Решение № 3911 от 25.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14445/2008 г.

Решение № 3911 от 25.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14445/2008 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК, образувано по касационна жалба на Марияна Стоянова от гр. Бургас и частна жалба на областния управител на Област Бургас против решение № 798 от 9.09.2008 г., постановено от Административен съд - Бургас по адм. д. № 263/2008 г., с което са отменени като незаконосъобразни решения № 90 и № 91 от 23.01.2008 г. по протокол № 5/23.01.2008 г. на Общински съвет Созопол и е оставено без разглеждане оспорването на областния управител на решение № 89 от 23.01.2008 г. по протокол № 5/23.01.2008 г. на Общински съвет Созопол и е прекратено производството в тази част. С доводи за незаконосъобразност на решението, изложени в касационната жалба се претендира неговата отмяна в частта, с която са отменени решения №№ 90 и 91 от 23.01.2008 г. по протокол № 5/23.01.2008 г. на Общински съвет Созопол, ведно със законните последици. В частната жалба се излагат съображения за допустимост на оспорването на областния управител по реда на чл. 45, ал. 4 ЗМСМА вр. чл. 32, ал. 2 ЗА на решение № 89 от 23.01.2008 г. по протокол № 5/23.01.2008 г. на Общински съвет Созопол и се иска отмяна на решението в прекратителната му част и връщане на делото за произнасяне по същество по законосъобразността на решение № 89. Ответникът Общински съвет Созопол не изразява становище по жалбите. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната и частната жалби и предлага да се оставят без уважение. Върховният административен съд, второ отделение като прецени доводите на страните и данните по делото, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, но неоснователна по следните съображения: За да отмени като като незаконосъобразни решения № 90 и № 91 от 23.01.2008 г. по протокол № 5/23.01.2008 г. на Общински съвет Созопол, съдът е приел, че решение № 90, с което е разрешено от ОбС на кмета да извърши продажба на 2дка прилежаща площ (пасище и храсти) към сграда, е постановено в противоречие с разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ, в приложимата редакция след изменението в бр. 13/2007 г. на ДВ и при визирани несъответни правни основания по чл. 35, ал. 3 и чл. 36, ал. 1, т. 2 от ЗОС. Прието е, че тази незаконосъобразност води до незаконосъобразност и на последващото решение № 91, с което е одобрена оценката на имота. Решението е обосновано и законосъобразно. Безспорно е по делото обстоятелството, че имота, предмет на продажбата съставлява земеделска земя с начин на трайно ползване "пасище, мера". Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1, изречение второ от ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 13 от 2007 г.), собствеността на общините върху мерите и пасищата е публична и не може да се обявява за частна собственост по реда на ЗОС, а нормата на чл. 7, ал. 2 от ЗОС съдържа изрична забрана за отчуждаване на имотите - публична общинска собственост и прехвърляне в собственост на трети лица. В тази връзка е правилен и извода на административният съд досежно неприложимост на визираната като правно основание в процесните решения на ОбС разпоредба на чл. 35 от ЗОС, тъй като тя касае продажба на имоти частна общинска собственост, а по силата на закона (ЗСПЗЗ, изм. бр. 13/2007 г.) процесният имот е придобил характер на публична общинска собственост от 13.02.2007 г. - момента на влизане в сила на новата редакция на чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Следователно към момента на постановяване на решение № 90 от ОбС относно процесния имот са недопустими разпоредителни сделки със същия, тъй като е публична общинска собственост и не може да е предмет на сделки по реда на чл. 35 от ЗОС. Този извод следва и от императивната норма на чл. 142, ал. 1 от АПК, която регламентира, че съответствието на оспорения административен акт с материалния закон се преценява към момента на издаването на акта. Така приетата незаконосъобразност на решение № 90, което касае съгласие за продажба на имота води до незаконосъобразност и на последващото решение № 91 на ОбС, тъй като със същото е одобрена оценката на имота, т. е. същото няма самостоятелно съществуване в правния мир след отмяна на решение № 90. Предвид изложеното решението в частта, подложена на касационен контрол следва да се остави в сила, а касационната жалба - без уважение, като неоснователна. Частната жалба е допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК, но разгледана по същество е неоснователна. За да остави без разглеждане оспорването на областния управител на решение № 89 от 23.01.2008 г. по протокол № 5/23.01.2008 г. на Общински съвет Созопол, административният съд е приел, че се касае за решение по ЗУТ, с което се съгласува представения проект за ПУП, както и че жалбоподателят не е заинтересувано лице по смисъла на чл. 131 ЗУТ, поради което оспорването, обективирано в заповед № РД-09-14/13.02.2008 г. е процесуално недопустимо. Правният извод за недопустимост на оспорването в тази част е правилен и законосъобразен. Законът за устройство на територията (ЗУТ) е специален спрямо Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), поради което е неприложима разпоредбата на чл. 45, ал. 4 ЗМСМА в конкретния случай. Само лицата, попадащи в кръга на заинтересуваните по смисъла на чл. 131 ЗУТ и прокурорът са активно легитимирани да оспорват решенията за одобряване проекти на планове или техните изменения. В конкретния случай областният управител не е лице от този кръг, тъй като процесния имот е общинска собственост. Предвид това и обстоятелството, че нормата на чл. 131 ЗУТ е специална и изключва приложението на общата норма на чл. 45, ал. 4 ЗМСМА във връзка с чл. 32, ал. 2 ЗА, областният управител не е оправомощен да инициира уредения в нея съдебен контрол спрямо актове на Общинския съвет по ЗУТ. В тази връзка, административният съд правилно и обосновано е приел, че се касае за процесуално недопустимо оспорване, подадено без наличие на активна легитимация, изискуема от специалния закон, поради което решението в тази му част, с характер на определение е законосъобразно и следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, второ отделение