Решение № 8513 от 8.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10647/2015 г.

Решение № 8513 от 8.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10647/2015 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Е." ООД, гр. П., представлявано от управителя Н. Т. З., чрез пълномощника адвокат С. Б., против решение № 510/31.07.2015 г., постановено по адм. дело № 883/2014 г. по описа на Административен съд гр. П., с което е отменено решение № Ж-68#1/16.10.2014 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ гр. П. е потвърденото с него разпореждане № 22/26.08.2014 г. на старши инспектор по осигуряването, с което злополуката, станала с Т. П. Л. не се приема за трудова, а преписката е върната на органа за ново произнасяне. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът излага, че дружеството е било конституирано като заинтересовано лице по делото след изслушване и приемане на съдебно-медицинската експертиза по делото, без да бъде призовано повторно вещото лице, с което дружеството е било лишено от възможността да зададе въпроси на вещото лице и да вземе становище по заключението, както и че не са разгледани и съобразени наведените доводи за заинтересованост и предубеденост на свидетелката М. П.. Наред с това, поддържа, че не може да се установи със сигурност, както е приел съдът, дали злополуката, настъпила с пострадалото лице, е трудова или битова, поради неустановения точен час и място на настъпването. Касационният жалбоподател моли решението да бъде отменено. Ответникът по касационната жалба - директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт гр. П., не е изразил становище. Ответникът по касационната жалба - Л. И. Л. от гр. П., чрез процесуалния си представител адв. Д. Д., оспорва жалбата и моли съдебното решение да бъде оставено в сила. В писмен отговор по жалбата, изготвен от пълномощника адв. Т. Г., се излагат подробни съображения за правилност на решението. Страната претендира присъждане на направените разноски, като представя списък по чл. 80 ГПК. Ответниците по касационната жалба - И. Л. Л. и Д. И. Л., двамата от гр. П., не са изразили становища по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Поддържа, че установените факти попадат в хипотезата на чл. 55, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 КСО и квалифицират станалата злополука като трудова: внезапно увреждане на здравето на осигуреното лице, настъпило при връщане от работа по обичайния маршрут. Счита, че не са налице твърдяните съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. П., по жалба на Л. И. Л., наследник на Т. П. Л., е отменено решение № Ж-68#1/16.10.2014 г. на директора на ТП на НОИ гр. П. и потвърденото с него разпореждане № 22/26.08.2014 г., издадено от длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 КСО в ТП на НОИ гр. П., с което декларираната злополука с вх. № К-1584/04.07.2014 г., станала с Т. П. Л. на 05.02.2014 г., не е приета за трудова. Съдът е изпратил преписката на старши инспектор по осигуряването при ТП на НОИ гр. П. за решаване на въпроса по същество, съобразно указанията на съда по тълкуване и прилагане на закона. За да постанови това решение съдът е приел, че злополуката е станала по време на обичайния път при връщане от работното място до мястото за живеене на пострадалото лице, налице е причинна връзка между внезапното увреждането и настъпилата смърт, поради което съгласно чл. 55, ал. 1 и ал. 2, т. 1 КСО злополуката следва да се приеме за трудова. Така постановеното решение е правилно. Административното производство е образувано въз основа на подадена декларация за трудова злополука с вх. № К-1584/04.07.2014 г. в ТП на НОИ гр. П., подписана от Л. И. Л. в качеството му на наследник на пострадалата Т. П. Л.. Проведено е вътрешно разследване на злополуката, за което е съставен протокол № 6/19.08.2014 г. Предвид различните показания на разпитаните работнички, комисията е записала в протокола, че не може да установи точния час на злополуката, поради което е приела, че злополуката не е настъпила по обичайния път на пострадалата при връщане от работното място до основното място за живеене. С разпореждане № 22/26.08.2014 г. на старши инспектор по осигуряването при ТП на НОИ гр. П. е прието, че злополуката, станала с Т. П. Л. на 05.02.2014 г. не се приема за трудова. Разпореждането е потвърдено при обжалването по административен ред с решение № Ж-68#1/16.10.2014 г. на директора на ТП на НОИ гр. П., което е предмет на оспорването пред съда. В съдебното производство отново са разпитани свидетелите, които са дали обяснения при проверката, извършена от ТП на НОИ гр. П.. При разпита на свидетелите е останал спорен въпросът кога е приключил работния ден и съответно кога пострадалата и свидетелите са се качили и слезли от автобус № 8 на спирката в кв. "Ябълките": според свидетелката М. П., на 05.02.2014 г. са работили с удължен работен ден, като са слезли с пострадалата на автобусната спирка около 17,45 ч., след което тя се е спънала в една плочка и е паднала; според свидетелките К. Н. и М. А., работният ден е приключил около 16,15 ч. и след това заедно с пострадалата и свидетелката М. П. са слезли на посочената автобусна спирка, но не са видяли пострадалата да пада при слизане от автобуса, след което са си заминали по домовете. По делото е допусната съдебно-медицинска експертиза за установяване наличие на функционална причинно-следствена връзка между счупването на долните крайници на пострадалата по описания в акта начин и настъпилата смърт, както и за установяване възможно ли е било смъртта да бъде избегната и по какъв начин. В заключението на вещото лице е прието, че е налице причинно-следствена връзка между травмата на долните крайници и фаталния изход. Експертизата е приета в съдебно заседание, проведено на 19.05.2015 г. В съдебно заседание вещото лице е заявило, че смъртта е настъпила в резултат на белодробната тромбоемболия, която се е развила по време на медицинската манипулация за смяна на гипса на 20.02.2014 г. Според вещото лице, ако не е станало счупване на долните крайници, нямало да настъпи това заболяване, тъй като в медицинската история на пациентката няма данни тя да е боледувала от тромбофлебит. На зададените въпроси вещото лице е обяснило, че при фрактура по интензитет болката наподобява тази при изкълчването на глезенна става и при доста от пациентите в първите часове след получаване на травмата, болката е по-слаба, след което се засилва по интензивност, като това може да е в продължение от няколко часа до следващия ден. В същото съдебно заседание е проведена очна ставка между разпитаните по делото свидетели относно часът на напускане на работа и слизане на автобусната спирка, след което съдът е приключил устните състезания и е обявил, че ще се произнесе с решение. С определение от закрито съдебно заседание от 18.06.2015 г. съдът е отменил определението си за даване ход на устните състезания и е конституирал като заинтересована страна по делото осигурителя "Е." ООД, като му е дал възможност да изрази писмено становище, да представи доказателства и направи доказателствени искания. В указания срок е постъпил писмен отговор от дружеството, с който поради изразени съмнения за евентуална заинтересованост и предубеденост е поискан повторен разпит на св. М. П. за установяване на връзката й с жалбоподателя Л. Л.. В открито съдебно заседание, проведено на 07.07.2015 г. процесуалния представител на "Е." ООД адв. Б. е заявил, че не възразява срещу събраните показания на свидетелката Пенчева и не ги оспорва, като желае да бъде установено обстоятелството за фактическа връзка на тази свидетелка с жалбоподателя Л. Л. и в тази връзка процесуалният представител на последния - адв. Ладова, е потвърдила, че свидетелката е негова приятелка, не живеят заедно и нямат граждански брак. Жалбоподателят също е признал, че към 05.02.2014 г. е бил в приятелски отношения със свидетелката Пенчева, но не живеят заедно, след което адв. Б. е оттеглил искането за повторен разпит на тази свидетелка. Съдът е обявил устните състезания за приключени, както и че ще се произнесе с краен акт, като е дал на страните петдневен срок за представяне на писмени бележки. До постановяването на решението такива не са били представени по делото. Предвид събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав приема, че от фактическа страна по делото е безспорно установено, че Т. П. Л., която е наследодател на Л. И. Л. /жалбоподател в първоинстанционното производство, неин син/, И. Л. Л. и Д. И. Л. /двамата заинтересовани лица в първоинстанционното производства, съответно неин съпруг и син/, е работила по трудов договор с "Е." ООД на длъжността "шивач". Безспорно е също, че в деня на увреждането - 05.02.2014 г., след приключване на работния ден, което е станало най-рано в 16,15 часа, Т. Л. и М. П. /тогава работник в същото дружество/ се качили в автобус № 8, за да се приберат по домовете си; слезли от автобуса на спирката в кв. "Ябълките", докъдето автобусът обикновено пътува около 10-15 минути. Безспорно е също, че около 22 часа Т. Л. е закарана от сина си Димитър и негов приятел в Спешна помощ, където се установило, че двата й крака са счупени и е приета по спешност за лечение в МБАЛ "П.". На 06.02.2014 г. е извършена оперативна интервенция - наместване и шиниране на двата крака; на 07.02.2014 г. е изписана. В история на заболяването и анамнезата, снета по данни от пострадалата е записано, че при слизане от автобус е стъпила на счупена плочка и е ударила двата си глезена, усетила остра болка и силно затруднение при ходене. На 20.02.2014 г. Т. Л. е посетила ортопедичното отделение за смяна на гипса /или шината/ и по време на манипулацията състоянието й се влошило и въпреки реанимационните мероприятия в 13:45 часа починала. В съдебномедицинския акт за преглед и аутопсия на труп е отбелязано, че причината за смъртта е масивна тромбоемболия в клоновете на белодробната артерия. От фактическа страна по делото е било спорно точното време на настъпване на увреждането и в тази връзка - мястото, на което е настъпило увреждането, като становището на административния орган, поддържано впоследствие и от осигурителя, е, че няма данни кога и къде е настъпило травматичното увреждане, а становището на наследниците на пострадалото лице, е, че уреждането е настъпило в района на автобусната спирка на автобус № 8 в кв. "Ябълките", след слизането от автобуса и преди лицето да се прибере у дома си. Първоинстанционният съд е обсъдил поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и е достигнал до обосновани фактически изводи по спорните въпроси. Настоящият съдебен състав споделя, че точното време на настъпване на травматичното увреждане няма съществено значение, стига да се установи, че то се е случило по време на обичайния път на връщане на лицето до мястото за живеене. В тази връзка следва да се отбележи, че по делото не съществува спор, че пострадалата обичайно се е прибирала от работното място до дома си, като е ползвала автобус № 8, от който е слизала на спирката в кв. "Ябълките", откъдето е продължавала пеша до дома си, намиращ се в жилищен блок наблизо /според данните по преписката на около 200 м. от спирката/. За деня, в който е настъпило увреждането - 05.02.2014 г., е безспорно установено, че Т. Л. се е качила на автобус № 8 след приключване на работа и е слязла на спирката в кв. "Ябълките"; безспорно е също, че в същия автобус е пътувала и е слязла на същата спирка и М. П., която към тази дата е работила при същия работодател. Свидетелките показания се различават относно обстоятелствата дали в същия автобус са пътували К. Н. и М. А., които са работили в същото предприятие, както и относно часа на напускане на работа, качването и слизането от автобуса. При проведената от първоинстанционния съд очна ставка на трите свидетелки, противоречията в показанията им не са отстранени, но при преценката относно достоверността на показанията, следва да се отчете, че свидетелката К. Н. заявява, че вече не помни с кого е била, че по принцип пътували с автобус № 8, в този ден не може да си спомни дали са били там /в автобуса/ П. и Л., а след зададения от пълномощника на жалбоподателя въпрос дали е сигурна относно отговорите си, свидетелката отговаря: "Ами не съм сигурна, не знам, не помня, не съм убедена. С. М. А. обяснява, че на слизане от автобуса се разделят, тя и Ненчева си продължават за вкъщи, а те /има предвид пострадалата и М. П./ остават там, като продължава: "До момента никой не е паднал, никой не се е спънал, никой не си е счупил нищо. До момента, в който се разделяме, това става пред магазина, както почти всяка вечер се случва". В същото време, свидетелката М. П. твърди, че на посочената дата К. Н. и М. А. изобщо не са били в автобуса на тази дата. От сравнението на показанията, при проведената очна ставка се налага извода, че свидетелката К. Н. вече не е сигурна в дадените преди това показания, като твърди, че не е сигурна защото е минало много време, а свидетелката М. А. говори в глаголно време, което в случая отразява повтаряемост на действията и затова не е ясно дали свидетелката говори за конкретната дата или прави извод за конкретната дата от обичайно случващото се при пътуване на връщане от работа. Това което е съществено за настоящия правен спор е, че независимо от това дали свидетелките К. Н. и М. А. са пътували на 05.02.2014 г. в автобуса заедно с пострадалата и със свидетелката М. П., никой от свидетелите не твърди, че злополуката е станала докато Н. и А. са били наблизо. Дори двете да са били в автобуса и да са слезли от него заедно с пострадалата и с М. П., след като тези свидетелки твърдят, че са се разделили, а пострадалата и М. П. са останали /за да се отбият в магазина на тротоара, откъдето обикновено си купували кафе/, то очевидно е обективно възможно злополуката да е настъпила след като двете свидетелки са си тръгнали /според техните твърдения/. Житейски нелогично и неоправдано е да се очаква на инцидента да са присъствали няколко свидетели, а още по-малко - да се изисква инцидентът да е възникнал в присъствието на определени лица. При положение, че Н. и А. твърдят, че са си тръгнали, а пострадалата Л. е останала само с М. П., то, ако инцидентът е възникнал след този момент, единственият свидетел на случилото се е М. П.. В тази връзка следва да се има предвид, че инцидентът се е случил през зимата, когато вероятността да има много хора навън /съответно и свидетели/ е по-малка. Затова доводът, че единствено М. П. е видяла случилото се и затова показанията й не следва да бъдат възприемани за достоверни, е необоснован и не може да бъде споделен. Обстоятелството, че свидетелката М. П. е била приятелка на Л. Л. /син на пострадалата, жалбоподател в първоинстанционното производство и ответник в настоящото/, не представлява абсолютно основание за игнориране на нейните показания. В чл. 172 ГПК, приложим субсидиарно в съдебното административно производство съгласно чл. 144 АПК, е предвидено, че показанията на роднините, на настойника или на попечителя на посочилата го страна, на осиновителите, на осиновените, на тези, които се намират с насрещната страна или с роднините й в граждански или наказателен спор, на пълномощниците, посочени от техните доверители, както и на всички други, които са заинтересовани в полза или във вреда на една от страните, се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост. От изброените хипотези, единствената, която е възможно да бъде изпълнена по отношение на свидетелката М. П. е тя да е заинтересована в полза или във вреда на една от страните. По делото обаче няма доказателства за такава заинтересованост, а наличието на приятелски отношения с една от страните по делото създава само вероятност от заинтересованост. Дори и да се приеме, че е възможно свидетелката М. П. да е заинтересована от изхода на правния спор поради приятелските си отношения с жалбоподателя по делото, то показанията на свидетелката не следва да бъдат изключени само на това основание, а трябва да бъдат преценени от съда с оглед на всички други данни по делото. Такава преценка в случая е направена, за което са изложени съображения и в настоящите мотиви, въз основа на което се налага извода, че не съществува основание за игнориране на показанията на тази свидетелка. Следва в тази връзка да се отбележи, че показанията й, освен че са последователни и непроменени през целия ход на производството, както в административната, така и в съдебната фаза, включително при проведената очна ставка, съответстват и на показанията на Д. Л., който е бил разпитан от съда като свидетел, но поради последвалото му конституиране като заинтересована страна, показанията му са заличени и съдът е обявил, че ще ги преценява като обяснения на страна по делото. Във връзка с доводите за вероятна заинтересованост на свидетелката М. П., следва да се отбележи, че ако се приемат за основателни тези доводи на посоченото основание, следва на същото основание да се изключат и показанията на другите две свидетелки - К. Н. и М. А., тъй като същите са били в трудови правоотношения с осигурителя "Е." ООД и е възможна тяхна заинтересованост в полза на осигурителя. Както се посочи по-горе обаче, не съществува процесуално правило за игнориране на свидетелски показания само поради вероятната им заинтересованост, а следва да се вземат предвид всички други обстоятелства по делото. По изложените съображения, настоящият състав приема, че съдът не е допуснал съществено процесуално нарушение при преценката на доказателствената стойност на показанията на свидетелката М. П.. Съдът е констатирал наличието на известни противоречия в свидетелските показания, при което не е направил фактически извод относно точния час на настъпване на злополуката. Освен това, следва да се отбележи, че процесуалният представител на осигурителя изрично е заявил в съдебното заседание, проведено на 07.07.2014 г., че не оспорва показанията на тази свидетелка, нито е поискал събирането на други доказателства, въпреки дадената му от съда възможност /л. 213-214 от делото/. Съдът не е мотивирал решението си единствено с показанията на тази свидетелка, а е обсъдил всички събрани по делото доказателства и след като е съобразил установените противоречия в свидетелските показания по този въпрос. Предвид осъществените от съда процесуални действия и процесуалното поведение на страните по делото, настоящият съдебен състав приема, че по делото не са допуснати твърдяните съществени нарушения на съдопроизводствени правила във връзка с приемането на експертизата. Вярно е, че по делото не е изслушано повторно вещото лице по съдебно-медицинската експертиза, но това нарушение не е съществено, тъй като не е довело до нарушаване на правото на защита на касационния жалбоподател. Този извод се налага предвид това, че съдът е дал възможност на "Е." ООД, след конституирането му да изрази становище по спора, да представи доказателства и да поиска събирането на доказателства, видно от определението от 18.06.2015 г. и от връчената призовка от 18.06.2015 г. /л. 196 от делото/, както предвид процесуалното поведение на същата страна, видно от съдържанието на протокола от открито съдебно заседание, проведено на 07.07.2015 г., на което е докладван писмения отговор на "Е." ООД и е дадена възможност на страната да изрази становище по делото и поиска събирането на доказателства. Съдът е следвало служебно да повтори всички процесуални действия, но в случая, макар и непрецизно, съдът е указал на страната възможността да изрази становище по доказателства, да ги оспори и да поиска събирането на такива. Всички направени от "Е." ООД доказателствени искания и други искания за извършване на процесуални действия са уважени. Страната не е проявила процесуална активност да поиска повторен разпит на вещото лице, нито е направила твърдения за конкретни пропуски в заключението, не е посочила, че иска да зададе на вещото лице допълнителни или неизяснени въпроси, свързани с тази експертиза, от които да може да се направи извод, че страната поставя под съмнение изводите на вещото лице. Такива доводи липсват наведени и в касационната жалба. Затова настоящият състав на Върховния административен съд намира, че този процесуален пропуск на съда не е съществен и не е довел до нарушаване правото на защита на страната. Доводите за това, че съдът неправилно е отказал да допусне свидетели, поискани от административния орган не следва да бъдат обсъждани, тъй като няма предявена касационна жалба от органа. При установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав споделя правните изводи на първоинстанционния съд. В разпоредбата на чл. 55, ал. 1 КСО са уредени предпоставките, които следва да са изпълнени, за да се определи една злополука като трудова, и те са следните: увреждане на здравето, което да е внезапно; увреждането да е настъпило през време и във връзка или по повод на извършваната работа, или при всяка работа извършвана в интерес на предприятието; резултатът от увреждането, който се изразява във временна или трайна неработоспособност, или смърт; причинна връзка между увреждането и настъпилия резултат. В случая е безспорно наличието на внезапно увреждане, на резултата от него - настъпила смърт, както и на пряка причинна връзка между увреждането и настъпилата смърт. Наред с това, както се обоснова по-горе, увреждането е настъпило по време на обичайния път на пострадалата от работното място до мястото на нейното обичайно местоживеене. След като е установено, че злополуката /травма на долните крайници/ е настъпила по време на връщане на пострадалата от работното й място към мястото на живеене по обичайния път, по който тя се е прибирала от работа всеки ден, установяването на точния час, в който е станала злополуката, е без значение за правния спор, доколкото законът не поставя такова изискване в чл. 55, ал. 2, т. 1 КСО. Липсата на извод от страна на съда относно точния час на злополуката не е повлияла върху правилността на крайния му извод за определяне на злополуката като трудова, тъй като съдът е направил извод, че от съществено значение е мястото, а не времето на настъпването й. Съгласно чл. 55, ал. 2, т. т. 1-3 КСО, трудова е злополуката, станала с осигурен по чл. 4, ал. 1 и чл. 4а по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до основното място на живеене, мястото, където осигуреният обикновено се храни през работния ден или мястото за получаване на възнаграждението. Следователно, същественото е дали злополуката е станала по време на връщане от работа към мястото за живеене, а точният час е без значение, стига, разбира се, да няма съществено отклонение от обичайното време за прибиране. В случая е установено, че злополуката е по време на прибирането на Л. и е станала на място, което е било на обичайния й път към мястото за живеене. Дори и да се приемат показанията на двете свидетелки - К. Н. и М. А., то те само правят вероятно злополуката да е настъпила около 1 час и 15 минути по-рано /когато те твърдят, че заедно с Л. и свидетелката М. П. са се прибирали към домовете си/. Затова обосновано съдът е приел, че точният час на настъпване на злополуката в случая е без значение. Предвид изложените съображения, изпълнени са всички предпоставки по чл. 55, ал. 1 КСО за определянето на злополуката като трудова. Не са налице твърдяните касационни основания за отмяна, а при извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се установиха основания за нищожност или недопустимост на съдебното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на правния спор, ответникът по касационната жалба Л. Л. има право на разноските по делото. Направено е своевременно искане, като е представен договор за правна защита и съдействие от 28.04.2016 г., сключен между него и адв. Д. П. Д., в който е удостоверено заплащането на уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. Представен е списък на разноските по чл. 80 ГПК, в който е посочено единствено перо адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. Предвид това, на страната следва да бъдат присъдени направените разноски за производството пред касационната инстанция в размер на 1000 лв. Воден от горното и на основание чл. чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение