Решение № 15425 от 13.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 695/2019 г.

Решение № 15425 от 13.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 695/2019 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на К. Нончев от [населено място], чрез пълномощник адв. Миланов, против решение № 645/10.12.2018 г. по адм. дело № 514/2018 г. на Административен съд - Монтана, с искане за отмяната му като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът кмет на Община Монтана, редовно призован, не се явява. От същия е постъпил отговор, с който оспорва касационната жалба като неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение намира жалбата като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна за процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: С обжалваното решение АС-Монтана е отхвърлил жалбата на настоящия касатор против заповед № 2146/19.09.2018 г. на кмета на Община Монтана, с която на основание чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ е наредено изземването на поземлен имот /ПИ/ с идентификатор 48489.13.101 с площ от 481 кв. м., който по действащия подробен устройствен план на гр. Монтана е включен в УПИ VIII, кв. 369 и в част от улица с о. т. 1163-1164, ведно със сгради с идентификатори 48489.13.101. 1 със застроена площ 70. 00 кв. м. и 48489.13.101. 2 със застроена площ от 32. 00 кв. м. по КККР на гр. Монтана от жалбоподателя и Г. Първанова Нончова, които ги владеят без правно основание. Прието е, че оспорващият държи имота, ведно с построените в него сгради без правно основание, поради липса на годен титул за собственост или пък друго основание за ползване /държане/ на имота, който е частна общинска собственост, видно от АЧОС № 5717/31.08.2018 г. Решението е валидно, допустимо и правилно. Законосъобразни са изводите на съда, че при издаване на заповедта не е нарушен материалния закон - чл. 65, ал. 1 ЗОС, както и че липсват други основания за отмяна на заповедта по чл. 146, т. 1, 2, 3 и 5 АПК. Предпоставките за изземване на общински имот, от лице/а, които го владеят или държат, са обективирани в чл. 65, ал. 1 ЗОС, като първата е владеенето или държането да е без правно основание. От данните по делото правилно е установено, че ПИ и построените в него сгради - предмет на заповедта са частна общинска собственост, по отношение на които касатора /оспорващия/ не установява правно основание за владеене или държане. Такова правно основание би било наличието на удостоверяващ собственически права докумен или договор за наем със собственика, каквито липсват по делото. Доводите, че бащата на касатора е собственик на 1/3 ид. ч. от имот пл. № 178, кв. 8 от недействащия кадастрален и регулационен план на гр. Монтана от 1974 г., поради което и неговият син държи имота на правно основание, не се подкрепят от представените по делото доказателства. Правилни са изводите на съда, че доказателствената сила на АЧОС не е оборена от касатора и че самото отчуждаване на имота е ирелевантно по отношение на настоящия касатор, доколкото по него страни са били бабата и дядото на касатора, както и неговия баща, но не и самия той. Следва да се отбележи, че в съдебно-административното производство по АПК не се разрешават спорове за собственост, каквито доводи се навеждат в касационната жалба. Предвид изложеното изводите на съда за законосъобразност на заповедта са правилни. Относимите към изземването правно-релевантни факти са налице, което обосновава приложението на чл. 65, ал. 1 ЗОС, на което правно основание е издадена процесната заповед. Неоснователно се поддържа от касатора съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради недопускане на съдебно-техническа експертиза и събиране на доказателства досежно непровеждане на отчуждителна процедура по отношение на В. Нончев – баща на касатора. Правилно съдът не е допуснал събирането на тези доказателства, видно от протокол от с. з. от 26.11.2018 г., тъй като експертизата е следвало да отговаря на въпроси за отчуждаването, което е приключило и които са ирелевантен по отношение на настоящия спор, а по отношение идентичността на имота е представено удостоверение от Община Монтана. Недопустимо е и упражняването на чужди процесуални права. Не са нарушени съдопроизводствените правила, тъй като съдът е установил и е изяснил правно релевантните факти, относими към приложението на чл. 65, ал. 1 ЗОС. Неоснователно се поддържа и допуснато съществено нарушение на производствените правила при постановяване на заповедта, тъй като Нончев е бил уведомен надлежно за започналото административно производство по изземване на имота с писмо, изх. № 94-К-643/03.09.2018 г., в което е посочено основанието – държи имота без правно основание. Писмото е било връчено на 07.09.2018 г. на М. Костадинова – майка, видно от известие за доставяне - обратната разписка. С оглед на изложеното касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. Предвид изхода по спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото се явява неоснователно. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение