Решение № 14943 от 13.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10554/2013 г.

Решение № 14943 от 13.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10554/2013 г., VIII о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Интеркомерс груп плюс" ЕООД, гр. София, подадена чрез адв. Г. Костолов, срещу решение № 3819 от 06.06.2013 г., постановено по адм. дело № 4448 по описа за 2012 г. на Административен съд - София град, I отделение, 10 състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № 2191104454/14.11.2011 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП София. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Подробни съображения развива в касационната жалба и в представени по делото писмени бележки. Иска отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което да бъде отменен оспорения РА. Претендира присъждане на направените за двете инстанции разноски. Ответникът по така подадената касационна жалба - директор на Д "ОДОП" София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Зарева, оспорва жалбата. Моли да бъде оставено в сила решението на АССГ. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, осмо отделение, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е частично основателна. Предмет на съдебен контрол пред административния съд е бил ревизионен акт № 2191104454/14.11.2011 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП София, с който на "Интеркомерс груп плюс" ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 315 006, 34 лв. по фактури, издадени от "Ем Фуудс" ЕООД и "Интернешънъл Маркетинг Експорт Импорт" ЕООД за данъчни периоди м. 07.2005 г., м. 11.2006 г., м. 12.2006 г., м. 05.2007 г., м. 04.2008 г. и м. 05.2008 г. и лихви за забава в размер на 167 447, 64 лв., както и са установени задължения по ЗКПО за 2007 г. в размер на 2202, 37 лв. и лихви в размер на 2821,99 лв. За да обоснове извод за законосъобразност на оспорения РА, съдът е установил следното: За д. п. м. 07.2005 г. на дружеството е било отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 86 800 лв. по фактура № 221/22.07.2005 г., издадена от "Ем Фуудс" ЕООД, с предмет на доставката центрираща машина, предвид наличието на обстоятелствата по чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.), както и основанието чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.), вр. чл. 6 от ЗДДС. Съдът е приел, че с оглед представените по делото доказателства, включително и ССЕ, не може да бъде обоснован извод за реалност на доставката по процесната фактура. Според съда жалбоподателят не е представил доказателства за прехвърлянето на правото на собственост на стоката по смисъла на чл. 24, ал. 2 ЗЗД /предвид, че доставката е на родово определена вещ/, както и документи във връзка с транспортирането на стоката, за складирането й, липсват технически данни за машината, предвид на което е останало недоказано обстоятелството, че именно това е машината, която впоследствие е била продадена на "Брикел" ЕАД. С оглед тези съображения съдът е обосновал извод за законосъобразност на РА в тази част. Относно доставчикът "Интернешънъл Маркетинг Експорт Импорт" ЕООД, съдът установил, че същият е издал фактури през данъчни периоди м. 11.2006 г., м. 12.2006 г., м. 05.2007 г., м. 04.2008 г. и м. 05.2008 г., по които ревизираното лице е ползвало право на приспадане на данъчен кредит, както следва: по фактура № 522/01.11.2006 г. с предмет на доставката авансово плащане, № 539/24.11.2006 г. с предмет на доставката авансово плащане, кредитно известие № 542/01.12.2006 г. към фактура № 539/24.11.2006 г., № 584/19.12.2006 г. с предмет на доставката грунд и разредител, № 144/23.05.2007 г. с предмет на доставката бормашина, № 592/18.04.2008 г. с предмет на доставката хладилна камера, № 626/17.05.2008 г. с предмет на доставката климатизираща камера. В хода на ревизионното производство на дружеството-доставчик е била извършена насрещна проверка, резултатите от която са били обективирани в протокол за извършена насрещна проверка № 2200-2-1101476-2/11.04.2011 г. Поради обстоятелството, че на декларирания адрес за кореспонденция не е бил открит управителят на дружеството, негов представител или пълномощник, изготвеното ИПДПОЗЛ е било връчено по реда на чл. 32 от ДОПК. При направена проверка в информационната система на НАП е установено, че процесните фактури са отразени в дневниците за продажби и справките декларации на дружеството за съответните данъчни периоди, дружеството не разполага с кадрова обезпеченост към момента на издаване на фактурите. След анализ на събраните по делото доказателства органите по приходите са направили извода, че са налице обстоятелствата по чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.) и че не следва да се признае правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури на основание чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.), вр. чл. 6 от ЗДДС (отм.) и на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДДС, вр. чл. 6 от ЗДДС. По отношение на процесните фактури с предмет авансово плащане съдът е приел, че както в ревизионното производство, така и в съдебното производството не са представени доказателства, от които може да се направи извод за получаването на какви стоки или услуги и от кого, е било извършено авансово плащане от жалбоподателя. Липсата на доказателства в тази насока според съда препятства възможността за преценката относно реалността на доставките или услугите по процесните фактури и съответно на преценката на обстоятелството дали е налице правото на приспадане на данъчен кредит по същите. В тази връзка са и констатациите на ССЕ, в която е посочено, че относно закупените материали с фактури № 522/01.11.2006 г. и № 539/24.11.2006 г. не са представени доказателства, от които да може да се определи предмета на доставката, заприходяването и изписването. От събраните по делото доказателства съдът е счел за недоказана и реалността на доставката по фактура № 584/29.12.2006 г. с предмет на доставката грунд и разредител. Според съда недоказано е останало твърдението на ревизираното лице, че закупените материали са били предназначени и са вложени при извършен ремонт на магазина, собственост на дружеството. Не са налице доказателства за предходни доставчици, за транспортирането и съхранението на стоките до използването им. Относно доставките с предмет бормашина, хладилна камера и климатизираща камера, съдът е установил, че по отношение на последните две стоки са налице сключени договори, приемо-предавателни протоколи, всички фактури са отразени в дневниците за продажби и справките декларации на дружеството за съответните данъчни периоди. Съдът е приел, че въз основа на така посочените доказателства не може да бъде прието, че са налице реално осъществени доставки, поради което не е признал и право на приспадане на данъчен кредит по тези фактури. В мотивите си съдът е посочил, че с оглед вида на процесните стоки не се установява наличието на техническа обезпеченост за доставката на същите както у доставчика, така и у получателя - не се установява по какъв начин са били транспортирани стоките от доставчика до получателя, за чия сметка са транспортните разходи; не са представени доказателства за извършени допълнителни разходи по доставката на машините като например разходи за транспорт, за товаро разтоварни работи, монтаж на машините /съгласно заключението на ССЕ не са осчетоводени такива разходи/. По отношение на задълженията по ЗКПО за 2007 г., съдът е констатирал, че същите са установени на основание чл. 77, ал. 1 от ЗКПО, като финансовият резултат на дружеството за 2007 г. е увеличен с начислената амортизация в размер на 22023, 75 лв. за придобита бормашина по фактура № 144/23.05.2007 г., издадена от "Интернешънъл Маркетинг Експорт Импорт" ЕООД. Съдът е счел, че предвид неустановената реалност на доставките по процесната фактура, правилно органите по приходите са увеличи финансовия резултат на дружеството жалбоподател на основание чл. 77, ал. 1 от ЗКПО, тъй като разходите не са доказани документално. Отбелязано е също така, че в конкретния казус основанието за отказ на правото на приспадане на данъчен кредит по процесната фактура и респективно увеличаването на финансовия резултат на дружеството за 2007 г. не е неоткриването на прекия доставчик и непредставянето от негова страна на документи, а липсата на категорични и недвусмислени доказателства, че такива стопански операции действително са извършени и че дружеството действително е извършило разходи по процесната фактура, в процесия случай извършило разходи по амортизацията на процесната машина, доставката на която е била документирана с процесната фактура. Предвид изложеното съдът е потвърдил РА и в частта по ЗКПО. Решението е частично неправилно. В частта по ЗДДС: В процесния казус предмет на спора е наличието на реално осъществени доставки по фактурите, издадени от "Ем Фуудс" ЕООД и "Интернешънъл Маркетинг Експорт Импорт" ЕООД. В тази връзка законосъобразно административният съдът е очертал предпоставките за признаване на право на данъчен кредит, както по отношение на доставките извършени през д. п. период м. 07.2005 г., м. 11 и м. 12.2006 г., така и относно доставките след 2007 г. В тази връзка следва да се посочи, че предмет на сделките са родово определени вещи и съгласно чл. 24, ал. 2 от ЗЗД собствеността върху същите се прехвърля с определянето им по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени. Това предполага наличие на доказателства за предаване на стоките и в крайна сметка-физическото им наличие при ревизираното лице. В практиката си ВАС многократно е подчертавал, че реалността на доставките, по които се претендира данъчен кредит е първа предпоставка за наличието и упражняването на посоченото право. Относно доставката на "Ем Фуудс" ЕООД през д. период м. 07.2005 г. неправилен е извода на съда за липса на реално осъществена доставка на процесната машина. В случая не е спорно, че доставчикът е регистрирано по ЗДДС лице, данъкът е начислен по смисъла на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.). Още в ревизионното производство жалбоподателят е представил копия от цялата документация отразяваща доставката от "Ем Фуудс" ЕООД - фактура за доставка, договор за покупко-продажба, приемо-предавателен протокол, както и счетоводните документи за завеждане на процесната стока в счетоводството му и като ДМА в инвентарната книга със съответния инвентарен номер, както и за погасяване на задълженията към доставчика. Тези писмени доказателства не са били оспорени от приходната администрация. Настоящият състав не споделя доводите на първоинстанционния съд, че в случая не може да се установи дали препродаденият актив е същият, който е закупен по процесната фактура, предвид липсата на техническа документация, от която да е видно кой е производител, вносител, дата на производство и фабричен номер. Действително в първото заключение по ССЕ вещото лице е констатирало, че активът (центрираща машина) е заведен като такъв в инвентарната книга, но не са начислявани амортизации. При разпита му в съдебното заседание вещото лице е посочило, че няма пречка активът да е заведен като ДМА и впоследствие да се продаде като стока, както в случая е станало с продажбата му на "Брикел" ЕАД с фактура № 1008 от 26.07.2005 г., дружеството е отчело приходи от тази продажба, както и надлежно е начислило дължимия ДДС. Наред с това вещото лице в отговора на въпрос 3 от заключението относно идентичността на закупената и продадена машина, е констатирало, че при проверката на инвентарната книга това е единствената центрираща машина, която дружеството е придобило и заприходило през процесния период. Датата на изписване на машината /26.07.2005 г./ е след датата на заприходяване /22.07.2005 г./, от което е заключило, че купената и продадената центрираща машина е една и съща и е предмет на последваща доставка. Идентичността на продадената машина се установява и от събрания като доказателство РА на купувача " Брикел" ЕАД, с който е признато право на данъчен кредит при придобиването й от купувача. Настоящият касационен състав намира, че е налице прехвърляне на правото на собственост на процесната машина по смисъла на чл. 24, ал. 2 ЗЗД, т. е. доказано е фактическото предаване на владението върху стоката, удостоверено с подписания приемо-предавателен протокол. Относно липсата на осчетоводени разходи за придобиване на машината за въвеждането и в експлоатация и липсата на транспортни документи следва да се има предвид, че процесният актив е продаден в кратък срок, което предполага, че същия не е въведен в експлоатация. Относно липсата на доказателства за транспортирането й следва да се посочи, че предвид трайната практика на ВАС само липсата на доказателства за транспорт на стоката не е основание за безспорно приемане на факта на липса на доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС (отм.), ако от останалите доказателства по делото може да се направи извод за осъществена доставка. Предвид тези съображения, РА в тази част следва да бъде отменен като незаконосъобразен и да бъде признато право на данъчен кредит на касатора по фактура № 221 от 22.07.2005 г. с доставчик "Ем Фуудс" ЕООД. Настоящият касационен състав намира за основателна жалбата и досежно непризнатото право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Интернешънъл маркетинг експорт импорт" ЕООД, през д. п. м. 04 и м. 05. 2008 г. с предмет на доставките хладилна камера и климатизираща камера. В случая са налице всички предпоставки за признаването му - доставчикът е регистрирано по ЗДДС лице към момента на извършване на доставките, налице са фактури и сключени договори между страните /от 04.04.2008 г. - за хладилната камера и от 06.05.2008 г. - за климатизиращата камера/, доказано е прехвърлянето на правото на собственост върху процесните стоки чрез приложените по делото приемо-предавателни протоколи. Налице е погасяване на задълженията към доставчика чрез цесия и прихващане. Липсата само на документи за транспорт на стоките не може да обоснове извод за нереалност на доставките. Наред с това са налице доказателства за завеждането на процесните стоки в счетоводството на ревизираното лице като ДМА в инвентарната книга със съответен инвентарен номер, което се потвърждава и от заключението на ССЕ. В тази част РА следва да бъде отменен. Относно фактура № 522/01.11.2006 г. с предмет на доставката авансово плащане, № 539/24.11.2006 г. с предмет на доставката авансово плащане, кредитно известие № 542/01.12.2006 г. към фактура № 539/24.11.2006 г., № 584/19.12.2006 г. с предмет на доставката грунд и разредител, № 144/23.05.2007 г. с предмет на доставката бормашина, касационният състав намира за законосъобразен изводът на съда, че не са налице доказателства, въз основа на които да бъде признато право на приспадане на данъчен кредит на дружеството. действително такива не са налице. В тази връзка решението на първата инстанция е правилно и по отношение на установените задължения по Закона за корпоративното подоходно облагане за 2007 г. - при неустановена реалност на тези доставки правилно е бил увеличен финансовия резултат на основание чл. 77, ал. 1 от същия закон (ЗКПО) с начислената амортизация в размер на 22 023,75 лв. за придобита бормашина по фактура (№ 144/23.05.2007 г.) издадена от "ИНТЕРНЕШЪНЪЛ МАРКЕТИНГ ЕКСПОРТ ИМПОРТ" ЕООД. Такова увеличение се допуска винаги, когато разходите не са доказани документално. Предвид изложеното, ВАС намира, че решението на административния съд в частта, в която е отхвърлена жалбата на касатора относно непризнато право на данъчен кредит по фактура, издадена от "Ем Фуудс" ЕООД през д. п. м. 07.2005 г., както и фактури с № № 592/18.04.2008 г. с предмет на доставката хладилна камера, № 626/17.05.2008 г. с предмет на доставката климатизираща камера, издадени от "Интернешънъл Маркетинг Експорт Импорт" ЕООД, следва да бъде отменено като материално незаконосъобразно и съответно отменен РА в тази част. В останалата част решението като правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед уважената част на жалбата, решението на АССГ следва да бъде отменено и в частта на присъденото в полза на НАП юрисконсултско възнаграждение за сумата над - 2067 лв. Касаторът е направил искане за присъждане на направени разноски, но освен такива за възнаграждение на вещо лице, доказателства за направени такива не са представени. Приложените пълномощни са без договори за правна помощ и данни за платени други разходи няма. Поради което в полза на "Интеркомерс груп плюс" ЕООД, гр. София, съобразно с уважената част от касационната жалба, следва да се присъдят разноски в размер на 480 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,