Решение № 1474 от 29.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3567/2019 г.

Решение № 1474 от 29.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3567/2019 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Добро управление 2014 - 2020 г.", седалище гр. София, бул. "Дондуков" № 1, срещу Решение № 7844 от 21.12.2018 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело № 7434/2018 г. С обжалваното решение съдът е отменил Решение №ФК-2018-123 от 25.06.2018 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Добро управление", с което на Института по психология в Министерството на вътрешните работи е определена финансова корекция в размер на 10% от допустимите разходи по договор № 5785 опм-31-578 мпд-13 от 08.02.2018 г. с "АСЕС" ЕООД. Касационният жалбоподател – ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Добро управление 2014 – 2020 г.", счита обжалваното решение за недопустимо, алтернативно – за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 АПК. Неправилен счита извода на съда, че адресатът на акта представлява административна структура без правосубектност. От съдържанието на административния акт по категоричен начин се идентифицира адресатът на акта, а именно Министерството на вътрешните работи (МВР), в чиято структура е Институтът по психология – МВР. Действията на Управляващия орган във връзка с връчването на акта, потвърждават изложените твърдения. При постановяване на съдебния акт съдът е допуснал и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като жалбата е подадена от лице, чиито права и законни интереси не са засегнати. Жалбата е депозирана от името на министъра на вътрешните работи, а не от Министерство на вътрешните работи, което се представлява от министъра, чрез съответния процесуален представител. Изложените аргументи обосновават недопустимост на проведеното производство. Моли съда да обезсили обжалваното решение, "като неправилно в частта, с която първоинстанционният съд е приел, че за адресат на акта е посочена административна структура без правосубектност". Така посочени правните основания, съотнесени към изложеното в касационната жалба досежно образуваното пред Административен съд, София град, административно дело, дава основание на съда да приеме, че касаторът иска обжалваното съдебно решение да бъде обезсилено като недопустимо. Алтернативно моли съда или да отмени съдебното решение и да постанови друго, с което да отхвърли жалбата на Министерство на вътрешните работи, или да върне акта на Управляващия орган с изрични указания за изменение на същия. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от юрист И. Костовски. Ответникът по касационната жалба – Министерство на вътрешните работи, оспорва жалбата като неоснователна. По отношение на доводите на касатора относно адресата на акта сочи, че същите са необосновани. Посочването на административна структура за адресат на акта, не може да се приеме за равнозначно на ведомството, от чието организационно звено е част. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Не претендира разноски. Ответникът се представлява от юрисконсулт Ю. Попов. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът е постановил съдебния акт при правилно приложение на материалния и процесуалния закон. Правилни счита изводите на съда, че е налице неправосубектност на посочения в оспорения административен акт адресат. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е основателна. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел за установено от фактическа страна следното: На 27.12.2016 г. между ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Добро управление 2014 - 2020 г." и Министерство на вътрешните работи, в чиято структура е Институтът по психология – МВР, е сключен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за проект "Разширяване експертния капацитет на служителите на МВР за превенция на агресивни прояви в обществото, корупция и радикализация" на стойност 3 450 059, 08 лв. при максимален размер на безвъзмездната помощ равен на размера на верифицираните разходи за изпълнение на проекта, но не повече от стойността му, при съотношение 85% от Европейския социален фонд и 15% национално съфинансиране. На 06.07.2017 г. министърът на вътрешните работи упълномощава директора на Института по психология (ИП) в Министерство на вътрешните работи да организира и възлага обществени поръчки по реда на Закона за обществените поръчки (ЗОП), както и да сключва договори за тяхното изпълнение, в това число и по проект "Разширяване експертния капацитет на служителите на МВР за превенция на агресивни прояви в обществото, корупция и радикализация". На 21.08.2017 г., с Решение № 5785 мпр-70, директорът на Института по психология – МВР, открива обществена поръчка с предмет "Технологично обезпечаване на проекта (доставка на оборудване)" с две обособени позиции: Обособена позиция № 1 – "доставка на мобилни работни станции и мишки към тях" и Обособена позиция № 2 – "доставка на полиграфи и компоненти за тях". На 30.11.2017 г., с Решение № 5785 мпр-104, директорът на Института по психология – МВР, на основание чл. 110, ал. 1, т. 1 ЗОП, прекратява поръчката по Обособена позиция № 1 с мотив, че няма постъпили оферти в срока за тяхното подаване, съгласно представен от деловодството списък № 5785 р-23425 от 16.10.2017 г. На 30.11.2017 г. с Решение № 5785 мпр-105, директорът на Института по психология – МВР, на основание чл. 109 ЗОП, определя за изпълнител на обществената поръчка за обособена позиция № 2 – "доставка на полиграфи и компоненти за тях" – "АСЕС" ЕООД. На 08.02.2018 г. Министерство на вътрешните работи сключва с "АСЕС" ЕООД Договор № 5785 опм-31-5785 мпд-13 за изпълнение на обществената поръчка с предмет "Доставка на полиграфи и компоненти за тях" на стойност 57 999, 99 лв. без данък добавена стойност. На 08.05.2018 г. ръководителят на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма (ОП) "Добро управление 2014 - 2020 г. " уведомява директора на Института по психология – МВР, че при извършен последващ контрол на проведената открита процедура за възлагане на обществена поръчка, с предмет "Технологично обезпечаване на проекта (доставка на оборудване)" по Обособена позиция № 2 са установени нарушение на чл. 104, ал. 5 ЗОП във вр. с т. 17 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (Наредбата), и на чл. 112, ал. 1 ЗОП във вр. с т. 13 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата. На 23.05.2018 г. директорът на Института по психология – МВР подава възражение и представя доказателства за нарушението по чл. 112, ал. 1 ЗОП. На 25.06.2018 г., с Решение № ФК-2018-123, издадено на основание чл. 73, ал. 1-3 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Добро управление 2014 – 2020" определя на Института по психология в МВР за нарушения на чл. 104, ал. 5 ЗОП във вр. с т. 17 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата, финансова корекция в размер на 10% върху допустимите разходи по засегнатия договор № 5785 опм-31-5785 мпд-13 от 08.02.2018 г., сключен по Обособена позиция № 2, с изпълнител "АСЕС" ЕООД. Установено е едно от констатираните при извършения последващ контрол нарушения: комисията е допуснала забранено изменение на предложението за изпълнение на поръчката на участника, определен за изпълнител, в рамките на процедурата по чл. 104, ал. 5 ЗОП. Въз основа на така установените факти съдът приема от правна страна, че основният спорен между страните по делото въпрос е свързан с приложението на чл. 104, ал. 5 ЗОП. Участникът в процедурата е предложил преди изискването на разяснения по реда на чл. 104, ал. 5 ЗОП, стойности под минимално изискуемите обявени от възложителя. Когато се възползва възможността за даване на разяснения и допълнителни доказателства, не следва да се внася промяна в техническото и ценовото предложение на участниците. Като е приел, че е налице забранено изменение на предложението за изпълнение на поръчката, ръководителят на УО на ОП "Добро управление 2014-2020 г." е достигнал до правилен и законосъобразен извод. Размерът на финансовата корекция е определен правилно, чрез пропорционалния метод, предвид характера на нарушенията. В конкретния случай финансовото отражение, не е и не би могло да бъде конкретно определено, но според УО е определяемо по реда на чл. 72, ал. 3 ЗУСЕСИФ. Нарушението е от такъв вид и сериозност, даващи възможност за налагане на финансова корекция в намален размер – 10%, който обаче правилно не може да бъде сведен до предвидения минимум заради трансграничния интерес, който е бил засегнат с допуснатата нередност, като той следва да се счита наличен заради обявяването на ОП в Официален Вестник на ЕС. По отношение адресата на административния акт, съдът приема за безспорно установено, че договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за проект "Разширяване експертния капацитет на служителите на МВР за превенция на агресивни прояви в обществото, корупция и радикализация" е с бенефициер Министерството на вътрешните работи (Институт по психология – МВР). Съгласно чл. 37, ал. 2 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР), Институтът по психология е основна структура на МВР, а съгласно чл. 2 от Правилника за устройство и дейността на Института по психология към МВР, същият няма самостоятелен статут. Горното обосновава извод, че адресат на обжалвания акт следва да бъде Министерството на вътрешните работи. Като е посочил друг адресат – "Институт по психология към МВР", който няма самостоятелна правосубектност, административния орган е издал незаконосъобразно решение, което следва да се отмени. Решението е неправилно. Видно от диспозитива на оспорения индивидуален административен акт негов адресат е Институтът по психология на Министерството на вътрешните работи. Жалбата, с която е сезиран първоинстанционният съд, е подадена от министъра на вътрешните работи. Очевидно, министърът на вътрешните работи не е адресат на оспорения акт, а и в качеството му на административен орган негови субективни права и законни интереси не могат да бъдат засегнати, поради което и не е надлежна за оспорването му страна. Жалбата, с която първоинстанционният съд е сезиран, е подадена чрез юрисконсулт, за който по делото е приложено пълномощно от министъра на вътрешните работи в качеството му на представляващ министерството и в качеството му на административен орган. Вярно е, че първоинстанционният съд не е оставил без движение жалбата и не е указал на подалия я процесуален представител да уточни от името на кого от двамата представлявани е подал жалбата, но с Определение № 5691 от 14.09.2018 г. е конституирал като жалбоподател Министерството на вътрешните работи. Именно министерството в хода на съдебното производство е надлежно призовано и представлявано, с оглед на представите по делото пълномощни, поради което с негово участие е проведено цялото съдено прозиводство. Наред с това, следва да се посочи, че касаторът не може да се позовава на нарушение процесуални права на другата страна. Ако министерството счита, че е било неправилно представлявано би могло да упражни правото си на защита. С оглед на горното обжалваното съдебно решение не е постановено при наличие на абсолютна процесуална пречка за допустимост на съдебното производство – подадена жалба от ненадлежна страна. Напротив. Жалбата е подадена от надлежната страна – Министерството на вътрешните работи, тъй като именно министерството е страна по договора за безвъзмездна финансова помощ, във връзка с чието изпълнение е и процесната финансова корекция, определена по основание и размер с оспорения акт. Първоинстанционният съд приема, че оспореният акт е незаконосъобразен, тъй като неправилно е определен неговият адресат. Безспорно е, че адресатът е задължителен реквизит на всеки индивидуален административен акт, но не всяка неточност в наименованието на адресата на акта е основание за незаконосъобразност на акта, защото релевантното в случая е засегнатият от акта правен субект дали е упражнил правото си на съдебна защита. Очевидно в случая органът при изписването на адресата на акта не е вписал наименованието на бенефициера, а само наименованието на субекта, за когото по силата на договора за безвъзмездна помощ е предназначена помощта. Но Институтът по психология, не само не е правосубектен, както правилно приема и първоинстанционният съд с оглед на чл. 37, ал. 2 и чл. 51, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), по-важното е, че първо, с оглед на дефиницията на бенефициер именно министерството отговаря за започването и изпълнението на проекта, и второ, че институтът не е бюджетна организация по смисъла на § 1, т. 5 от Закона за публичните финанси. Такова е министерството, поради което и възстановяването на средствата, съответно невъзстановяването на вече изразходвани бюджетни средства, т. е. разходването на тези бюджетни средства, следва да стане въз основа на акт на разпоредителя с бюджетни средства. С оглед на горното, мотивите на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорения акт поради неправилно посочване на адресата на акта в конкретния случай са неправилни. Неточното изписване на адресата на акта не е повлияло на неговата законосъобразност, тъй като посоченият за адресат е част от структурата на бенефициера. Първоинстанционният съд приема за правилни мотивите на административния орган за осъществен от бенефициера фактическият състав на нередността за нарушение на чл. 104, ал. 5 ЗОП. Този извод на първоинстанционния съд е правилен. Както обосновано приема първоинстанционният съд, с оглед на разпоредбата на чл. 104, ал. 5 ЗОП, възможността възложителят да изиска от участниците да предоставят разяснения и допълнителни доказателства не може да води до промени в техническото и ценово предложение на участниците. От доказателствата по делото е безспорно, че възложителят е направил точно обратното, като чрез разясненията, дадени от участника – представено ново техническо предложение, което за разлика от първото представено, отговаря на изискванията на техническата спецификация, е приел за съответна на техническата спецификация офертата на избрания за изпълнител. Това прави обоснован извода на първоинстанционния съд и на органа за осъществено от възложителя – бенефициер нарушение на правото на Съюза и на свързаното с него национално право, т. е. за осъществен елемента нарушение на фактическия състав на нередността. Налице е и третият елемент на нередността – вредата, тай като с оглед на характера на нарушението не може да се изключи възможността за отрицателно въздействие върху бюджета на Съюза, ако възложителят бе отстранил участника и бе провел нова процедура. Нередността правилно е квалифицирана като такава по т. 17 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата, редакция към датата на издаване на акта, като органът е изложил мотиви защо приема определения размер на финансовата корекция, който е съобразен с тежестта на нарушението. Поради изложеното, мотивите на първоинстанционния съд за осъществена от бенефициера нередност и за правилно определения за нея размер на финансовата корекция, са правилни. Тъй като първоинстанционният съд е отменил финансовата корекция единствено поради приетото за неправилно дефиниране на адресата на акта, а с оглед на гореизложеното касационният съд приема, че този мотив на съда е неправилен, то налице са предпоставките за отмяна на обжалваното решение и постановяването на друго, с което жалбата на Министерството на вътрешните работи срещу Решение № ФК-2018-123 следва да бъде отхвърлена. С оглед на изхода от спора, направено от касатора искане и на основание чл. 143, ал. 4 АПК и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. на Върховния административен съд по тълкувателно дело № 5/2009 г. съдът следва да осъди Министерството на вътрешните работи да заплати на Администрацията на Министерския съвет – юридическото лице, в чиято структура е органът – касатор, направените по делото разноски за двете инстанции. Същите, видно от доказателствата по делото са в размер на 69, 59 лв. държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение. Размерът на юрисконсултското възнаграждение съдът определя на по 100, 00 лв. за всяка инстанция на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд