Решение № 13610 от 3.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3098/2020 г.

Решение № 13610 от 3.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3098/2020 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Б. Борисова, чрез адвокат Й. Алексиев, против решение № 106/30.01.2020 г., постановено по адм. д. № 3210/2019 г. по описа на Административен съд – Варна, в частта, с която е отхвърлен предявения иск за присъждане на законна лихва върху обезщетението за имуществени вреди в размер на 360 лв., считано от датата на влизане в сила на отменителния акт – 29.10.2019 г. Излага доводи за неправилност на обжалваното поради нарушение на материалния закон. Моли да бъде отменено решението в обжалваната част. Претендира заплащане на разноски за касационната инстанция. Ответникът – Областна дирекция на МВР-Варна, редовно призована, не се представлява. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът се е съобразил с Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по тълкувателно дело № 2 от 2016 г. на ОСС от I и II колегия на ВАС. Обосновани са изводите на съда, че следва да се уважи искането за присъждане на законна лихва върху претендираната като обезщетение сума, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Законната лихва в случая има акцесорен характер и се явява последица от уважаване на иска, като същата е дължима от датата на предявяване на иска. Решението на съда не страда от касационни пороци и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Производството пред АС – Варна е образувано по искова молба на Б. Борисова срещу ОД на МВР-Варна за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 360 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на отменителния акт – 29.10.2019 г., представляващи заплатеното адвокатско възнаграждение във връзка с образуваното КАНД № 1579/2019 г. на АС – Варна, в което производство с Решение № 2021 от 29.10.2019 г. по КАНД № 1579/2019 г. на АС - Варна е възобновено и е отменен Фиш Серия ОВ № 1000035783, издаден от служител на ОД на МВР-Варна. С обжалваното решение съдът е осъдил Областна дирекция на МВР-Варна да заплати на Борисова сумата в размер на 360 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 22.11.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, като обезщетение за имуществени вреди, представляващи заплатеното адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от 1.10.2019 г. с бланков № Серия Б № 349369 по КАНД № 1579/2019 г. на АС – Варна. Отхвърлил е исковата молба в частта, с която е поискано присъждане на законната лихва върху обезщетението за имуществени вреди в размер на 360 лв., считано от датата на влизане в сила на отменителния акт – 29.10.2019 г. до датата на предявяване на исковата молба – 22.11.2019 г. Административният съд е приел, че исковата претенция в частта на главницата в размер на 360 лв. е допустима и основателна. Подробно е обсъдил законовите предпоставки за уважаване на иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и е изложил обосновани изводи за присъждане на обезщетението за имуществени вреди в посочения размер. В тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила. По отношение на искането за присъждане на законна лихва върху претендираната като обезщетение сума, съдът е приел, че то е основателно от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Като неоснователно е отхвърлил искането за присъждане на законна лихва върху претендираната сума, считано от датата на отмяната на фиша (в случая – 29.10.2019 г.) до датата на предявяване на исковата молба. Постановеното решение е правилно. От фактическа страна по делото е установено, че с фиш Серия ОВ № 1000035783, издаден на 17.06.2017 г. от служител на ОД на МВР-Варна, група "Общинска полиция", на Б. Борисова е наложена глоба в размер на 50 лв. за извършено нарушение на чл. 15, ал. 7 от ЗДвП – паркирала на 17.06.2017 г. автомобила си с рег. [рег. номер на МПС] в парк. Във връзка с подадена жалба до ВРС срещу глобата, наложена с процесния фиш, с определение № 1990 от 16.11.2018 г. по АНД № 5127/2018 г. на Районен съд – Варна е прекратено съдебното производство по делото и е върната жалбата, като е прието, че съгласно процедурата по чл. 186 от ЗДвП, ако нарушителят оспорва нарушението, размера на глобата или откаже да подпише фиша се съставя АУАН и се прилага общата процедура, а когато глобата не бъде платена доброволно, фишът се смята за влязло в сила наказателно постановление, както и че ЗДвП не визира процедура по обжалване на глоба, наложена с фиш. По предложение на и. ф. административен ръководител Окръжен прокурор при Окръжна прокуратура – Варна по чл. 70, б. "в" от ЗАНН за възобновяване на административнонаказателното производство по наложената с процесния фиш глоба е образувано КАНД № 1579/2019 г. на АС – Варна. В това производство Борисова е представлявана от адвокат П. Илиева, преупълномощена от адвокат Алексиев. С Решение № 2021 от 29.10.2019 г. по КАНД № 1579/2019 г. на АС – Варна е възобновено производството и е отменен Фиш Серия ОВ № 1000035783, издаден от служител на ОД на МВР-Варна. Видно от петитума на исковата молба, ищецът претендира лихва от датата на влизане в сила на отменителното съдебно решение до окончателното изплащане на сумата. Този петитум включва искане за заплащане на лихва от два различни начални момента – лихва и мораторна лихва. Искането му за присъждане на лихва от отменителното съдебно решение до предявяване на иска, следва да е определено с конкретен размер на сумата. Обезщетението по чл. 86 ЗЗД е предмет на претенция, която се индивидуализира с размер на вземането и периода, за който се иска присъждането му. Поради това, когато в петитума се включва искане за лихва и мораторна лихва, последната следва да бъде индивидуализирана по размер и период на вземането. По своя характер тя представлява предявяване на самостоятелен иск. При така предявената претенция за присъждане общо на лихви върху главницата, считано от отмяната на незаконосъобразния административен акт, съдът е могъл да уважи само претенцията за лихви, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. По изложените съображения, решението като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила в обжалваната му част. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение