Решение № 13885 от 19.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7239/2009 г.

Решение № 13885 от 19.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7239/2009 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на район "Искър" при СО, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Иванова, против решението от 03.12.2008 г., постановено по адм. дело № 999/2007 г., по описа на Софийския градски съд, административно отделение, III Е състав, в частта, с която е отменена заповед № 688 от 29.06.2005 г. на кмета на район "Искър", за определяне на застроената част от имот п. № 40133, к. л. 580, кв. 9, УПИ ХII и УПИ ХIII по плана на "НПЗ Искър-юг", по отношение частта от имота от 236 кв. м, заключена между цифри 4, 5, 6, 7, 4, оцветена в червено на скицата на вещото лице, неразделна част от решението и същата част е определена за незастроена. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на постановеното решение, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на изводите на съда - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и отхвърляне на жалбата, като се сочи, че съществуващият в процесната част асфалтиран паркинг представлява строителство по смисъла на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ. Ответниците - Георги Василев Цветанов, Николай Василев Цветанов, Виолета Василева Стоилова, Сетка Иванова Йотова, Латина Иванова Димитрова, Иванка Иванова Младенова, Стефан Георгиев Цветанов, Гергина Стойнева Цветанова, Иван Любенов Иванов и Йорданка Любенова Михайлова, чрез пълномощника си адв. Михайлова, в писмено становище оспорват касационната жалба и молят да бъде отхвърлена като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че съдът се е съобразил с указанията на ВАС, отразени в решение № 4354/03.05.2007 г., постановено по адм. дело № 2159/2007 г., както и със заключението на назначената експертиза, съгласно която частта от 236 кв. м, попадаща в УПИ ХIII е асфалтирана, в нея е изграден паркинг от частна фирма, който не съществува по плана. Същата правилно е прието, че не представлява част от реализирано комплексно застрояване и съгласно Наредба № 7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, следва да бъде определена като незастроена част. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и сочените отменителни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред СГС е образувано по жалба против заповед № 688 от 29.06.2005 г. на кмета на район "Искър" при СО, с която целия описан по-горе имот е определен за застроен. С решение по адм. дело № 2884/2005 г. на СГС жалбата е отхвърлена. Това решение е отменено с решение № 4354/03.05.2007 г., постановено по адм. дело № 2159/2007 г. по описа на ВАС, IV отделение, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, с указания да се изследва въпросът дали реализирания в имота паркинг е свързан с мероприятието по отреждането му, съответно дали го обслужва, в който случай ще е налице застрояване, а в противен случай следва да се приеме, че теренът е свободен. В изпълнение на указанията на ВАС, при новото разглеждане на делото, СГС е назначил съдебно-техническа експертиза, от заключението на която е установил, че според действащия план на НПЗ "Искър-юг" процесният имот пл. № 40133, попада в терени с отреждане за "Чисто производство" - УПИ ХII, кв. 9 и за "Чисто производство, бензиностанция, газстанция, сервиз" - УПИ -ХIII, кв. 9 и в улица. Процесната понастоящем част попада в УПИ ХIII и е с площ от 236 кв. м, като на място върху нея, както и върху останалата част от УПИ ХIII е реализиран асфалтиран паркинг. Парцелът е ограден, като няма изрично отреждане по плана за паркинг, а друго строителство, съгласно отреждането не е реализирано. Заключението не е оспорено. При тези данни, съдът е приел, че в процесната част от 236 кв. м, не е реализирано строителство по смисъла на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ, същата не е част от комплексно застрояване, т. е. не е свързано функционално със сгради, изградени в изпълнение на отрежданията по плана, поради което оспореният административен акт е незаконосъобразен в тази част. По тези съображения го е отменил и е определил описаната част като свободна от застрояване. Така постановеното решение е правилно и следва да бъда оставено в сила. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че съдът необосновано и при неправилно приложение на закона е приел за свободна от застрояване процесната част, тъй като в нея е реализирана асфалтова площадка, която съставлява строителство по смисъла на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ. Съдът изцяло се е съобразил, както с указанията на ВАС, дадени с предходното отменително решение, така и с установеното от неоспорената техническа експертиза, която е констатирала, че в процесната част липсва строителство, което да е свързано с мероприятията по отреждането. Не може също така да се възприеме доводът, че това е част от обслужваща инфраструктура, тъй като липсва реализация на комплексно строителство. Става дума за УПИ, с конкретно отреждане, като в него не е извършено каквото и да е строителство, т. е. асфалтираният терен не обслужва конкретни обекти. Неоснователно се възразява, че следва да се вземе предвид цялостното застрояване на бившия имот, части от който попадат в улица, тротоари с прилежащи подстъпи и да се приеме, че е налице комплексно мероприятие. Процесната част попада в обособен УПИ, като относимо е само застрояването или по-скоро липсата на застрояване в тази част. Съдът е изградил изводите си като е обсъдил всички доказателства, в това число и заключението на неоспорената техническа експертиза, поради което изводите му не са необосновани. Понастоящем не би могло да се оспорва заключението на вещото лице, резултат, който се цели от касатора. Съдът правилно е приложил закона - не е налице нарушение на нормите на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ и на чл. 11 и чл. 13 от ППЗСПЗЗ. Правилно е съобразено застрояването, с оглед критериите на цитираните законови норми. Постановеното решение не страда от сочените в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение