Решение № 8503 от 13.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3936/2013 г.

Решение № 8503 от 13.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3936/2013 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на "Балик Тур" АД против решение по адм. д. № 677/2012 г. по описа на Административен съд -Добрич. Иска отмяна на решението като незаконосъобразно, тъй като не е задължено лице по ЗМДТ. Навежда твърдения, че друго лице "Лафи" ЕООД е задълженото лице, което владее имота въз основа на постановление за възлагане на недвижимия имот от 17.02.2009 г. на ЧСИ № 737 въз основа на проведена публична продан по изп. д. № 179/2006 г. на ЧСИ № 737. Производството по изп. д. № 233/2010 г. на ЧСИ 739 за предаване владението на имота, е спряно с обезпечителна заповед на ОС-Добрич и е даден едномесечен срок за предявяване на установителен иск. С решение № 56/8.03.2012 г. по гр. д. № 918/2010 г. на Окръжен съд Добрич, потвърдено с решение по въззивно гр. д. № 323/2012 г. на ВАпС, "Лафи " ЕООД е признат за собственик на имота спрямо "Балик Тур" АД и "Румбор" ООД. Предвид обстоятелството, че имотът не е във владение на "Балик Тур" АД, то не е задължено лице по ЗМДТ за процесния период. Представя нови писмени доказателства- съдебните актове. Второто оплакване е за съществено нарушение на съдопроизводствените правила, защото съдът не проявил активност да събере доказателства за "ноторно" известни факти, не извършил проверка към други контролни органи. Ответната страна оспорва касационната жалба. Твърди, че приложените към касационната жалба писмени доказателства са нови за производството, няма данни да са влезли в сила. Тези доказателства не са представени нито в административното, нито в съдебното производство. Процесният период от време е 1.07.2010 г. до 31.08.2010 г., а владението на "Лафи" ЕООД е от 7.10.2010 г. Оспорващият е бил длъжен да посочи доказателствата, които иска да бъдат събрани и да ги представи, за да окаже съдействие за установяване на истината. Непълнотата на доказателства не е касационно основание, а съдът няма служебно задължение да събира такива. Изводите на първоинстанционния съд са правилни и следва да се оставят в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба поради материална незаконосъобразност на решението. Придобиването на собствеността е станало в деня на възлагането на имота на 17.02.2009 г., касаторът не е данъчнозадължено лице. Върховният административен съд, VII отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Съдебното решение е постановено в съдебно производство по чл. 156 и сл. от ДОПК по жалбата на "Балик Тур" АД срещу АУЗД № 116/23.04.2012 г. по чл. 107, ал. 3 от ДОПК на инспектор приходи отдел "Общинска данъчна служба" при община Балчик, потвърден с решение № Р 116/20.07.2012 г. на директор дирекция "МДТХСД", с който за периода от 1.07.2010 г. до 31.08.2010 г. е начислен данък върху нежилищен недвижим имот в размер на 18,03 лв. и лихви 2, 91 лв., а такса битови отпадъци за същия период в размер на 54, 06 лв. и лихви 8, 73 лв. И в административното и в съдебното производство единствената защитна теза на жалбоподателя е, че търговското предприятие на "Балик тур" АД е продадено от заложния кредитор Красимир Иванов Димитров (продал преди това същия имот на "Балик тур" АД с н. а. 107/29.12.2009 г.) на "Румбор" ООД с договор от 1.06.2010 г. с нотариално заверени подписи, поради което за периода от 1.07.2010 г. до 31.08.2010 г. вече не е бил собственик на имота и следователно не дължи публичните задължения. Няма никакви наведени твърдения във връзка с ползването на имота. В производството по обжалване по административен ред пред директора на Дирекция "Местни данъци и такси" при община Балчик, административният орган е проявил процесуална активност и с искане от 10.07.2012 г. е изискал информация от Службата по вписвания при Агенция по вписванията дали е налице вписан договор за прехвърляне на предприятието към "Румбор" ООД (л. 12). С писмо изх. № 16-01191 Н1 от 13.07.2012 г. АВ е дала справка, че договорът не е вписан към този момент. Договорът е вписан в търговския регистър по чл. 15 от Търговския закон на 10.09.2010 г. Представено е постановление за възлагане на недвижимия имот в производство за публична продан, издадено от ЧСИ № 737 с дата 17.02.2009 г., на купувача "Лафи" ЕООД. Постановлението е влязло в сила на 16.06.2010 г., но е вписано на 26.08.2010 г., от който момент има оповестително действие. Едва пред касационната инстанция жалбоподателят твърди, че владението върху имота се осъществява от "Лафи" ЕООД и представя писмени доказателства, с които доказва, че е налице висящ гражданскоправен спор за собственост върху имота между "Лафи" ЕООД, "Балик Тур" АД и "Румбор" ООД по гр. д. № 918/2010 г. по описа на Добричкия окръжен съд, решението по което е оставено в сила с решение по в. гр. д. № 323/2012 г. по описа на Апелативен съд-Варна, невлязло в сила. Решението следва да се остави в сила. Първоинстанционният съд не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Служебното начало по чл. 171, ал. 2, 3 и 4 от АПК в съдебното производство задължава съда да съдейства за установяване на истината, за отстраняване на формални грешки и неясноти в изявленията на страните и да им указва, че за някои от обстоятелствата от значение за делото не сочат доказателства. Съдът няма задължения по своя инициатива да издирва доказателства от всички административни и съдебни органи на територията на страната. Жалбоподателят не посочва кои са тези "ноторно известни" за съда факти, за които има доказателства при други "контролни органи". Решението е материално законосъобразно. Спорът по делото е кой е задълженото лице по ЗМДТ. Съдът правилно е приложил чл. 16, ал. 4 от Търговския закон. Когато с договор за прехвърляне на търговско предприятие се прехвърля и недвижим имот или вещно право върху такъв имот, договорът се вписва и в службата по вписванията. Вписването в регистрите има оповестително, декларативно действие, а изключение от този принцип е допустимо само със законова разпоредба. Същото разрешение дава и чл. 7, ал. 1 от Закона за търговския регистър. Следователно едва след вписването на договора на 10.09.2010 г. той е противопоставим на трети лица. Постановлението за възлагане на имота на "Лафи" ООД от 17.09.2009 г. е вписано по чл. 498, ал. 1 от ГПК едва на 26.08.2010 г. Пред настоящата съдебна инстанция се представят съдебни решения, с които е доказан висящ съдебен спор за собственост, който не е приключил с влязъл в сила съдебен акт. За наличието на тези спорове не са навеждани твърдения и не са представяни доказателства нито в административното, нито в първоинстанционното съдебно производство. Непълнотата на доказателствата не е касационно основание по чл. 209 от АПК. Поради това настоящата инстанция намира за правилно съдебното решение, с което е отхвърлена жалбата. Задълженото лице за процесния период от време е "Балик тур" АД. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VII отделение