Решение № 55 от 9.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1155/2011 г.

Решение № 55 от 9.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1155/2011 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Василка Илиева Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК. Образувано е по молба на И. И. А. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила определение от 25.10.2010 г. постановено по гр. дело № 650/2008 г. на Самоковски районен съд, с което е оставено без уважение искането му за освобождаване от държавна такса по делото на основание чл. 83, ал. 2 ГПК. В молбата за отмяна се твърди, че неправилно първоинстанционния съд го е задължил да внесе държавна такса по подадената частна жалба срещу определението, вместо да я изпрати по компетентност на въззивния съд, в резултата на което е постановил връщането й. Разпореждането е оставено в сила от въззивния съд, но в определението е посочен грешен номер на частното производство. Касационната инстанция не е допуснала до касационна проверка въззивното определение и е "оставила без правен коментар доводите за невалидност и недопустимост на първоинстанционното определение". Счита, че гореизложените факти и обстоятелства са в обхвата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Освен това, счита, че е налице и основанието на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Твърди, че не е знаел, че ВКС ще откаже да следи служебно за валидността и допустимостта на инстанционните определения, поради което е бил "лишен от възможността да участва в делото, поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее". С допълнителна молба прави искане за преюдициално запитване до съда на ЕО в Л. на основание чл. 628 ГПК във връзка с тълкуването на чл. 47 от Х. на основните права на ЕС. Ответникът по молбата за отмяна не взима становище. Върховният касационен съд, състав на I го, разгледа молбата и провери съдебния акт, чиято отмяна се иска, с оглед на посочените отменителни основание и съобразно изискванията на чл. 303 и сл. ГПК. Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305, т. 2 и т. 5 ГПК, от заинтересована страна по смисъла на чл. 303, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С определение от 25.10.2010 г. на районен съд-С. е оставено без уважение искането на молителя А. за освобождаване от внасяне на държавна такса. Тъй като не е отстранил нередовността на подадената частна жалба срещу обжалваното определение, съдът е постановил връщането й и е отказал да удължи срока за отстраняване на нередовността й. Това определение е потвърдено от въззивната инстанция, чийто съдебен акт касационния съд не е допуснал до касационна проверка на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, приемайки, че частните жалби срещу определенията, с които се отказва освобождаването от заплащане на такси и разноски следва да отговорят на изискванията за редовност, визирани в чл. 275, ал. 2 вр. чл. 261, т. 4 ГПК, които норми не се нуждаят от тълкуване, а по тях е налице и многобройна практика. Н. обстоятелства или нови доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК са налице тогава, когато те са съществували при предявяване на иска и разглеждането на делото, но не са били известни на страната, респективно не са станали достояние на съда, а са от съществено значение за спора. Новооткрито доказателство е налице и тогава, когато някое обстоятелство е било известно, страната го е твърдяла пред съда, но не е могла да го удостовери по надлежния ред по причина, която е извън процесуалното й поведение. Освен това новооткритите факти трябва да са от съществено значение за спора. Следователно законът изисква кумулативното наличие на двете предпоставки, за да бъде уважено искането. В настоящия случай не се представят писмени доказателства и не се твърдят нови обстоятелства. Следва да бъде отбелязано, че молителят не се позовава на основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, а прави общите оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното от него определение, процесуалния ред за което е изчерпан с произнасянето на ВКС по частната касационна жалба. Тези оплаквания могат да се заявят само по реда на редовното касационно обжалване, а не по извънинстанционния ред за контрол на влезли в сила решения/определения по чл. 303 ГПК на изрично предвидените в него основания за отмяна. За да е налице основание за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, следва да се установи, че страната е била лишена от възможност да участва в разглеждането на делото, поради невъзможността й да се яви лично или чрез повереник, поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Разглежданият случай не попада в приложното поле на разпоредбата. Не са налице и основанията на чл. 628 ГПК за преюдициално запитване до ЕС в Л., тъй като не се касае за тълкуване и прилагане на разпоредби на общностното право, а на националното законодателство. Съдът на Европейските общности се сезира с преюдициално запитване, тогава когато се поставя въпрос от общностното право и когато се прецени, че преюдициалното заключение по него е необходимо за да се постанови съдебно решение. При изложените съображения молбата за отмяна на предявените основания се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното Върховният касационен съд, Първо отделение