Решение № 10642 от 15.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12589/2012 г.

Решение № 10642 от 15.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12589/2012 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по касационна жалба на младши автоконтрольор Тодор Любомиров Даскалов към сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на МВР - град Перник против решение от 24.09.2012 г., постановено по адм. дело № 246/2012 г. от Административен съд град Перник. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба - Добри Христов Добрев от гр. София е депозирал писмено възражение по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил заповед рег. № 1018/31.07.2012 г. на полицейски орган към сектор "Пътна полиция" гр. Перник, с която е разпоредено задържане на Добри Христов Добрев в РУП Перник, на основание чл. 63 от ЗМВР за срок от 24 часа. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорваният индивидуален административен акт е издаден от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. От доказателствата по административната преписка са установени следните факти: съгласно докладна записка от 13.08.2012 г., изготвена от началник СПКП главен инспектор Мирослав Данаилов до директора на ОД на МВР Благоевград, че на 31.07.2012 г. около 17.00 часа, при управление на служебен автомобил по път Е-79 в посока към София той е изпреварен от два бързо движещи се автомобила, което довело да спиране на автомобила му, като Данаилов подал сигнал до оперативен дежурен Атанас Стойчев, който по установения ред предал сигнала и автомобилите са спрени за проверка от служителите на "Пътна полиция" при ОД на МВР - град Перник, като всичките лица пътуващи в спрените автомобили сред които и Добрев били задържани и е издадена процесната заповед по чл. 63 от ЗМВР за задържане за срок от 24 часа. При тези доказателства АС е изложил мотиви в насока, че заповедта е издадена при липса на доказателства, установяващи наличието на материалноправните предпоставки по чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, тъй като наличието на данни за извършено престъпление от задържаното лице, следва да бъдат налице преди неговото задържане, и въз основа на тях да може да се направи основателно предположение за извършено от него престъпление. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. Разпоредбата на чл. 63 от ЗМВР регламентира правомощието на полицейските органи да задържат в специални помещения за срок от 24 часа лицата, по отношение на които са налице обстоятелствата на чл. 63, ал. 1, т. 1 - 8 от ЗМВР включително. Принудителната административна мярка по чл. 63, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 64 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа представлява по смисъла на чл. 22 от ЗАНН принудителна административна мярка, която има за цел да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление или да се укрие. За прилагане на нормата е достатъчно наличие на данни за извършено престъпление и данни то да е извършено от задържаното лице, без дори да е необходимо да се уточнява характера на престъплението. В случая обаче доказателства сочат за липса на наличие на материалноправните предпоставки по чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, а именно - наличие на "данни", че задържаното лице е извършило престъпление. Понятието "данни" по смисъла ЗМВР и понятието "достатъчно данни" по смисъла на чл. 207, ал. 1 от НПК, имат различно съдържание. За да бъде образувано досъдебно производство по реда на НПК е необходимо да са налице достатъчно данни, които да обосноват основателно предположение, че има извършено престъпление. При налагането на ПАМ "задържане за 24 часа" по чл. 63 от ЗМВР, са необходими само данни за извършено престъпление, т. е. тези данни може да не са достатъчни за образуване на досъдебно производство, но са достатъчни да се направи извод, че задържаното лице е извършило престъпление. Данните по делото сочат за установено административно нарушение на ЗДвП, извършено от касационния ответник, за което компетентните органи са му наложили глоба с фиш. Липсват каквито и да са данни за извършено от лицето престъпление, което да обосновава задържането му за срок от 24 часа. Представените по делото докладни записки във връзка с оспорената заповед за задържане на лице за 24 часа № 14231 от 15.08.2012 г., № 13915 от 09.08.2012 г. и № 9385 от 14.08.2012 г. изготвени от служителите на ОД на МВР Перник и ОД на МВР Благоевград са неотносими към издаването на заповедта, тъй като са изготвени впоследствие. Целта на задържането по чл. 63 от ЗМВР е да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление или да се укрие. В случая самоличността, адресът и извършеното от касационния ответник административно нарушение са били установени веднага от контролните органи, поради което не са били налице данни за извършено от него престъпление, както и мярката задържане под стража не е била пропорционална по смисъла на чл. 6, ал. 1 - 5 от АПК и в този смисъл фактическите обстоятелства не могат да бъдат подведени като съответстващи на материалноправните основания на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. С оглед на това изводите на АС Перник, че полицейският орган не е следвало да приложи посочената ПАМ са обосновани и кореспондират на представените по делото писмени доказателства. Поради това правилно заповедта е била отменена като незаконосъобразна. Предвид на изложеното, оспореното решение на първоинстанционния съд като обосновано и постановено в съответствие с материалноправните разпоредби, следва да бъде оставено в сила. Касационният ответник не е претендирал разноски пред настоящата инстанция, поради което такива не се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,