Решение № 16644 от 16.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10450/2011 г.

Решение № 16644 от 16.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10450/2011 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Съдебното производство по глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба от Кръстю Атанасов Кръстев от гр. Бургас против решение № 754/31.05.2011 г. по адм. дело № 15/2011 г. на Административния съд - Бургас, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу заповед № РД-20-2/21.12.2010 г. на областния управител на област Бургас, с искане да се отмени като неправилно поради допуснато от съда нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът, редовно призован, не се явява в съдебно заседание и не изпраща процесуален представител. Ответникът - областният управител на област Бургас, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание, но в писмено становище изразява искане за отхвърляне на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и предлага на съда да остави в сила обжалваното решение като обосновано и законосъобразно. Върховният административен съд - трето отделение, на основание чл. 218 АПК, като обсъди посочените в жалбата пороци на обжалваното решение, анализ на представените по делото доказателства и като съобрази правните доводи на страните намира, че касационната жалба е допустима, като подадена от активно легитимирана страна, в законния срок и против съдебен акт, който подлежи на обжалване, но разгледана по същество е неоснователна. Неоснователно е твърдението на касатора, че при постановяването на обжалваното решение съдът е допуснал нарушение на материалния закон. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че представените от касатора доказателства за наличие на право на еднократно обезщетение по ЗПГРРЛ не са достатъчни да обосноват извода, че той отговаря на кумулативните условия на чл. 1 и 2 от този закон, тъй като престъпленията, за които е признат за виновен по присъдите, от които претендира да черпи права, не са извършени поради политическите му убеждения, религиозните му вярвания или поради произхода му. Този извод на съда е обоснован и законосъобразен. За да се признае на едно лице право на еднократно обезщетение по ЗПГРРЛ, следва то не само да е осъждано през периода от 9.09.1944 г. до 10.11.1989 г. и това осъждане да е за извършени лимитативно изброени в този закон престъпления - по Закона за защита на народната власт, глави I и II от Наказателния закон в сила до 13.03.1951 г., глава I - престъпления против Народната република от Наказателния закон, в сила от 13.03.1951 г. и глава I - престъпления против Народната република от Наказателния кодекс, в сила от 1.05.1968 г., Военно-наказателните закони (Военно-наказателния закон, в сила до 28.09.1949 г. и Военно-наказателния закон в сила до 17.02.1956 г.), но то следва да е и по причини, свързани с неговия произход, политически убеждения или религиозни вярвания. В настоящия случай по делото е било установено по безспорен начин от представеният препис от присъда № 29/22.11.1966 г. по н. о. х. д. № 186/1966 г. на СГС, че причините, поради които жалбоподателят е извършил престъпленията, са чисто криминални и се дължат на неговия неуравновесен характер, склонността му към приключения и пристрастеността към алкохола и лекия начин на живот. Това, безспорно, не са причини, които да обуславят осъждането му да е поради неговия произход, политически убеждения или религиозни вярвания. Освен това, съдът правилно е приел, че на основание чл. 11 от Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ, решението на Централната комисия по чл. 4 от ЗПГРРЛ от 2.08.2010 г., е задължително за административния орган, съответно и за него, а то е било, че не може да се обоснове категоричен извод за претърпяна репресия по политически причини. Следователно, съдът правилно и в пълно съответствие със ЗПГРРЛ е преценил, че след като престъпленията, за които е осъден касаторът, не са извършени поради неговия произход, политически убеждения или религиозни вярвания, то законосъобразно административния орган му е отказал да му признае претендираното право на еднократно обезщетение по този закон и е отхвърлил жалбата му против оспорения административен акт като неоснователна. От изложеното до тук следва, че касационната жалба е неоснователна за посочените в нея касационни основания и обжалваното решение следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - трето отделение,