Решение № 3254 от 7.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 995/2014 г.

Решение № 3254 от 7.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 995/2014 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 122е, ал. 1 ЗОП във връзка с чл. 208 - 228 АПК. Образувано е по касационна жалба на Милчо Ламбрев в качеството му на Генерален директор на ДП "Национална компания железопътна инфраструктура" срещу решение № 1693 от 18.12.2013 г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), постановено по преписка № КЗК-1428 от 29.11.2013 г. С него органът по преразглеждане е отменил решението му, с което е открита процедурата за възлагане на обществената поръчка и е възложила на ДП "Национална компания железопътна инфраструктура" разноските, направени от "Екотой сервиз" ООД в размер на 4 300 лв. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението като се релевира допуснато нарушение на материалния закон. По изложените съображения в нея се моли, то да се отмени. Процесуалният представител на касатора претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение от страна на ответната страна по касация. КЗК не взема становище. Ответната страна - "Екотой сервиз" ООД, гр. Бургас, чрез адвокат-пълномощника си взема становище за неоснователност на касационната жалба. В представените писмени бележки излага съображения противни на тези в касационната жалба, като моли, тя да не се уважава. Претендира присъждане на направените разноски, за които представя пълномощно и договор за уговорено и заплатено възнаграждение в размер на 3450 лв. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът счита за правилни изводите на КЗК, че с въведеното изискване от възложителя за представянето на регистрационен документ, издаден от Министерството на околната среда и водите, по Закона за управление на отпадъците за дейности по събиране и транспортиране на отпадъци, позволяващ транспортиране на отпадни води за територията на Република България, се нарушава чл. 25, ал. 5 ЗОП. Прокурорът сочи, че в случая възложителят неправилно е изисквал представянето на такъв документ, с което необосновано е ограничил участието на лица в обществената поръчка. Намира, че при постановяване на решението си КЗК не е допуснала нарушения даващи основания за касационна отмяна на решението й. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна в срока по чл. 122е, ал. 1 ЗОП и срещу правораздавателен акт, който подлежи на съдебен контрол. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: От данните по делото се установява, че Генералният директор на ДП "Национална компания железопътна инфраструктура" (ДП "НКЖИ"), действащ като възложител с решение № 60 от 8.11.2013 г. е открил открита по вид обществена поръчка с предмет: "Дезинфекция, дезинсекция и почистване на преносими санитарни възли собственост на ДП "НКЖИ", за срок от 3 години. С решението са одобрени обявлението и документацията за участие в процедурата. Критерият за избор на оферта е най-ниската предложена цена. Според раздел IV "Пълно описание на предмета на поръчката" от документацията за участие обект на обществената поръчка е организиране и осъществяване на дезинфекция, дезинсекция и почистване на преместваеми санитарни възли собственост на ДП "НКЖИ", за срок от три години. Основната цел на тази дейност е осигуряване на санитарно хигиенни условия на експлоатационния персонал. Обектите подлежащи на дезинфекция, дезинсекция и почистване са разположени на територията на четири поделения УДВГД София- 42 санитарни възли, УДВГД Пловдив - 30 санитарни възли, УДВГД Горна Оряховица - 26 санитарни възли и ЖПС Враца-4 санитарни възли. В раздел III. 1.4) от обявлението на обществената поръчка и т. VIII, б. "А", т. 10 от документацията за участие е въведено изискването участникът да представи регистрационен документ, издаден от Министерството на околната среда и водите по Закона за управление на отпадъците за дейности по събиране и транспортиране на отпадъци, позволяващ транспортирането на отпадни води за територията на Република България - заверено от участника копие. Решението за откриването на процедурата е обжалвано от "Екотой сервиз" ООД, като КЗК е приела жалбата за процесуално допустима и я е разгледала по същество. По първия довод наведен от жалбоподателя за допуснато нарушение от страна на възложителя по чл. 25, ал. 5 ЗОП - въведено изискване, което необосновано ограничава участието в обществената поръчка, чрез представянето на документ за регистрация, издаден от Министерството на околната среда и водите (МОСВ) по Закона за управление на отпадъците (ЗУО), позволяващ транспортиране на отпадни води на територията на Република България е възприет от органа по преразглеждане за основателен. КЗК се е позовала на чл. 2, ал. 2, т. 6 и 8 ЗУО, с които се изключва приложението на закона относно следните продукти: т. 6 - фекална материя, различна от класифицираната в т. 8, слама и други естествени неопасни материали от селското или горското стопанство, използвани в земеделието и лесовъдството, или за производството на енергия от такава биомаса чрез процеси или методи, които не увреждат околната среда и не застрашават човешкото здраве; и т. 8 - странични животински продукти, включително преработени продукти, по Регламент (ЕО) № 1069/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г., за установяване на здравни правила относно странични животински продукти и производни продукти, непредназначени за консумация от човека и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1774/2002 (Регламент за страничните животински продукти) (ОВ, L 300/1 от 14 ноември 2009 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕО) № 1069/2009", с изключение на предназначените за изгаряне, депониране или използване в съоръжение за биогаз или компост. Отделно от това органът по преразглеждане е отправил изрично запитване до МОСВ, което в писмо изх. № 48-00-1259 от 14.12.2013 г. от Дирекция "Управление на отпадъците и опазване на почвите" е посочило, че предвид изричното изключване от приложното поле на закона на продуктите по чл. 2, ал. 2, т. 6 и 8 ЗУО за транспортирането на отпадъчните води от подвижни санитарни възли не се изисква издаването на регистрационен документ за събиране и транспортиране на отпадъци по смисъла на чл. 78 ЗУО. По този довод от жалбата възложителят е изтъкнал, че в резервоарите на мобилните санитарни възли освен отпадни води и фекална маса попадат и други продукти (почистващи препарати, тоалетна хартия и други случайно попаднали продукти), които според него представляват отпадъци по ЗУО и е необходимо третиране и транспортиране съобразно ЗУО. Това възражение е било възприето за неоснователно от страна на КЗК, предвид изричната класификация на отпадъците и изключване приложението на ЗУО относно основната маса на отпадни води от мобилните санитарни възли. КЗК е приела, че възложителят не е доказал необходимостта от прилагането на специален режим за дейностите с отпадъци по смисъла на ЗУО относно мобилните санитарни възли, поради което е приела, че въведеното изискване за представянето на документ за регистрация необосновано ограничава участието на лицата в обществената поръчка, с което е допуснато нарушение по чл. 25, ал. 5 ЗОП и само на това основание е отменила обжалваното решение на възложителя. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че решението на КЗК е постановено в нарушение на материалния закон. В касационната жалба е наведен довод за неправилно позоваване в решението на чл. 2, ал. 2, т. 6 ЗУО, защото тази норма не се отнасяла за мобилните тоалетни. За неговото обосноваване са направени твърдения свързани с големия брой на мобилните санитарни възли - 102 на брой, разположението им правещи ги общодостъпни и възможността за изхвърлянето в тях и на други отпадъци, които могат да бъдат и опасни, поради което възложителят правилно е бил въвел изискването за представянето на документ за регистрация по ЗУО, какъвто се издава по реда на чл. 78 ЗУО. Твърдението е неоснователно. В Приложение № 3 към § 1, т. 12 от ДР на ЗУО са посочени свойствата, които определят отпадъците като опасни, а отпадните води от мобилните санитарни възли не са посочени сред тях. Освен това довода и твърденията към него не могат да заличат специализирания отговор, даден в писмото на Дирекция "Управление на отпадъците и опазване на почвите", в който е посочено, че предвид изричното изключване от приложното поле на закона на продуктите по чл. 2, ал. 2, т. 6 и 8 ЗУО за транспортирането на отпадъчните води от подвижни санитарни възли не се изисква издаването на регистрационен документ за събиране и транспортиране на отпадъци по смисъла на чл. 78 ЗУО. От изложеното следва, че КЗК при постановяване на решението си не е допуснала нарушение на материалния закон и решението й като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. С оглед на изхода на спора искането на процесуалния представител на касатора за присъждане на разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение следва да се остави без уважение. Искането на ответната страна по касация за присъждане на разноски е основателно според чл. 143, ал. 4 АПК. Направеното възражение от процесуалния представител на касатора за прекомерност с правно основание в чл. 78, ал. 5 ГПК също е основателно и следва да се уважи. С оглед на фактическата и правна сложност на спора, както и поради това, че се касае за касационно производство настоящият състав намира, че договореното и заплатено възнаграждение следва да се уважи в размер на 2 500 лв. ДП "НКЖИ" следва да бъде осъдено да заплати на ответната страна разноски в размер на 2 500 лв. Водим от горното и на основание чл. 122е, ал. 1 ЗОП във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение