Решение № 13013 от 2.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11162/2014 г.

Решение № 13013 от 2.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11162/2014 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" против решение № 5015 от 18.07.2014 г., постановено по адм. д. № 525 по описа за 2013 г. на Административен съд - София град. Релевира оплакване за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - "Лактан" ЕООД оспорва касационната жалба по основание. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София град е отменил Уведомително писмо за извършена оторизация по Схемите и мерките за директни плащания с изх. № 02-230-2600/6982 от 5.12.2012 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" в частта, с която на дружеството е отказано финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. за кампания 2011 г. и е постановил изпращане на преписката на административния орган за ново произнасяне, съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Съдът е приел, че актът страда от съществен порок във формата, тъй като липсват ясни мотиви за постановения отказ за изплащане на цялата поискана от заявителя субсидии. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. В хода на съдебното производство съдът е установил релевантните за спора факти и обстоятелства и въз основа на същите е направил правилни правни изводи. Фактическата обстановка е установена, като с оглед разпоредбата на чл. 220 АПК, поради липса на оборване, същата, следва да се възприеме от касационната инстнация. видно от доказателствата по делото, земеделският стопанин по смисъла на § 1, т. 23 от ДР ЗПЗП е подал заявление за подпомагане по мярка 214 и "Агроекологични плащания" за кампания 2011 г. и кандидатствал за подмярка код АП07 (биологично растениевъдство - полски култури) с 32 парцела (403,48 ха.) и подмярка код АП10 (биологично растениевъдство - ароматни и медицински растения) с 1 парцел (7,55 ха.). Условията и редът за подпомагане във връзка с мярка 214 от Програмата за подпомагане 2007-2013 г. са уредени в Наредба № 11/2009 г. Съгласно чл. 65 от наредбата разплащателната агенция е отказала изплащането на годишна финансова помощ след извършване на административни проверки и проверки на място за изпълнение на изискванията за подпомагане на агроекологичните дейности. Финансовите условия за подпомагане се съдържат в гл. III, а конкретните изисквания за кандидатите в гл. IV от наредбата. В тази връзка от значение е обсъждането на фактите с оглед чл. 17 и 20, съдържащи конкретни основания, а също и чл. 26 - общите изисквания за поддържане на парцелите в цялото земеделско стопанство. В оспорения акт административният орган е отказал съгласно чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП - заявени площи, които не се ползват и чл. 17, ал. 1, т. 4 от Наредба № 11/2009 г. - площи със застъпване, което не е отстранено и площи, за които не са спазени базовите изисквания. В тази насока е прието, че по код АП07 недопустими са 47,31 ха., наддекларирани - 2,78 ха. При тези доказателства, както и с оглед заключението на приетата по делото експертиза, съдът е направил обоснован извод за неспазване на изискването за форма - посоченото правно основание - чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП (заявени площи, които не се стопанисват) не е обвързано с фактическите основания, които му съответстват. Тъй като в конкретния случай се касае за отказ за подпомагане по мярка 214 АЕП, то конкретните условия и изисквания са предвидени в Наредба № 11, зависещи от отделните видове дейности, за които земеделския стопанин е имал ангажимент, в случая Код АП07. Фактически основания в тази насока не са налице в акта, като липсва конкретизация за неспазени специфични изисквания, както и по т. 4 от Методиката на министъра. Непосочването на фактически основания ограничава възможността за осъществяване на контрол спрямо акта, а също така засяга и правото на защита. Волята на административния орган не е ясна и от документация, предхождаща издаването на оспореното писмо, поради което са неоснователни доводите за несъобразяване с ТР16/1975 г. Предвид изложеното, решението на Административен съд - София град следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд