Решение № 17217 от 27.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5066/2011 г.

Решение № 17217 от 27.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5066/2011 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът директорът на ДОУИ - Варна моли да бъде отменено решение № 344/16.02.2011 г. по адм. д. № 1835/2010 г. на Варненския административен съд, с което е отменен РА № 030801843/18.12.2008 г. на ТД на НАП - Варна в частта, потвърдена при обжалването по административен ред като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в касационната жалба. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена, като му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба "Херос комюникейшън холдинг" ЕООД по съображения в писмени бележки моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 030801843 от 18.12.2008 г. на ТД на НАП - Варна в частта, потвърдена при обжалването по административен ред, с която е увеличен финансовият резултат със 142 000 лв. - приходи, неотчетени по предвидения в нормативните актове ред и са определени данък върху печалбата 12 866,53 лв. с лихви и данък за общините 9500,18 лв. с лихви за 2002 г. на основание чл. 23, ал. 2, т. 14 ЗКПО (отм.). В мотивите си съдът е приел, че РА е издаден от редовно овластен актосъставител, след проведена по ДОПК ревизия. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и доводите на страните и е достигнал до обоснован извод за незаконосъобразно увеличение на финансовия резултат на дружеството за 2002 г. със 142 000 лв. - собствени средства на едноличния собственик на капитала на дружеството Йордан Стойчев на основание чл. 23, ал. 2, т. 14 ЗКПО, чл. 20, ал. 3 и чл. 27, ал. 2, т. 2 ЗСч и т. 4.4 от Общите разпоредби на Националните счетоводни стандарти, посочено в РА. Вещото лице доц. д-р Надя Костова е дало заключение, неоспорено от страните и възприето от съда изцяло, че за 2001 г. дружеството е приключило на загуба от такъв порядък, че финансиране на дейността на дружеството от банкова институция би се осъществило при много неизгодни лихвени условия, поради което е предприето финансиране с допълнителни вноски от собственика в размер 142000 лв, отразени по сметка 117 - допълнителни резерви. Дало е заключение също, че допълнителните вноски по чл. 134 ТЗ, когато не подлежат на връщане се осчетоводяват като резерви в капиталовата секция на баланса и следва да се третират като дарение като се признават като приход за периода в размер на начислените за периода амортизации за закупените с тях активи. Дава заключение също, че ако допълнителните вноски подлежат на връщане, те следва да се осчетоводят като задължение. Била е представена декларация от собственика, че вноските от 2002 г. са правени безвъзмездно. В ревизионната преписка са приложени и решения на едноличния собственик на капитала за финансиране на дружеството с всяка една от вноските, направени през 2002 г., както и решение от 2005 г., направените вноски да бъдат върнати на едноличния собственик на капитала. След внасяне на вноските не е вписано увеличение на капитала на дружеството, а е извършена инвестиционна дейност - изграждане на студио в София и на комуникационни връзки за излъчване на телевизионни програми, за които дружеството разполага с лицензи от 2000 г. Съдът е приел, предвид заключението на вещото лице и представения счетоводен баланс, че сумите са отразени в пасива на баланса. Приел е също, че доводът на ответника, че собственика не е разполагал с внесената сума изцяло всъщност е довод за наличие на укрити приходи от дружеството, каквито констатации в РА не са правени, нито са събирани доказателства за това обстоятелство. Вноските на съдружниците по чл. 134 ТЗ са временни по характер и се правят по решение на ОС на дружеството за покриване на загуби и осигуряване на необходими парични средства. Съдът е приел, че е налице хипотезата на чл. 134 ТЗ за направените вноски - загуба от 2001 г. и решение на едноличния собственик на капитала, а от факта, че в решението не е посочен срок на връщане не следва, че са направени безвъзмездно. Съдът е възприел довода на дружеството, че декларацията на управителя, че вноските са направени безвъзмездно касае само лихвите - не са уговорени и не се дължат. Изводът отговаря на действителните отношения, които са приключили с връщане на вноските през 2005 г. без да са начислени лихви по решение на едноличния собственик на капитала. Фактите са установени в хода на ревизията и липсва спор между страните, че сумите са били предоставени през 2002 г. и върнати през 2005 г. на едноличния собственик, поради което е правилен изводът на съда, че начинът за набавянето им не е в обхвата на ревизията, проведена по общия ред, а не по чл. 122 ДОПК и при липсата в РА на констатации за укрити приходи на дружеството. Съдът е възприел заключението на вещото лице, че независимо от начина на отразяване на допълнителните вноски - като резерви или като задължение, финансовият резултат на дружеството не се влияе от тези вноски. Изводът е правилен, тъй като допълнителните вноски на съдружниците по чл. 134 ТЗ подлежат на връщане и поради това не се обхващат от понятието приход по т. 4.4 от Общите разпоредби на Националните счетоводни стандарти (отм.). По т. 4.4. приход е нарастване на икономическата изгода през отчетния период под формата на придобиване на активи или намаляване на пасивите, което води до нарастване на собствения капитал, освен онова, което подлежи на разпределение между собствениците на капитала, и преоценката, отразена в собствения капитал. Вноските на съдружници по чл. 134 ТЗ подлежат на връщане и попадат в изключението по т. 4.4 от Общите разпоредби като подлежащи на разпределение между собствениците на капитала. По чл. 20, ал. 3 ЗСч като резерви се отчитат собствените средства, формирани по решение на органите на управление на предприятието, поради което доводът на касатора, че осчетоводяването на временните парични вноски на собственика по чл. 134 ТЗ като резерви е неправилно е неоснователен. Неправилно в РА е прието, че е нарушен чл. 27, ал. 2, т. 2 ЗСч като са отразени вноските като резерв по б. "в.", който включва резерв от последващи оценки на активи и пасиви. По б. "г" от същия текст е предвидено, че в собствения капитал се отразяват и целеви резерви, в която група правилно са включени процесните вноски, предвид заключението на вещото лице и счетоводния баланс, по който по т. 3 - целеви резерви, подгрупа - други резерви са отразени процесните вноски, докато резервите от последващи оценки на активи и пасиви са по т. 2, в която графа не са отразени процесните вноски. След като дружеството не е допуснало нарушение на счетоводното законодателство при осчетоводяване на вноските, не е налице хипотеза на чл. 23, ал. 2, т. 14 ЗКПО (отм.) и съдът като е отменил РА в частта за увеличение на финансовия резултат на това основание е постановил законосъобразно решение. Неоснователен е доводът на касатора, че е налице дарение на вноските, основан на представената декларация на управителя Стойчев, без дата, съставена по време на ревизията /започнала през м. 6.2008 г./, в която е установено, че вноските са върнати през 2005 г. Този факт е бил известен на Стойчев при подписване на декларацията и съдът като е приел, че тя касае само неуговорени лихви по вноските е достигнал до обоснован извод, съобразен с доказателства по делото и съответен на приложените решения на едноличния собственик на капитала Стойчев за финансиране на дружеството. В решенията за финансиране на дружеството няма изразено дарствено намерение, което при даване на дарение трябва да е налично в момента на самото дарение, а не в някакъв по-късен момент, години след връщане на сумите, за които се твърди, че са подарени. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на разноски за касационната инстанция е неоснователно, тъй като не е доказано извършване на разноски за това производство. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,