Решение № 5076 от 7.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3374/2015 г.

Решение № 5076 от 7.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3374/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 237 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане/молба на Айдън Алиосман Юсеин от с. Петлино, община Кърджали, подадена чрез пълномощника му адв. Милев, за отмяна на влязло в сила решение № 107 от 15.11.2013 г., постановено по административно дело № 128/2013 г. на Административен съд - Кърджали, което е оставено в сила с решение № 12402 от 17.10.2014 г. по административно дело № 394/2014 г. на Върховен административен съд, пето отделение. Молителят се позовава на решение № 122 от 4.11.2014 г. по а. н. д. № 444/2014 г. на Районен съд - Кърджали, с което Айдън Алиосман Юсеин е признат за невиновен в това, че на 22.01.2013 г. в гр. Кърджали предал по телефон с № 0361/69623, представляващ служебен телефон на оперативна дежурна част при РУ "Полиция" гр. Кърджали, невярно повикване за помощ и злополука, а именно поискал съдействие от полицията за това, че животните (кравите) на съседа му Адем били съборили оградата на къщата му, влезли в дворното му място и съборили оградата на съседите му - престъпление по чл. 326, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК), като на основание чл. 304 от Наказателно - процесуалния кодекс (НПК) е оправдан по така предявеното обвинение, като намира това решение за основание по чл. 239, т. 1, предложение последно от АПК за отмяна на решението, предмет на настоящото производство. Ответникът по искането за отмяна - полицейски орган при Районно управление "Полиция" (РУП) - Кърджали, ст. полицай Веселин Сашев Димитров, не ангажира становище по искането за отмяна. Върховният административен съд, петчленен състав, втора колегия, намира искането за отмяна за процесуално допустимо, като подадено от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 240, ал. 2 от АПК, а разгледано по същество е неоснователно. От фактическа страна се установява, че на 22.10.2013 г. искателят Юсеин е сигнализирал на служебния телефон на РПУ - Кърджали, че кравите на съседа му са влезли в неговия двор и са съборили оградата му. Полицейските служители са се отзовали на повикването на Айдън Юсеин, но при пристигането им на мястото на проверката, установили, че в двора няма крави и оградата не е съборена. Разпитани били съседи на Юсеин като от показанията им се установява, че на 22.10.2013 г. в двора на искателя не са виждали крави, нито осъществяването на ремонт на оградата. Предвид така извършената проверка със заповед рег. № 363/22.10.2013 г., издадена от полицейски орган при РУП - Кърджали, на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи (отм.), Айдън Юсеин бил задържан за 24 часа. Наложената му принудителна административна мярка е обоснована от наличието на данни за възможна съпричастност на Юсеин към престъпен акт, каквото в случая бил сигналът, и за който е имало съмнения, че не отговаря на истината - престъпление по чл. 326, ал. 1 от НК. С решение № 107 от 15.11.2013 г. по административно дело № 128/2013 г. на Административен съд - Кърджали, съдът е отхвърлил жалбата на Айдън Алиосман Юсеин против заповед рег. № 363/22.10.2013 г., издадена от полицейски орган при РУП - Кърджали, поради неоснователност. С решение № 12402 от 17.10.2014 г., постановено по административно дело № 394/2014 г. на ВАС, пето отделение, Върховният административен съд е оставил в сила решението на Административен съд - Кърджали. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Цитираната норма визира непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. Нови "обстоятелства" по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които, независимо че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдяни в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани, поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора, без това да се дължи на липсата на нормално дължимата грижа за доброто водене на делото. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото. Влязлото в сила решение от 4.11.2014 г., постановено по а. н. д. № 444 от 2014 г. на Кърджалийския районен съд, с което Айдън Алиосман Юсеин е признат за невиновен в извършването на престъпление по чл. 326, ал. 1 от НК и на основание 304 от НПК е оправдан по така предявеното обвинение, не е ново писмено доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК. Решението постановено по реда на НПК за виновността на лицето за извършване на престъпление, няма значение за законосъобразността на принудителната мярка и съответно за решаване на делото по оспорването й. Производството по налагане на принудителна административна мярка и това за разкриване на престъпления, изясняване на виновността на обвиняемия и налагане на наказание, предвидено в НК, са различни, възникват при различни предпоставки и не са обусловени едно от друго, поради което решението относно наказателната отговорност няма значение за принудителната мярка и съответно не може да обоснове отмяната й. Принудителните административни мерки се налагат с цел предотвратяване, преустановяване или отстраняване на вредните последици от административните нарушения (чл. 22 от ЗАНН). Следователно принудителната административна мярка е насочена към премахване на административното нарушение и неговите последици, а не към санкциониране на нарушителя, докато наказателното производство цели разкриване на престъпления, предвидени в Особената част на Наказателния кодекс, разобличаване на виновните и съответно налагане на наказанията, предвидени в санкционната част на съответните престъпни състави. В чл. 63, ал. 1 от ЗМВР (отм.) са предвидени изчерпателно 7 хипотези, в които полицейските органи могат да задържат лице, като извън конкретно изброеното това задържане може да се осъществи и при други случаи, определени със закон. Необходимостта от прилагането на мярката по чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР (отм.) - наличието на данни, че е извършено престъпление, която е наложена на Айдън Юсеин, не е обвързана от това "данните" да са пълни или категорични, а само да са достатъчно, т. е. да са от такова естество, че да позволят да се направи извод за връзка между задържаното лице и съпричастността му към извършено престъпление. Мярката по чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР способства за разкриване на извършени престъпления, като въпросът за извършването на конкретното престъпление от задържаното лице подлежи на разглеждане в рамките на последващо образувано наказателно производство. Въпросът дали конкретното лице е извършител на деянието, за което е образувано досъдебното производство, както и относно неговата вина, подлежи на пълно, всестранно и обективно доказване в рамките на друго производство, съответно неговото санкциониране или отпадане на наказателната му отговорност са въпроси, които се решават в наказателното производство. Следователно отпадането на наказателната отговорност за молителя Юсеин, посочен като извършител на престъпление по чл. 326, ал. 1 от НК, няма за последица отменянето на принудителната административна мярка, наложена му във връзка с наличието на достатъчно данни за извършване на посоченото престъпление, тъй като тази мярка има за цел да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление или да се укрие. За прилагане на чл. 63, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 64 от ЗМВР (отм.) е достатъчно наличие на данни за извършено престъпление и данни то да е извършено от задържаното лице или да е съпричастно към извършването му, без дори да е необходимо да се уточнява характера на престъплението. Ето защо признаването на подсъдимия за невиновен в извършване на конкретното престъпление и оправдаването му по така предявеното обвинение е без значение за разрешаване на делото по оспорване на принудителната административна мярка, а представеното в този смисъл решение на Кърджалийския районен съд не представлява ново писмено доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК. С оглед изложеното настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставките за отмяна на атакуваното решение на основание чл. 239, т. 1 от АПК, поради което искането за това следва да се отхвърли като неоснователно. Мотивиран така и на основание чл. 244, ал. 1, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав при втора колегия,