Решение № 1846 от 11.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12734/2009 г.

Решение № 1846 от 11.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12734/2009 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационни жалби на Технически университет - Варна и "ИНВЕСТЕК" ЕООД гр. Ихтиман против решение № 1215/8.07.2009 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. дело № 3169/2008 г., с което са отхвърлени жалбите им с искания за прогласяване на нищожност, евентуално отмяна на заповед № РД-14-566 от 7.11.2008 г. на зам. началника на ДНСК - София, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж "Комин на котелна централа в Студентско общежитие - бл. 13", находящ се в кв. 33, 24-микрорайон, ул. "Д-р Басанович" № 13, гр. Варна. В касационните жалби се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго по същество. Ответната страна ДНСК оспорва жалбите. Министърът на регионалното развитие и благоустройството не взема становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбите. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационните жалби за допустими - подадени срещу подлежащо на обжалване първоинстанционно съдебно решение по административен спор, от страни по делото, за които то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Касаторите са адресати на обжалваната заповед, която поражда за тях задължения и поради това имат право на обжалване по смисъла на чл. 147, ал. 1 АПК. Разгледани по същество, жалбите са основателни. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема обжалваната заповед за законосъобразна на всички основания по чл. 146 АПК. Процесният комин представлява строеж, който е част от сградната газова инсталация, но за него е налице непълнота в проектната документация и е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Решението е валидно, допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. Установено по делото е, че процесният комин е част от сградната газова инсталация, която не може да се изпълнява и използва самостоятелно. В случая комина не е реална част от строеж с определено наименование, местоположение, самостоятелно функционално предназначение и идентификатор по ЗКИР, поради което не е "обект" по смисъла на т. 39, § 5 от ДР на ЗУТ. Това е достатъчно основание да се приеме, че като неразделна част от строежа "Газификация на Котелна централа на Студентско общежитие бл. 13, кв. 33, по плана на 24 м. р., гр. Варна" е извършен с Разрешение за строеж № 157/ГИ/22.11.2005 г. на гл. архитект на община Варна, издадено въз основа на одобрен инвестиционен проект. Без значение е констатираната непълнота в проектите, тъй като същите са одобрени и влезли в сила, поради което не подлежат на отмяна - чл. 156 ЗУТ. Действието им следва да бъде зачетено и по отношение на процесния комин. Заключението на вещото лице е категорично, че разрешеният строеж, представляващ сградна газова инсталация в обхват, необходим за захранване и използване на природен газ за котелната централа, е проектиран, изграден и въведен в експлоатация, включително с комини и димоотводни устройства, съгласно Наредба № 6 за техническите правила и нормативи за проектиране, изграждане и ползване на обектите и съоръженията за пренос, съхранение, разпределение и доставка на природен газ обн. ДВ, бр. 107/2004 г. В този смисъл коминът на газовата инсталация не е незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, както неправилно е квалифициран от административния орган и от съда. На посоченото за издаването й основание, обжалваната заповед е незаконосъобразна. Ирелевантно за спора е дали коминът е изпълнен при отклонения от одобрените инвестиционни проекти, дали те са съществени и/или дали е изпълнен със строителни продукти, несъответстващи на съществените изисквания на строежа, или в нарушение на правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи, като това се отразява на конструктивната сигурност и безопасното ползване на строежа. Това е така, защото частта от строежа, която представлява процесния комин, не е квалифицирана като незаконна по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 3 и т. 4 ЗУТ. Основните мотиви в сигнала на Орлин Василев Димитров, който не е заинтересувана страна в административното производство по реда на чл. 225, ал. 1 ЗУТ и в съдебно административното производство по оспорване на заповедта за премахване на незаконен строеж, се свеждат до неизпълнение на комина съобразно нормативните изисквания за такова съображение и до вида на строителните материали. Проверка по тези въпроси не е осъществена от длъжностните лица на ДНСК. Отделно от това, техническият надзор върху този вид техническо съоръжение с повишена степен на опасност, е от компетентността на органите на държавен технически надзор по Закона за техническите изисквания към продуктите. В случая обаче е развито производство по контрол на незаконно строителство, което е от компетентността на началника на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице, поради което оспорената заповед не е нищожна. По тези съображения, настоящият състав намира обжалваното решение за неправилно поради което следва да бъде отменено, а вместо него постановено друго за отмяна на обжалваната заповед като материалноправно незаконосъобразна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,