Решение № 5723 от 2.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 938/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.8 и чл.9 от Закона за убежището и бежанците/ЗУБ/ Касаторът А. Й. , [ЛНЧ], гражданин на Република Турция , с адрес : гр. Харманли, [жк], действащ чрез процесуалния си представител адв. П. Бостанджиева Китин, обжалва Решение 5775/16.12.2024г., постановено по адм.д. 1219/2024г. по описа на Административен съд Хасково, с доводи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и че е необосновано касационни отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Според касатора, неправилно съдът е приел, че при постановяване на решението си Председателят на Държавна агенция за бежанците/ДАБ/ е спазил правилото на чл.35 от АПК, тъй като видно от доказателствата по делото, още при провеждане на интервюто жалбоподателят е посочил, че е осъден и е лежал в затвора, защото при завръщането му от Франция съседите са влезли в дома му и се е стигнало до престрелка, както и е посочил, че е имало и второ дело, по което е осъден, но не е лежал в затвора. Подчертава, че изложеното по време на интервюто се потвърждава и от казаното от А. Й. в съдебно заседание : Имам документ за това, че съм бил в затвора, но той е на турски език. Оригиналът е в Турция, аз ги накарах да ми направят снимка и да ми го изпратят. Защо съм бил в затвора? Ние сме [заличен текст] и постоянно се опитват оттам да ни изгонят- майка ми, брат ми. Постоянно ни биеха. Те се опитаха да ни заплащат с оръжие и ние трябваше да се защитим, тъй като не нахлуха в къщата ни и баща ми имаше оръжие вкъщи и се наложи ние да се защитим. Затова бях в затвора . Счита, че е останало неизяснено обстоятелството за какво престъпление е осъден и дали същото е криминално или присъдата се дължи на факта, че Й. е [заличен текст]. Подчертава, че е общоизвестен факт , че съществува дълбока враждебност между турската държава и [заличен текст] в страната, които представляват между 15% и 20% от населението и че [заличен текст] са срещали и продължават да срещат сурово отношение от страна на турските власти. Твърди, че на обществото е известен [заличен текст] проблем, свързан с извънсъдебни разправии, принудителни изселвания и други насилствени действия на турските сили за сигурност спрямо [заличен текст], както и това, че съществува етническо разделение между турци и [заличен текст]. С оглед на тези факти, според касатора, административният орган е трябвало да изясни същите, да събере необходимите доказателства и въз основа на тях да извърши реална преценка за наличие на предпоставките за приложението на чл.8 и чл.9 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/. Навеждат се доводи, че неправилно и необосновано съдът е приел, че административният орган е извършил преценката си по прилагането на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ въз основа на обективираната в Справка вх.ЦУ-1554/01.07.2024г.,издадена от Дирекция Международна дейност при ДАБ, информация относно Република Турция и е приел, че там не е налице въоръжен конфликт, както и че за завръщането на А. Й. в Турция към настоящия момент е подходящо от гледна точка на физическата му безопасност. Касаторът твърди, че неправилно съдът е намерил формираните от административния орган съображения за обосновани, тъй като същите са били съобразени с изложената пред него бежанска история, която възприета правилно, надлежно преценена и съпоставена с реалната обстановка в Турция. Аргументира се, че внимателният прочит на представената по делото Справка с вх.ЦУ-1554/01.07.2024г., издадена от Дирекция Международна дейност при ДАБ, предоставяща информация за Република Турция показва, че в по-голямата си част същата представлява справка за бежанците в Турция и по конкретно за сирийските бежанци тоест че справка относно Република Турция няма. Изтъква се, че касаторът А. Й. не е бежанец в собствената си държава, още по-малко е сирийски такъв. Намира, че в останалата си част въпросната справка не дава никакви информация за положението на [заличен текст] в Турция и за спазването на правата им. Категоричен е, че при липсата на такава информация административният орган е следвало да положи нужните усилия и да попълни празнотата, изисквайки предоставяне на справка, даваща реална информация за Република Турция, която да послужи за преценка на бежанската история на А. Й. с реалната обстановка в Турция. С тези доводи А. Й. иска от касационната инстанция да отмени Решение 5775/ 16.12.2024г.,постановено по адм.д.1219/2024г. по описа на Административен съд Хасково и вместо него да постанови решение, с което да отмени Решение 10929/ 22.10. 2024г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при МС и да върне преписката на ДАБ за ново произнасяне. Ответникът Председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, представляват от процесуалния си представител А. Георгиева, оспорва жалбата и счита, че решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно, както и че при произнасянето му не са допуснати твърдените от касационния жалбоподател нарушения, съставляващи касационни основания. Намира, че от страна на административния съд не са допуснати съществени нарушения на съдопроизовдствените правила, както и че правилно е приложен материалния закон. Ответникът е категоричен, че решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, въз основа на съвкупен анализ на приобщените по делото доказателства и при съобразяване с бежанската история на чужденеца, за който е прието, че не попада в приложното поле на ЗУБ. Моли съда да остави в сила решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно. Върховна касационна прокуратура, представлявана от прокурор Филипова, взема мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като не са налице отменителните касационни основания във вида, в който същите са релевирани в жалбата. Счита, че решението на Административен съд Хасково е правилно и законосъобразно. Предлага на касационната инстанция да постанови решение, с което да потвърди обжалвания съдебен акт като правилен, постановен при правилно приложение на материалния закон. Настоящият касационен състав на Върховен административен съд, Трето отделение, като обсъди доводите на страните, прецени събраните доказателства в тяхната съвкупност, приема за установено следното : С обжалваното Решение 5775/16.12.2024г., постановено по адм.д.1219/2024г. по описа на Административен съд Хасково, съдът е отхвърлил жалбата на А. Й., [ЛНЧ], гражданин на Турция, с адрес: гр. Харманли, [жк], против Решение 10929/22.10.2024 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при МС. С Решение 10929/22.10.2024 г. Председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на А. Й., на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ. Съдът е приел, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган, в установената форма и съдържание по чл.59 от АПК, както и че при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Счел е , че е спазено изискването на чл.58,ал.10 от ЗУБ като е изискано от ДАНС писмено становище по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила, каквото становище е дадено и от което е видно, че ДАНС не възразява за предоставяне на статут на Й. при наличие на предпоставките по ЗУБ за това. В обобщение Административен съд Хасково е намерил, че не са налице основанията по чл.146,т.1, т.2 и т.3 от АПК за отмяна на обжалваното решение на Председателя на ДАБ. Относно материалната законосъобразност на атакуваното решение съдът е приел,че от страна на компетентния орган е извършена преценка на всички факти, сочени като осъществени от молителя, както и на писмените доказателства в административната преписка, като е изследван въпросът дали на жалбоподателя А. Й. следва да бъде предоставен статут на бежанец.Съдът е приел, че правилно е формиран от административния орган извод, че искането на чужденеца за предоставяне на международна закрила/статут на беженец/ следва да бъде отхвърлено като неоснователно, тъй като не се установяват условията на чл.8 от ЗУБ. Административен съд Хасково е счел за правилна и преценката на председателя на ДАБ за липса на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл.9, ал.1 от ЗУБ, защото в случая не се твърди от оспорващия, а и не се установява в държавата му по произход последният да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция , или изтезание, или нечовешко, или унизително отнасяне,или наказание, каквито се предвиждат в чл.9,ал.1,т.1 и т.2 от ЗУБ. Съдът се е мотивирал, че по отношение на жалбоподателя не са налице материално-правните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9,ал.1,т.3 от ЗУБ, както и че липсват предпоставки за предоставяне на статут по чл.8,ал.9 и по чл.9, ал.6 от ЗУБ. Счел, че административният орган е изпълнил задължението си и е проверил доколко субективните опасения на жалбоподателя от преследване или реална опасност от тежко посегателство по отношение на А. Й., са обективни и е приел,че по отношение на търсещия закрила не са налице причини от хуманитарен характер или други основания, предвидени в действащото законодателство, които могат да обосноват предоставянето на хуманитарен статут на жалбоподателя по реда на чл. 9 от ЗУБ , поради което оспорваното решение на Председателя на ДАБ е законосъобразно, постановено в съответствие с материално-правните разпоредби . Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд преценява обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде потвърдено, а подадената срещу него жалба да бъде оставена без уважение - като неоснователна. При постановяване на конкретното решение от страна на Административен съд Хасково не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания по смисъла на чл.209 от АПК. Първоинстанционният съд е формирал обосновани изводи, които се споделят напълно от касационната инстанция, поради което и по аргумент от чл.221,ал.2 от АПК е безпредметно да бъдат преповтаряни. Установява се, че въз основа на установените по делото факти, че съдът е приложил правилно материалния закон, приемайки, че не са налице предпоставките за предоставяне на жалбоподателя на статут на бежанец по реда на чл.8, ал.1 от ЗУБ, както и за предоставяне на хуманитарен статут, съобразно чл.9 от ЗУБ. Несподелими от съда са доводите на А. Й., че неправилно Административен съд - Хасково при постановяване на обжалваното решение приел, че от страна на Председателят на ДАБ е спазено правилото на чл.35 от АПК. Анализът на приложените в административната преписка доказателства обосновава категоричен извод, че при постановяване на своето решение Председателят на ДАБ стриктно е съблюдавал задължението си да изясни всички релевантни факти и обстоятелства по случая, да прецени всички събрани доказателства в тяхната съвкупност, след като мотивирано да посочи дали и въз основа на какви доказателства формира мотивите си за липсата на законовите предпоставки по чл.8 и по чл.9 от ЗУБ по отношение на жалбоподателя. Извършвайки внимателна преценка на бежанската история, както на служебно събраните доказателства за положението в страната по произход на жалбоподателя правилно и аргументирано Председателят на ДАБ е намерил, че не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут на А. Й., че Турция е сигурна страна и че причините за престоя на Й. в затвора не са заради това , че е [заличен текст]. Следва да бъде отбелязано,че противно на твърденията в касационната жалба, съдът е изложил обстойни аргументи защо въз основа на събраните доказателства счита, че А. Й. не отговаря на изискванията за придобиване нито на статут на бежанец, нито на хуманитарен статут по смисъла на чл.8 и чл. 9 от ЗУБ. Липсват данни за насочено към конкретното лице преследване в страната по произход или риск от бъдещо преследване. Сам по себе си фактът, че А. Й. е [заличен текст] не води автоматично и безусловно до извод, че само на това основание съществува опасност за физическата безопасност на Й. и че трябва да му бъде предоставен хуманитарен статут. В бежанската история не са установени данни за опасност от тежки посегателства или за безогледно насилие поради въоръжен конфликт. В подкрепа на този извод на съда е представената в хода на касационното производство справка от страна на ответника, то която се установява, че положението в Република Турция е такова, че не съществува опасност за живота и здравето на А. Й., както и че не са налице законовите предпоставки, да му бъде предоставен хуманитарен статут нито по реда на чл.8, нито по реда на чл.9 от ЗУБ. В случая не са налице и материално-правните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, доколкото данните, съдържащи се в проведените интервюта налагат именно направения извод, че липсват доказателства да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт при завръщането си в Турция. Не се установява и наличието на предпоставките за предоставяне на международна закрила по чл.9, ал.8 от ЗУБ, а именно - по други причини от хуманитарен характер, както и поради причините, посочени в заключенията на Върховния комисар на Организацията на обединените нации. Анализирайки събраните доказателства както административния орган, така и съдът са направили обоснован извод за липсата и на предпоставки за предоставяне на статут по чл.8, ал.9 и по чл.9, ал.6 от ЗУБ .Ето защо като е направил извод за законосъобразност на решението за отказ за предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут съдът е постановил правилен, обоснован и в съответствие със събраните доказателства съдебен акт. Следователно след като е установено,че не са налице основанията,предвидени в действащото законодателство, които да обосноват предоставяне на А. Й. на статут на бежанец и хуманитарен статут,правилно и законосъобразно от страна на компетентния административен орган е постановен отказ за предоставяне на такъв. По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила, тъй като липсват основания за неговата отмяна по смисъла на чл.209, т.3 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,