Решение № 6803 от 21.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11532/2013 г.

Решение № 6803 от 21.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11532/2013 г., VIII о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив при ЦУ на НАП, против Решение № 1581 от 10.07.2013 г. на Пловдивски административен съд по адм. д. № 3684 по описа за 2012 г.,, с което по жалба на "Евростил - 1" ЕООД, със седалище и адрес на управление град Стара Загора, бул. "Цар Симеон Велики" № 157, ет. 4, офис 4, представлявано от Румяна Димитрова Левкова, е отменен ревизионен акт № 241202749/10.08.2012 г., на орган по приходите при ТД на НАП Пловдив, изменен с Решение № 1391/01.11.2012 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Пловдив, в частта, на допълнително установения корпоративен данък за 2010 г., в размер на 11 412,17, ведно с прилежащите лихви. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон-касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани фактически изводи за наличие на касови бележки от регистрирано фискално устройство към процесните фактури като доказателство за плащането по фактурите в брой, довело до неправилни изводи за наличие на основание за признаване на претендираните разходи. Касаторът поддържа, че от страна на доставчика не са представени отчети на касовия апарат /контролни ленти/, които да потвърждават автентичността на нечетливите касови бонове, представени към фактурите, а също и че заключението на вещото лице не може да бъде годна опора на правените от съда фактически изводи. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което да се отхвърли жалбата против РА, както и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Евростил - 1" ЕООД, чрез управителя си Румяна Димитрова Левкова и адв. Д. Петрунова, оспорва жалбата по съображения в писмено възражение. Поддържа, че нечетливите касови бонове от регистрирано фискално устройство е доказано, че се отнасят за процесните фактури, поради представените контролни ленти на фискалното устройство и осчетоводяването на плащанията при доставчика. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Спорни пред първоинстанционния съд са били въпросите за наличието на касови бележки от регистрирано фискално устройство към фактурите за покупка на пшеница с получател ревизираното лице и доставчик "ПРОДУКТ ПА-МИ" ЕООД, като доказателство за плащането в брой и реалната доставка на зърно по фактурите, като предпоставки за признаване на декларираните по фактурите разходи. Процесната ревизия е повторна, а при първоначалната е била извършена насрещна проверка на доставчика, при която е установено, че плащането по процесните фактури е извършено в брой, като са приложени свидетелство за регистрация на ФУ от 12.01.2010 г., договор за сервизно обслужване и ремонт и паспорт на касов апарат, но не е представен касов бон от фискално устройство. За да отмени ревизионния акт в обжалваната част, първоинстанционният съд е приел, въз основа на неоспорена съдебно-счетоводна експертиза, че е опровергана тезата на приходната администрация, че процесните разходи не са документално обосновани, защото процесните фактури са редовно осчетоводени при ревизираното лице, осчетоводени са и плащанията по тях, още в първото ревизионно производство е доказано притежаването на регистрирано фискално устройство от доставчика, а в потвърждаващото ревизионен акт Решение на директора на Дирекция "ОУИ" Пловдив е признато, установеното и от вещо лице пред съда, че към всяка фактура са представени фискални бонове, но те са "са избелели от времето и са нечетливи, като датата на плащане "не се чете". Въз основа на тези фактически изводи, съдът е приел, че дружеството "ПРОДУКТ ПА-МИ" ЕООД е изпълнило задължението си по чл. 10, ал. 4 от ЗКПО и е регистрирало и отчело извършените от него продажби на пшеница по процесиите фактури чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, редовно регистрирано, съгласно изискванията на нормативните актове, поради което не е имало основание за непризнаване на разходите по фактурите на ревизираното лице, още повече, че реалността на доставките по тях също е доказана. Решението е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, довело до необоснованост и противоречие на решението с материалния закон, налагащо отмяната му и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В мотивите си, административният съд, на практика, е приел, че представените при административното обжалване на повторния РА фискални бонове, макар и нечетливи, са достатъчни като доказателство за изпълнението на императивното изискване на чл. 10, ал. 1 и 4 на ЗКПО за признаване на извършен разход чрез плащане в брой от страна на ревизираното лице. Ясно е, че нечетлив документ не може да бъде доказателство за осъществяването на удостоверените с него факти. Това означава, че по главния спорен фактически въпрос, съдът е постановил решението си при липса на мотиви. Фактическите изводи на първоинстанционния съд, относно доказаното плащане в брой, се основават на заключение на експертиза, в която ясно е казано, при отговора на третия въпрос, че "на експертизата не се представиха контролните ленти, за да се установи на тях отразени ли са плащанията от "Евростил-1" ЕООД по процесните фактури". Вярно, че в откритото съдебно заседание на 20.05.2013 г., при приемането на заключението, вещото лице е заявило, че "отбелязванията в контролната лента отговарят на издадените фискални бончета за извършените плащания", което освен че противоречи на написаното в заключението, е станало след приемане на ново писмено доказателство, представено за първи път в това открито съдебно заседание от процесуалния представител на жалбоподателя, в отсъствието на процесуален представител на насрещната страна, без на страната да бъде дадена възможност да вземе становище по приемането, относимостта и доказателствената сила на новопредставеното доказателство. Процедирайки така, първоинстанционния съд грубо е нарушил правото на защита на ответника. В обсъжданото заседание са представени: свидетелство за регистрация на фискално устройство и договор за сервизно обслужване на ЕКАФП, в заверени от адв. Андреева /които вече са били представяни при административното оспорване на РА/ в, ксероксни копия, както и трети документ, представен за първи път, заверен от управителката на ревизираното дружество, за който се твърди, че е представлява копие на процесните касови бонове и контролна лента на фискалния апарат. Предвид изложеното, първоинстанционното съдебно решение следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При новото разглеждане на делото, съдът следва да даде възможност на ответника да вземе становище по описаното новопредставено доказателство и да изложи мотиви относно доказателствената му сила, както и дали то е достатъчно, за да се приеме за осъществен спорният факт с правно значение. При новото разглеждане на делото следва съдът следва да се произнесе и по разноските пред настоящата инстанция. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 2, т. 1, Върховният административен съд, състав на осмо отделение