за администратора на лични данни да предостави копие от носителите на лични данни на субектите на данни. При тези доводи, развити подробно в касационната жалба, иска да се отмени решението и се отхвърли първоначалната жалба. Ответникът по касационната жалба Г. С. Д., чрез пълномощника си, представя писмен отговор, в който поддържа, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за отмяната му. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: По делото е установено, че с молба от 20.12.2024 г. Г. С. Д. е поискала на основание член 15 и 20 от Регламент (ЕС) 2016/679 в качеството й на субект на данни да й бъдат предоставени копия от договор за паричен заем 843320 от 10.04.2023 г., сключен между нея и Сити Кеш ООД, който съдържа нейни лични данни. С писмо от 20.12.2024 г. от името на Сити Кеш ООД заявителката е уведомена, че Сити Кеш ООД обработва нейни лични данни, предоставя й се достъп до данни и копие от данни, които се обработват от администратора на лични данни, с приложение 1 от писмото. Във връзка със заявеното искане за предоставяне на договор за потребителски кредит 843320, на основание чл. 11, ал. 1, т. 12 от Закона за потребителските кредити е информирана, че тази информация не съдържа лични данни, какъвто е предмета на упражнените права от субекта на данни, съгласно член 15 и 17 от Регламент (ЕС) 2016/679. В жалбата си до съда Г. Д. е заявила, че обжалва отказ на Сити Кеш ООД, обективиран в писмо от 20.12.2024 г., изпратено на електронната й поща, да предостави информация за обработваните лични данни, ведно с копие на носителите на тези лични данни. С обжалваното решение съдът правилно е приел, че договорът за кредит съдържа лични данни по определението на член 4, параграф 1 ОРЗД и отказът на администратора на лични данни на достъп на субекта на данни до информацията по член 15, параграф 1 ОРЗД е незаконосъобразен. Съгласно чл. 37б, ал. 1 от Закона за защита на личните данни субектът на данни упражнява правата си по член 15 22 от Регламент (ЕС) 2016/679 чрез писмено заявление до администратора на лични данни или по друг определен от администратора начин. Първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви по отношение наведените доводи на дружеството, че не е следвало да предоставя копия от носителите на лични данни и аргументирано ги е отхвърлил като неоснователни. При решаване на материалноправния спор съдът правилно се е позовал на член 15, параграф 1 ОРЗД, според който всеки субект има право да поиска достъп до данните и информацията, отнасящи се до него. Субектът на данни има право да поиска от администратора на лични данни потвърждение дали администратора обработва негови лични данни и ако това е така - достъп до данни и информация в обема посочен в цитираната разпоредба. В съответствие с разпоредбите член 12, параграф 1 във връзка с член 15 от Регламент (ЕС) 2016/679, съдът е приел, че администраторът на лични данни следва да предостави копие на документа, както и потвърждение дали се обработват негови лични данни. Неоснователни са доводите в касационната жалба, свързани с Решение на СЕС от 4 май 2023 г. по дело С-487/2021 г. Решението не налага извод за освобождаване от ангажимента да предостави копие на сключените договори между страните. В решението си Съдът на ЕС приема, че: 1. Член 15, параграф 3, първо изречение от Регламент (ЕС) 2016/67 трябва да се тълкува в смисъл, че правото да се получи от администратора копие от личните данни, които са в процес на обработване, изисква на субекта на данните да се предостави точна и разбираема реплика на всички тези данни. Това право предполага правото на получаване на копие от извлечения от документи и дори от цели документи или от извлечения от бази данни, които в частност съдържат посочените данни, ако предоставянето на такова копие е задължително, за да може субектът на данните ефективно да упражни предоставените му с този регламент права, като се подчертава, че в това отношение трябва да се вземат предвид правата и свободите на други лица. 2. Член 15, параграф 3, трето изречение на Регламент(ЕС) 2016/679 трябва да се тълкува в смисъл, че съдържащото се в него понятие "информация" се отнася изключително до личните данни, копие от които администраторът трябва да предостави съгласно първото изречение от този параграф. В съответствие с решението на СЕС съдът точно е посочил, че с оглед принципите на прозрачност и отчетност е необходимо администраторът на лични данни да предостави копие на документите, носители на лични данни на заявителя, за да има възможност ефективно да упражни правата си и провери дали свързаните с него данни са точни и се обработват законосъобразно. Не се кредитират също доводите, че съдът се е произнесъл свръхпетитум, т. к. видно от заявлението и жалбата до съда, предмет на искането на Г. Д. е предоставяне на информация за обработваните лични данни, ведно с копие на носителите на тези лични данни. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно и не са налице касационни основания за отмяната му. С оглед изхода на спора и направеното своевременно искане за присъждане на разноски от пълномощника на касационния ответник, Сити Кеш ООД следва да заплати на адвокат С. Паров сумата 1000лв. разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата за оказаната безплатна правна помощ на Г. С. Д.. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,