Решение № 15224 от 12.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3498/2019 г.

Решение № 15224 от 12.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3498/2019 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на кмета на Община Бургас, срещу решение № 2305/07.12.2018 г., постановено по адм. д. № 1568/2018 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което по жалба на Д. Бъчваров е отменена Заповед № 1250/17.05.2018 г. на кмета на Община Бургас и преписката е върната на административния орган за произнасяне съобразно дадените от съда в мотивната част на решението указания по прилагането на закона. В жалбата се излагат доводи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и е необосновано. Иска отмяна на съдебния акт и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Редовно призован за съдебно заседание касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответникът – Д. Бъчваров от [населено място], в представен по делото отговор на касационната жалба, чрез адв. Коларова, оспорва касационната жалба и претендира присъждане на разноски. Редовно призован за съдебно заседание, ответникът се представлява от пълномощника си адв. Коларова, която по същество поддържа доводите изложени в отговора на касационната жалба, не сочи нови доказателства и няма доказателствени искания. Участващият в производство на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховна административна прокуратура излага становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Излага, че не са налице касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Намира за мотивиран извода на съда за незаконосъобразност на Заповед № РД-1250/17.05.2018 г. на кмета на Община Бургас. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, трето отделение, приема че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд – Бургас е отменил по жалба на Д. Бъчваров като незаконосъобразна Заповед № 1250/17.05.2018 г. на кмета на Община Бургас, в която е разпоредено на жалбоподателя в 14-дневен срок от получаване на заповедта да премахне самораслата едроразмерна растителност в близост до сградата НКЦ, да затвори всички незащитени отвори – прозорци, врати, пробиви в покрива, английски двор към мазето и пр., в срок от 8 месеца да представи конструктивно обследване на сградата, извършено по реда на чл. 176в от ЗУТ пълна документация по чл. 143, ал. 1 и чл. 144 от ЗУТ, окомплектована с архитектурно и фотозаснемане на НКЦ с детайли – "Хатевата къща", оградата, двора и допълващо застрояване, и с части от "Технология" и "Вертикална планировка" и съгласувана по реда на чл. 84, ал. 1 и 2 от Закон за културното наследство (ЗКН), за одобряване на инвестиционни проекти и издаване на разрешение за строеж за консервация, реставрация и адаптация на сградата – НКЦ, проектите следва да бъдат изготвени от правоспособно лице, вписано в регистъра по чл. 165 от ЗКН, в 30-дневен срок от влизане в сила на разрешение за строеж да започне изпълнение на проектите за консервация, реставрация и адаптация на сградата – НКЦ и по вертикалната планировка и благоустрояване на двора с одобрен от Община Бургас план за безопасност и здраве, изготвен от правоспособно лице. За да стигне до този резултат от фактическа страна съдът е установил следното: Процесната заповед касае жилищна сграда, находяща се в гр. Бургас на ъгъла на ул. "Кирил и Методий" № 27 с ул. "Цар Симеон I" № 64 е обявена като единичен архитектурно-строителен паметник на културата в ДВ, бр. 18 от 02.03.1979 г. и съгласно § 10, ал. 1 от ПЗР на Закона за културното наследство /ЗКН, ДВ, бр. 19/13.03.2009 г. с изм. и доп. / притежава статут на регистрирана единична архитектурно-строителна недвижима културна ценност. По делото е представена декларационна карта (л. 184 от адм. дело № 1568/2018 г.). Установено от съда е, че собственик на имота е Д. Бъчваров – Решение № 78 от 12.08.2014 г. по в. гр. д. № 163/2014 г. на Апелативен съд – Бургас, влязло в законна сила на 07.05.2015 г. и М. Коларов, който с нотариален акт № 187, т. 1, рег. 2877, н. д. 166 от 2018 г. е купил на 18.04.2018 г. 1/2 ид. ч. от горепосочения имот. Установено още е, че с Указание изх. № 94-01- 20048/12.06.2014 г. на Община Бургас, последната и Министерство на културата са дали на Д. Бъчваров и М. Коларов, в качеството им на собственици, да извършат обезопасяване на сградата чрез затваряне с плоскости на останалата част от прозорците на жилищния и таванския етаж, както и да се поставят информационни табели по оградата, забраняващи достъпа до сградата. Съдът е констатирал, че с молба от 25.07.2014 г. жалбоподателят и заинтересованото лице изразяват становище, че собствеността на имота не е правилно установена, те не владеят имота, поради което указанията следва да бъдат поправени и отстранени непълнотите по реда на чл. 62, ал. 2 от АПК вр. с чл. 72 от ЗКН. По делото е представено също конструктивно становище от м. май 2016 г. от инж. К. Иванов с пълна проектантска правоспособност, вписан с рег. № 03857 за 2016 г., в което е посочено, че до изработване и одобряване на инвестиционен проекта е нужно временно аварийно укрепване и обезопасяване на обекта, като е посочил конкретни мерки, включително план за безопасност и здраве на временен авариен ремонт. Установено по натам по делото, че на 03.02.2017 г. е извършена проверка и е изготвен констативен протокол за извършената проверка на място, и е предложено да бъдат дадени указания на основание чл. 72, ал. 3 от ЗКН. С Указание с изх. № 94-01-20048(13)/28.02.2017 г. на Община Бургас, от Министерство на културата и Община Бургас, отново на Д. Бъчваров е указано да предприеме мерки по аварийно укрепване и обезопасяване на обекта, да се премахне самораслата едроразмерна дървесна растителност в близост до сградата, да се извърши обезопасяване на сградата чрез затваряне с плоскости на останалата част от прозорците на жилищния и таванския етаж на сградата и да се поставят информационни табели по оградата, забраняващи достъпа до сградата. Указанието е връчено на жалбоподателя на 06.03.2017 г. С писмо рег. № 94-01-38091 от 26.10.2017 г. жалбоподателят е уведомен, че със Заповед № 2973 от 24.10.2017 г. на кмета на Община Бургас, на основание чл. 73, ал. 1 от ЗКН е назначена комисия, която да извърши проверка на място и по документи, за да установи необходимостта от укрепителни, консервационни, реставрационни и ремонтни работи, посочена е дата и час – 08.11.2017 г. от 9, 00 ч. за оглед на имота. Съдът е констатирал, че на 08.11.2017 г. е извършена проверка, в изпълнение на Заповед № 2973 от 24.10.2017 г., допълнена със Заповед № 3023 от 30.10.2017 г. на Кмета на Община Бургас, на всички факти и обстоятелства на място и по документи, в т. ч. оглед на жилищна сграда с административен адрес гр. Бургас, ул. "Кирил и Методий" № 27/ул. "Цар Симеон I" № 64. На място е констатирано, че последното Указание е изпълнено частично, като част от сградата е обезопасена чрез затваряне с плоскости на входната врата и част от прозорците и вратите в двата етажа, изрязана е част от самораслата растителност – в двора към ул. "Цар Симеон I". За извършеното проучване е съставен Констативен протокол № П-41 от 09.03.2018 г., в който подробно е описана сградата и състоянието й към момента на проверката. За да постанови така атакуваното решение съставът е приел, че заповедта е издадена в нарушение на материалноправните норми на ЗКН. Съдът е счел, че въпреки, че в случая са налице първите две материалноправни предпоставки на чл. 73, ал. 3 от ЗКН, (сградата е индивидуален архитектурен паметник на културата и че същата има нужда действително от укрепителни и консервационно-реставрационни дейности и/или ремонтни дейности) неправилно в атакуваната заповед административният орган е възприел като единствен собственик на имота жалбоподателя и е вменил единствено в негово задължение извършването на ремонтни дейности, като не е съобразил разпоредбата на чл. 73, ал. 3, вр. с чл. 71, ал. 1 от ЗКН. Съставът е намерил, че след така проведена процедура, органът е бил длъжен да издаде заповед, с оспорената заповед се създават задължения, чийто адресат следва да бъдат всички собственици на сградата съразмерно със съответната част от правото на собственост, което всеки притежава. Обосновал се е, че в случая отговорността не е солидарна, нито ангажирането на един от всички собственици, обвързва и останалите да изпълнят вменените с административния акт задължения. Така мотивиран съдът е отменил атакуваната заповед като незаконосъобразна. Обжалваното решение е правилно, съответства на материалния закон, обосновано е и е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Настоящият касационен състав на Върховния административен съд намира, че анализирайки събраните по делото писмени доказателства, обосновано Административен съд – Бургас е приел, че процесната заповед е незаконосъобразна, издадена в противоречие с приложимия закон. Съдът изцяло е съобразил приложимата нормативна уредба и правилно е обърнал внимание на изпълнението на дадените указания в производството по реда на чл. 73, ал. 3 от ЗКН. Обжалваната пред съда заповед се основава на разпоредбите на чл. 73, ал. 2 и ал. 3 ЗКН, съобразно които комисията установява с констативен протокол състоянието на недвижимата културна ценност, както и вида и обема на необходимите укрепителни, консервационно-реставрационни и ремонтни работи. Към протокола се прилагат подробно описание на културната ценност според данните за нейната идентификация и регистрация и данни за собственика. Въз основа на констативния протокол кметът на общината в 14-дневен срок издава заповед, с която задължава лицата по чл. 71, ал. 1 за тяхна сметка да извършат в определен срок необходимите укрепителни, консервационни, реставрационни и ремонтни дейности по проектна документация, съгласувана по реда на чл. 84, ал. 1 и 2 от ЗКН. В конкретния случай, назначената комисия след извършена проверка на място на процесния имот подробно е аргументирала необходимостта от укрепване и обезопасяване на сградата, за което е издадена и оспорената заповед на кмета. Правилно, първоинстанционният съд е преценил, че задължено лице по чл. 73, ал. 3 от ЗКН и адресат на оспорения административен акт, са собствениците, концесионерите и ползвателите на недвижими културни ценности, съобразно изричната разпоредба на чл. 71, ал. 1 ЗКН. Безспорно по делото е също, че с нотариален акт № 187, т. 1, рег. 2877, н. д. 166 от 2018 г. на 18.04.2018 г. жалбоподателят е продал на М. Коларов Ѕ ид. ч. от горепосочения имот., т. е. преди издаването на заповедта собствеността е била променена, като жалбоподателят и заинтересованото лице са съсобственици на имота. Направеният от съда извод, че в конкретният случай оспореният акт е създал задължение само за един от собствениците на имота, въпреки че от представените документи за собственост е установено, че към момента на издаване на административния акт, имотът е собственост на повече от едно лице, е правилен и се споделя от настоящата съдебна инстанция. Като е създал задължение само за един от собствениците на процесния имот, оспореният административен акт се явява незаконосъобразен и правилно е отменен от съда. Административният орган е бил длъжен да изясни всички факти и обстоятелства преди издаване на заповедта, както и да уведоми всички заинтересовани лица за резултатите от водената административна преписка по случая. Достигайки до извода за неправилност поради нарушение и противоречие с нормите на ЗКН, съдът е постановил правилно решение, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса следва да бъдат присъдени направените съдебни разноски пред настоящата инстанция на ответника по касация, като съгласно приложения по делото Договор за правна помощ и списък на разноските (л. 28 и л. 29 от настоящото дело) касаторът следва да бъде осъден да заплати сумата от 1000 лв., представляваща заплатен адвокатски хонорар, изплатен изцяло в брой при подписването му. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховния административен съд, трето отделение