Решение № 634 от 7.03.2012 г. на ВКС по н. д. № 2734/2011 г.

Решение № 634 от 7.03.2012 г. на ВКС по н. д. № 2734/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Фиданка Пенева Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК.

Образувано е по искане на осъдения П. М., за възобновяване на наказателното производство по в ч н д № 58/2011 г. по описа на Окръжен съд - Монтана и изменението му в частта, с която е потвърдено определението на Ломския районен съд от 22.03.2011 г. по ч н д № 149/2011 г.

В искането се твърди, че при постановяване на решението, с което е потвърдено определението на ЛРС, съдът неправилно е потвърдил определението, в частта с която е приведено в изпълнение условното наказание по н о х д № 74/1997 г. по описа на РС-Видин; това по н о х д № 910/2002 г. на Видинския РС и това по н о х д № 938/2007 г. по описа на същия съд. Освен това твърди, че неправомерно е приложена разпоредбата на чл. 24 от НК и е увеличено общоопределеното наказанието по последната, четвърта група съвкупности. Осъденият М. моли да се измени това решение, като ВКС по реда на възобновяването отмени приложението на чл. 24 от НК и отмени активирането на условното осъждане.

В съдебното заседание пред ВКС, осъденият се явява лично и със служебния си защитник адвокат Е. И. от САК. Той поддържа искането за възобновяване по изложените в него съображения. Акцентира на това, че неправилно е постановено ефективно изтърпяване на условно наказание по н о х д № 74/1997 г. по описа на РС-Видин, тъй като по делото няма данни в изпитателния срок на условното осъждане осъденият да е извършил друго престъпление.

Прокурорът дава заключение да се уважи искането за възобновяване, тъй като неправилно съдът е приложил чл. 68 от НК в производство за групиране на наказания, относно наказанието от една година лишаване от свобода наложено с присъда влязла в сила на 31.01.2004 г. по н о х д № 910/2002 г. по описа на РС-Видин.

Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното:

Искането е неоснователно.

При проверката по делото, само по доводите изложени в искането за възобновяване на наказателното производство се установи, че М. е осъждан както следва:

• по н о х д № 910/2002 г. по описа на РС-Видин, с присъда влязла в сила на 31.01.2004 г., за деяние по чл. 339 НК извършено през м. август 2002 г. на една година лишаване от свобода, условно с тригодишен изпитателен срок от 31.01.2004 г. до 31.01.2007 г.;

• по н о х д № 938/2007 г. по описа на РС-Видин, с присъда влязла в сила на 31.10.2007 г., за деяние по чл. 343в от НК извършено на 14.08.2007 г. на 6 месеца лишаване от свобода, условно с тригодишен изпитателен срок;

• по н о х д № 74/1997 г. по описа на РС - Видин, с присъда влязла в сила на 13.10.1998 г., за деяние по чл. 195, ал. 2 от НК, извършено на 6.01.1996 г. и наказание - три години лишаване от свобода, условно, с четиригодишен изпитателен срок от 13.10.1998 г. до 13.10.2002 г.

• по но х д № 1599/2007 г. по описа на РС-Видин, с присъда в сила от 25.04.2008 г., за деяние по чл. 343в от НК, извършено на 3.12.2007 г. и наказание 6 месеца лишаване от свобода. С тази присъда, на основание чл. 68, ал. 1 от НК е активирана цитираната по-горе присъда, за 6 месеца лишаване от свобода, постановена по н о х д № 938/2007 г. по описа на РС-Видин;

• по н о х д № 602/2008 г. по описа на РС-Видин, с присъда влязла в сила на 16.01.2009 г., за деяние по чл. 196, ал. 1, във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК, извършено на 4.02.2006 г. и наказание лишаване от свобода в размер на една година и шест месеца.

От изложеното е видно, че при постановяване на присъдата по последното дело, въпреки че деянието е било извършено в изпитателния срок на условно отложеното наказание по н о х д № 910/2002 г. по описа на РС-Видин, не е активирана присъдата относно наказанието от една година лишаване от свобода. Присъдата по това дело подлежи на ефективно изтърпяване, тъй като в изпитателния срок на отложеното наказание е извършено престъплението по н о х д № 602/2008 г. по описа на РС-Видин, а именно на 4.02.2006 г.

Освен изложеното, при проверката по делото се установи, че в изпитателния четири годишен срок за отложеното наказание наложено с присъда по н о х д № 74/97 г. по описа на РС-Видин, влязла в сила на 13.10.1998 г., е извършено престъплението предмет на н о х д № 910/2002 г., по описа на същия съд - м. август 2002 г. С присъдата по последното дело, въпреки, че са били налице условията на чл. 68, ал. 1 от НК, не е постановено отделно изтърпяване на условното наказание в размер на три години лишаване от свобода. Наказанието по н о х д № 74/97 г. по описа на РС - Видин е включено, обаче, във втората съвкупност от присъди, с атакувания съдебен акт, определено е общо наказание в размер на три години лишаване от свобода, ефективно и е присъединено наказанието глоба. От изложеното следва, че възражението на осъдения, че в изпитателния срок на присъдата по постановена по н о х д № 74/97 г. не е извършил друго престъпление не кореспондира с данните отразени в свидетелството за съдимост, отразяващо съдебното му минало.

Поради многобройните /двадесет на брой/ осъждания на молителя, правилно предходните съдилища са постановили завишаване размера на общоопределеното наказание лишаване от свобода, на основание чл. 24 от НК.

Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение