Решение № 571 от 16.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15287/2012 г.

Решение № 571 от 16.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15287/2012 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационна жалба на Сдружение "Железничарски плувен клуб Младост-91", представлявано от Стефан Кирилов Желев, против решение № 2126 от 12.10.2012 г. по адм. дело № 1374/2012 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на сдружението против заповед № 12 ОА 963 от 18.04.2012 г. на Кмета на община Пловдив. В жалбата поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че неправилно е приложен Закона за общинската собственост при наличието на специалните разпоредби на Закона за физическото възпитание и спорта (ЗФВС) по времето, в което е сключен договорът. Според касаторът с разпоредбата на чл. 47, ал. 6 от ЗФВС за държавата и общините се създава задължение за осигуряване на условия за развитие на спорта. Ответникът по жалбата - кмета на община Пловдив, редовно призован, не се представлява, не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът е извършил цялостен съдебен контрол и е установил, че към момента на издаване на процесната заповед няма валидно действащ наемен договор за процесните имоти. Това е така, защото по силата на последния анекс, сключеният договор е с три годишен срок на действие, който е изтекъл към момента на издаване на процесната заповед. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Пловдив, е отхвърлил жалбата на Сдружение "Железничарски плувен клуб Младост-91", представлявано от Стефан Кирилов Желев, срещу заповед № 12 ОА 963 от 18.04.2012 г., издадена от кмета на община Пловдив, с която на основание чл. 65 от ЗОбС е постановено да се изземе недвижим имот - публична общинска собственост, а именно: сграда № 2 с идентификатор 56784.514.240.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-48 от 03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК и Заповед № КД-14-16-112/25.01.2012 г. на Началника на СГКК - Пловдив; със застроена площ 164 кв. м., брой етажи - 1; предназначение: спортна сграда, база; конструкция - масивна; построена в поземлен имот с идентификатор 56784.514.240 по КК и КР на гр. Пловдив, с площ - 4635 кв. м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване - за друг обществен обект, комплекс, за който поземлен имот е отреден УПИ V, обслужващи дейности и спорт, кв. 4 по плана на спортен комплекс "Отдих и култура", за която е съставен акт за публична общинска собственост /АПОС/ № 986/20.03.2012 г. Заповедта е издадена на основание чл. 44, ал. 2, във връзка с чл. 44, ал. 1, т. 1 от ЗМСМА, чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОбС), във връзка с чл. 80 от Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество (НРПУРОИ). Съгласно чл. 65, ал. 1 от ЗОбС общински имот, който се владее или държи без основание, не се използва по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета на общината. За да постанови решението си, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на административно-производствените правила. По безспорен начин е установено, че процесният имот е публична общинска собственост, със собственик Община Пловдив. На второ място не е спорно в процеса, че жалбоподателят упражнява фактическа власт върху имота. По отношение на третия елемент, съдът е установил, че липсва правно основание за така упражняваната фактическа власт върху имота - по делото не съществува какъвто и да било документ, от който може да се обоснове извод в противната насока. Първоначално сключеният като безсрочен между страните договор от 02.01.1995 г., с подписания Анекс от 30.05.2001 г. е трансформиран в срочен договор, като след Решение № 269, взето с протокол № 13 от 08.07.2004 г. на Общински съвет Пловдив, страна по същия вече не е "Пловдивспорт" ЕООД, а ОП " Пловдивспорт" гр. Пловдив. В чл. 53 от ЗОбС изчерпателно са изброени дейности, които едно общинско предприятие може да осъществява. Измежду тях не фигурира възможността за общинското предприятие самостоятелно да отдава под наем недвижими имоти собственост на общината. То осъществява дейността си по волята и въз основа правомощията предоставени му от общинския съвет и при липса на изрично решение в тази насока, то не може да бъде самостоятелно страна по договори с трети лица за отдаване под наем на недвижими имоти, общинска собственост. Първоинстанционният съд е установил, че не може да има субсидиарно приложение разпоредбата на чл. 236 от ЗЗД за трансформиране на срочен в безсрочен наемен договор поради специалния режим на управление на общинската собственост предвиден в ЗОбС, а също така не е представено и в този смисъл решение на Общински съвет - гр. Пловдив. Въз основа на съвкупна преценка, съдът приема, че не се установява държането на имота от страна на жалбоподателя да е правно основано, от което следва, че обжалваният административен акт е обоснован и законосъобразен, а жалбата неоснователна. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е събрал всички относими към спора доказателства, изяснил е напълно фактическата обстановка по делото, която се споделя и от настоящата инстанция, и въз основа на това е направил верни правни изводи. За да постанови обжалвания резултат съдът правилно е приел, че към момента на издаване на обжалваната заповед не са допуснати нарушения на материално и процесуалноправните норми, поради което същата е издадена от компетентен орган и спазвайки материалноправните разпоредби. В общия случай, за да бъде издадена законосъобразна заповед по реда на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС е необходимо да се касае за общински имот, същият да се владее или държи без основание, да не се използва по предназначение или необходимостта от него да е отпаднала. Правилно първоинстанционният съд е установил, че са налице предпоставките по чл. 65, ал. 1 от ЗОбС за изземване на общински имот, който се държи без правно основание от жалбоподателя Сдружение "Железничарски плувен клуб Младост-91" със седалище в гр. Пловдив. Безспорно е установено, че процесният имот е публична общинска собственост. Административният съд подробно е анализирал доказателствата относно собствеността на процесния имот, за същия е представен акт за публична общинска собственост № 986 от 20.03.2012 г. на Община Пловдив. Не е спорно в процеса, че жалбоподателят упражнява фактическа власт върху имота. В настоящия случай липсва третият елемент, а именно, касаторът не е представил документ, с който да се легитимира като държател на имота на правно основание. С договор от 02.01.1995 г. "Плодвиспорт" ЕООД е предоставил процесния имот на касационния жалбоподател за ползване за неопределено време. Към 1995 г. липсва разпоредба в Закона за физическото възпитание и спорта, която да дава възможност за сключване на договори за предоставяне на спортни обекти от друг орган, различен от Комитета за физическо възпитание и спорт. Няма и сключен договор за наем между жалбоподателя и община Пловдив, от който да се извлече държането на имота. С решение № 269 по протокол № 13 от 08.07.2004 г. Общински съвет - Пловдив прекратява "Пловдивспорт" ЕООД, създава Общинско предприятие "Пловдивспорт" и предоставя процесния недвижим имот на ОП "Пловдивспорт" безвъзмездно за управление по реда на чл. 12 от ЗОбС. Общата разпоредба на чл. 11, ал. 2 от ЗОбС по отношение на наемните правоотношения обаче забранява предоставяните имоти и вещи да се преотстъпват за ползване, да се ползват съвместно по договор с трети лица, да се отдават под наем или да се пренаемат, освен в случаите предвидени в закона, в противен случай на осн. чл. 12, ал. 6 от ЗОбС подлежи на отнемане със заповед на кмета на общината. Правилно първоинстанционният съд се е позовал и на разпоредбата на чл. 53 от ЗОбС, в която са цитирани дейностите, които едно общинско предприятие може да осъществява и сред тях липсва отдаването под наем на недвижими имоти, собственост на общината. Липсата на наемно правоотношение между касатора и община Пловдив сочи на липса на основание за фактическата власт върху общинския имот. При всички положения договорът от 02.01.1995 г., макар и сключен за неопределен срок от време, към момента на издаване на атакуваната заповед е с изтекъл срок. Процесният имот като публична общинска собственост не може да бъде предмет на разпоредителни сделки, нито да бъде обременяван с ограничени вещни права. Съгласно императивната норма на чл. 14, ал. 7 от ЗОбС, свободните имоти или части от тях - публична общинска собственост, могат да се отдават под наем за срок до 10 г. след решение на общинския съвет, т. е. държането на имотите не може да надхвърля срока на придобиваната давност. Аналогична е разпоредбата и на чл. 229, ал. 1 от ЗЗД. След изтичането на този срок договорът се счита прекратен, а владението е без правно основание. За да се подновят наемните правоотношения е необходима нова процедура при спазване на изискванията на чл. 14, ал. 2 и ал. 7 от ЗОбС. Неоснователно е и твърдението на касационния жалбоподател, че правата му върху имота произтичат от Закона за физическото възпитание и спорта (в ред. от бр. 58 от 1996 г.). Този закон по никакъв начин не урежда условия за отдаване под наем на имоти публична общинска собственост, необходими за развитието на спорта. Действително съгласно чл. 47, ал. 6 от ЗФВС (в ред. към 1996 г.) държавата и общините създават условия за развитие на спорта и насърчават инвестициите в спорта, като могат да предоставят терени за изграждане на спортни обекти и съоръжения на спортни организации и други юридически и физически лица при облекчени условия. Става въпрос за облекчени условия за изграждане на спортни обекти, а не за безвъзмездно ползване на спортни обекти, което никъде в закона не е регламентирано. Предоставянето за безвъзмездното ползване на общинските имоти-публична общинска собственост представлява нарушение на закона и само по себе си е основание за нищожност на договора за ползване на процесния имот. Следователно, като е констатирал, че касаторът държи публичен общински имот без правно основание, съдът правилно е преценил, че административният акт е законосъобразен и в пълно съответствие със закона е отхвърлил жалбата като неоснователна. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,