Решение № 17639 от 23.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3681/2019 г.

Решение № 17639 от 23.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3681/2019 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на В. Овчаров от [населено място], обл. С., против решение № 493/21.12.2018 г. по адм. дело № 269/2018 г. на Административен съд – С.. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – директорът на ТП на НОИ – С., чрез юрисконсулт Ч. -Петкова изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки и претендира разноски за касационната инстанция под формата на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд – С. е отхвърлил като неоснователна жалбата на В. Овчаров срещу решение № 1012 – 20 – 113 # 1/30.08.2018 г. на директора на ТП на НОИ – С. и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ С. с № 204-00-221-8/16.07.2018 г., с което на основание чл. 54ж, ал. 3, във връзка с чл. 114, ал. 1 КСО, е разпоредено лицето В. Овчаров да възстанови недобросъвестно полученото ПОБ за периода от 19.07.2017 г. до 31.12.2017 г. в размер на 8394. 77 лева (главница) и 540. 06 лева (лихва от датата на неоснователно полученото обезщетение до датата на издаване на оспорваното разпореждане). Посочено е, че лихва се начислява и от датата на издаване на това разпореждане до окончателното погасяване на задължението. Присъдил е разноски. Съдът е приел, че с оглед събраните доказателства не е доказано Овчаров да е упражнявал дейност съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО и същият не е осигурено лице съобразно разпоредбата на чл. 10 и § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Решението е правилно. По делото е установено, че на 10.07.2017 г. между ЕТ "Ю. Х." – Ю. Х., от [населено място], област С., като работодател, от една страна и В. Овчаров, като работник, от друга страна е сключен трудов договор, съгласно който последният е бил назначен на длъжност "продавач консултант" в хранителен магазин, в [населено място] при месечно възнаграждение от 2600, 00 лева. Договорът е за определено време, без да се сочи срок, при изпитателен срок за 6 месеца в полза на работодателя. Със заповед № 18/19.07.2017 г. трудовото правоотношение е било прекратено. Приложеният договор е без подпис на работник, нито са посочени обстоятелствата кога последният е започнал работа. Няма данни за връчване на договора. Съгласно констативен протокол № КП-5-20-00367723/25.01.2018 г., съставен по реда на чл. 108 от КСО от контролните органи на ТП на НОИ – С. е видно, че за периода от месец февруари 2016 г. – месец юли 2017 г. в търговски обект "хранителен магазин в [населено място]", собственост на ЕТ "Ю. Х." – Ю. Х., от [населено място] са били назначени 25 физически лица на длъжности "продавач консултант", "хигиенист" и "готвач". Нетната площ на магазина е 25 кв. м. В представените от ЕТ "Ю. Х." – Ю. Х., от [населено място], до органите на ТП на НОИ - С. саморъчни писмени обяснения от 18. 01. и 25.01.2018 г. се установява, че лице с имена В. Овчаров не е работило във фирмата й, а положените подписи върху трудовите договори и заповедите за прекратяване не са нейни. Със задължителни предписания № 3 Д – 1 – 20 – 00369130/29.01.2018 г. търговецът е бил задължен да заличи като неправилно подадена информацията по чл. 5, ал. 4 КСО по декларация "Данни за осигурено лице" за 22 лица, включително и за жалбоподателя по делото. Със заявление от 20.07.2017 г. В. Овчаров е поискал от ТП на НОИ отпускане на ПОБ на основание чл. 54 а КСО. Допълнително е подал заявление за удостоверяване на осигурителен период от друга държава-членка – Германия, за периода 01.10.2015 г. – 04.02.2016 г. Според изискан и изпратен чрез дирекция "ЕРМД" към ЦУ на НОИ преносим документ U1, издаден от компетентната институция в Германия, се установява период на осигурена заетост от 05.10.2015 г. до 04.02.2016 г., включително. С разпореждане № 204-00-221-3/18.10.2017 г. на ръководител на осигуряване за безработица при ТП на НОИ – С. на В. Овчаров е отпуснато ПОБ за времето от 19.07.2017 г. до 18.01.2018 г. в размер на 74. 29 лева дневно. С разпореждане № 204-00-221-4/01.02.2018 г. на основание чл. 54 г, ал. 4 КСО е спряно производството по изплащане на паричното обезщетение за безработица на В. Овчаров, считано от 01.01.2018 г., като са изложени мотиви, че има данни, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението. С разпореждане № 204-00-221-5/16.07.2018 г. на основание чл. 55 АПК производството е възобновено. С разпореждане № 204-00-221-6/16.07.2018 г. на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 КСО е отменено разпореждане № 204-00-221-3/18.10.2017 г. за отпускане на ПОБ. С разпореждане № 204-00-221-7/16.07.2018 г. на основание чл. 54 ж, ал. 1, във връзка с чл. 10 КСО е отказано отпускане на ПОБ на В. Овчаров. С разпореждане № 204-00-221-8/16.07.2018 г. е разпоредено недобросъвестно получените суми да бъдат възстановени. С решение № 1012 – 20 – 113 # 1/30.08.2018 г. директорът на ТП на НОИ – С. е потвърдил последното разпореждане. Административният съд законосъобразно е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, след спазване на административнопроизводствените правила, при точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. В случая жалбоподателят не е упражнявал трудова дейност съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО и не е осигурено лице по смисъла на пар. 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Наличието на трудов договор не е достатъчно условие за възникване правото на обезщетение за безработица, а е необходимо лицето реално да е осъществявало трудова дейност. Защитими са само трудови и осигурителни права, които реално са възникнали. Процесното разпореждане е издадено след заличаване на първоначално подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО и след събиране на необходимата информация, даваща основание да се стигне до извод, че Овчаров не е полагал труд във фирмата на ЕТ "Ю. Х.", което изключва качеството му на осигурено лице, имащо право да получи парични обезщетения за безработица. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 КСО сочи, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 КСО или чл. 4 а, ал. 1 КСО и за които са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Наличието на трудов договор е предпоставка за възникване на трудово правоотношение, но за възникването на осигурителното правоотношение са необходими още и основанията, изброени в чл. 10 КСО в тяхното кумулативно проявление. Допуснатите от търговеца нарушения в документооборота не могат да заместят нереализиралите се в правния мир факти. Верни са изводите на административния съд за недобросъвестността на заявилото обезщетение за безработица лице. След като жалбоподателят не е полагал труд и не е упражнявал трудова дейност при търговеца – работодател и въпреки това е заявил получаване на парично обезщетение за безработица и го е получавал за процесния период, той е действал недобросъвестно. Съгласно чл. 114, ал. 1 КСО недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски, които на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК съдът определя в размер на 100, 00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд