Решение № 337 от 2.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 394/2012 г.
ВКСI гражданско отделение02.10.2012 г.докладчик Теодора Гроздева
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на П. И. Р. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ГПК на влязлото в сила решение от 28.10.2010 г. на Софийския градски съд, II-в състав, постановено по гр. д. № 3659 от 2007 г. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 337 от 2.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 394/2012 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Гроздева Производството е по реда на чл. 303 и сл. от ГПК. Образувано е по молба на П. И. Р. за отмяна на влязло в сила решение от 28.10.2010 г. на Софийския градски съд, II-в състав, постановено по гр. д. № 3659 от 2007 г. за оставяне в сила на решение от 19.07.2007 г. по гр. д. № 9290 от 2005 г. на Софийския районен съд, 29 състав за признаване за установено спрямо Г. С. Р. /дъщеря и наследодател на молителката П. И. Р./, че Д. С. и Ц. Н. притежават при условията на съпружеска имуществена общност по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 2, том II, рег. № 11712 по нот. д. № 170 от 2004 г., следния недвижим имот: апартамент № 40, находящ се в [населено място], [жк], [жилищен адрес]. Като основания за отмяна на решението са посочен чл. 303, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ГПК. Твърди се, че наследодателката на молителката П. Р. - Г. С. Р. е била лишена от правото да участва в производството по делото, тъй като неправилно била призована за това дело по реда на чл. 50 от ГПК (отм.) и е била представлявана по делото от лице по чл. 29 от ГПК в нарушение на процесуалните правила. Пълномощникът на ответниците Д. С. и Ц. Н. оспорва молбата за отмяна. Третите лица-помагачи на страната на ответниците С. С. К. и Г. М. К. не вземат становище по молбата за отмяна. Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия, счита, че молбата за отмяна е допустима: Същата е подадена от легитимирана страна /наследник на ответник по делото, решението по което се иска да бъде отменено/ и преди изтичане на преклузивния тримесечен срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 от ГПК /решението, чиято отмяна се иска, е влязло в сила на 22.10.2011 г., а молбата за отмяна е подадена по пощата на 16.01.2012 г./. Неоснователно е възражението на пълномощника на ответниците, че молбата е подадена след изтичане на предвидения в закона преклузивен срок: Действително, съгласно чл. 305, ал. 1, т. 5 от ГПК, молбата за отмяна на влязло в сила съдебно решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 и 6 от ГПК може да се подаде най-късно в тримесечен срок от узнаване на решението, чиято отмяна се иска. Този срок обаче започва да тече най-рано от датата на влизане в сила на решението, тъй като до този момент не съществува право на страната да иска отмяна- отмяна може да се иска само на влязло в сила съдебно решение. Поради това, макар да са налице данни, че молителката е узнала за решението още на 29.08.2011 г. /когато е подписала пълномощно на адв. С. К. да я представлява по молба за отмяна на решението по гр. д. № 3659 от 2007 г. на СГС/, то срокът за подаване на молба за отмяна е започнал да тече едва от датата на влизане на решението в сила, което е станало на 22.10.2011 г. А от тази дата до датата на подаване на молбата за отмяна- 16.01.2012 г. не е бил изтекъл преклузивния срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 от ГПК. Разгледана по същество, молбата е неоснователна поради следното: Производството за отмяна е средство за извънинстанционен контрол на неправилни съдебни решения на изрично посочените в чл. 303, ал. 1 от ГПК и чл. 304 от ГПК основания. В случая, не са налице твърдените от молителката основания за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 и 6 от ГПК- лишаване на страната от възможност да участва в делото вследствие нарушение на съответните правила и представляване на страната от лице по чл. 29 от ГПК в нарушение на процесуалните правила. Действително, праводателката на молителката П. И. Р. - Г. С. Р. не е участвала лично в производството по делото, а е била представлявано от назначен й от съда след призоваване чрез ДВ служебен защитник. При извършване на горепосочените действия обаче съдът не е нарушил процесуални правила, а напротив действал е напълно в съответствие с нормата на чл. 50 от ГПК (отм.): Призовката до ответницата Г. С. Р., изпратена на посочения от ищците в исковата молба адрес /гр. С., [жк], [жилищен адрес]/ е била върната в цялост на 06.08.2006 г. с отбелязване, че на този адрес няма такова лице. Поради това по делото е било представено удостоверение рег. № Б-18063 от 05.12.2006 г. на МВР, отдел "Български документи за самоличност" за постоянния и настоящ адрес на Г. С. Р. /гр. С., [жк], [жилищен адрес] бх. Б, ет. 6, ап. 40/ и по разпореждане на съда Г. Р. е била призована за следващото съдебно заседание от този адрес. Призовката от него е върната на 30.01.2007 г. с отбелязване, че по сведение на съседи лицето не живее на адреса. Това обстоятелство е било удостоверено в призовката с подпис на свидетеля М. Д. И., чийто имена и адрес са посочени така, както е изисквал чл. 50, ал. 1, изр. 1 от ГПК (отм.). Едва след това, в изпълнение на разпоредбата на чл. 50 от ГПК (отм.) съдът е постановил Г. Р. да се призове с Държавен вестник. Призоваването е извършено повече от 1 месец преди съдебното заседание /призоваване в ДВ бр. 18 от 27.02.2007 г. за съдебно заседание от 03.04.2007 г./ и след като Р. не се е явила в това съдебно заседание съдът й е назначил служебен защитник, посочен от С. адвокатска колегия. Тоест, назначаването на защитник на Г. Р. е било извършено напълно в съответствие с процесуалните правила. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия